Стилът: Modern/Djent/Metalcore
Born of Osiris се променят по малко с всеки нов албум, но в "Soul Sphere" вече наистина много си личи разликата от по-ранните им творби. Промяната е все така плавна, но сякаш вече е и в друга посока - към повече мелодични елементи, електроника и все по-малко "джент". Хубавото при тази група обаче е, че колкото и да се променя с годините, звученето ѝ остава разпознаваемо. Страхотната китарна работа, типичните мрачни, някак апокалиптично звучащи електроники и здравите ревове на Рони Канисаро подсказват веднага какво слушате - и точно затова Born of Osiris е сред най-обсъжданите, най-обичаните и най-недолюбваните банди на модерната метълкор и джент сцена.
Ако не влизате в експертни "джент"-ълменски спорове и просто слушате "Soul Sphere", без да гледате отблизо в пръстите на китаристите, по всяка вероятност ще останете доволни от албума. И има защо! На първо място, няма как комбинацията от едновременни картечни откоси на касите и старт/стоп китарите да не ви накара да се разкуфеете, особено в песни като "Free Fall", "The Sleeping and the Dead", или мачкащата с допълнителна сила и симфонии "Tidebinder". Ухото ви би трябвало да грабнат и учудващо мелодичните пасажи в "Illuminate" (в която има и едни много здрави хорови напеви, най-отчетливи след 3:30), силно електронната "The Louder the Sound, the More We All Believe" и "Resilience", в която обаче сякаш е оставена една празна писта, предназначена за чисти вокали, но такива така и не са записани. От всички елементи по малко пък можете да откриете в страхотните "Goddess of the Dawn" и "River of Time", както и в закриващата "The Composer".
"Soul Sphere" е приятен за слушане, сложен за свирене и притежава една трудна за описване мощ, която много джент банди се опитват да постигнат, но много малко успяват. Естествено, има си и солидна доза кусури, но вече знаем, че Born of Osiris знаят как да се развиват и да се поучават от грешките си. Тук обаче грешките за оправяне не са чак толкова много, а слабите тракове всъщност май са само два - сингълът "Throw Me in the Jungle" и "Warlords", защото и двете композиции звучат разпиляно, малко объркващо и в крайна сметка не водят доникъде, а просто свършват рязко като това ревю.
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Sumerian Records
Born of Osiris се променят по малко с всеки нов албум, но в "Soul Sphere" вече наистина много си личи разликата от по-ранните им творби. Промяната е все така плавна, но сякаш вече е и в друга посока - към повече мелодични елементи, електроника и все по-малко "джент". Хубавото при тази група обаче е, че колкото и да се променя с годините, звученето ѝ остава разпознаваемо. Страхотната китарна работа, типичните мрачни, някак апокалиптично звучащи електроники и здравите ревове на Рони Канисаро подсказват веднага какво слушате - и точно затова Born of Osiris е сред най-обсъжданите, най-обичаните и най-недолюбваните банди на модерната метълкор и джент сцена.
Ако не влизате в експертни "джент"-ълменски спорове и просто слушате "Soul Sphere", без да гледате отблизо в пръстите на китаристите, по всяка вероятност ще останете доволни от албума. И има защо! На първо място, няма как комбинацията от едновременни картечни откоси на касите и старт/стоп китарите да не ви накара да се разкуфеете, особено в песни като "Free Fall", "The Sleeping and the Dead", или мачкащата с допълнителна сила и симфонии "Tidebinder". Ухото ви би трябвало да грабнат и учудващо мелодичните пасажи в "Illuminate" (в която има и едни много здрави хорови напеви, най-отчетливи след 3:30), силно електронната "The Louder the Sound, the More We All Believe" и "Resilience", в която обаче сякаш е оставена една празна писта, предназначена за чисти вокали, но такива така и не са записани. От всички елементи по малко пък можете да откриете в страхотните "Goddess of the Dawn" и "River of Time", както и в закриващата "The Composer".
"Soul Sphere" е приятен за слушане, сложен за свирене и притежава една трудна за описване мощ, която много джент банди се опитват да постигнат, но много малко успяват. Естествено, има си и солидна доза кусури, но вече знаем, че Born of Osiris знаят как да се развиват и да се поучават от грешките си. Тук обаче грешките за оправяне не са чак толкова много, а слабите тракове всъщност май са само два - сингълът "Throw Me in the Jungle" и "Warlords", защото и двете композиции звучат разпиляно, малко объркващо и в крайна сметка не водят доникъде, а просто свършват рязко като това ревю.
+ + + + +
За пореден път - много добра китарна и клавирна работа.
С няколко изключения, композициите са построени много хубаво и често изненадващо.
Резки и чести, но овладяни промени в темпото, настроението и нивото на "тежестта".
- - - - -
С няколко изключения, композициите са построени много хубаво и често изненадващо.
Резки и чести, но овладяни промени в темпото, настроението и нивото на "тежестта".
- - - - -
Може лесно да ви омръзне от ниско настроени старт/стоп китари.
Няколко не особено добре развити, хаотични композици, които не водят доникъде.
Един-два лесно забравими пълнежа.
Няколко не особено добре развити, хаотични композици, които не водят доникъде.
Един-два лесно забравими пълнежа.
IF YOU LIKE
Within The Ruins, Shokran, After The Burial, Periphery, The Human Abstract и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Born of Osiris - Soul Sphere"
Публикуване на коментар