От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Lifeforce Records
Да си призная, този албум ме накара да си пусна предния и то не за друго, ами защото нещо ме чоплеше през цялото време, докато го слушам за пореден път. Какво ли? Онова усещане, че предния път беше по-яко. Оказах се прав за себе си. Чисто и просто, към днешна дата материалът, който ни предлагат Hanging Garden, е няколко стъпки в посока и полза на наркотично-меланхоличния жанр.
Истината обаче е, че следват курса, поет в "At Every Door". Песните поникват бавно и се разлистват мощно, с блажен шум на пронизваща болка. Абсолютният пример е откриващата "Borrowed Eyes". Подвеждащо силна точно с гореописното си развитие, страхотно нежно начало, градация в темпово отношение, размазващ финал и тъкмо когато си настроен за още, странно (поне за мен), но следва "голяяямото чакане". Тук-там с по някое изключение. Песен след песен се редят никак не лоши тракове, но нещо някак... като разпиляни на едно място. Усещам, че пичовете търсят своята идентичност, искат да имат свой стил, да са разпознаваеми. Може би са близко и гравитират около тази крайна цел, но има нещо липсващо. Именно онова, което да ги отличава от останалите и те кара да кажеш: "...аааа, ама това са Hanging Garden!", само след няколко акорда. Нищо, де. Млади, амбициозни, можещи - все качества, дето си ги имат, та от тази гледна точка ми се струва, че ще успеят. Но да се върнем на албума.
След чаааакането и няколкото добри момента в "Eclipse" идва ред за уникално силното "Words That Bear No Meaning". Парче, носещо освен купища асоциации, и облика, който виждам в Hanging Garden относно бъдещето им. Ето тук се е получила идеалната спойка между онова летаргично и безумно тежко звучене, което кара косъмчетата зад врата да настръхват. Оставащото до края предлага по-скоро от по-добрия материал и това вкарва албума в рамките на категорията "добър". Препоръчвам го за онези, които не очакват 49 мин тресня, скоростта в кръвоносната им система е в ниските регистри и които най-вече харесват някоя от бандите, изброени в края на ревюто. Някъде тук няма как да подмина оригналната визия на обложката, показваща минимума от две страни в едно лице, както и интересния подход от чернобяло към цвят. Заигравка, но наистина се вписва много точно с атмосферата и идеята на албума. С други думи (всъщност три важни) и за да завърша: хубава нова музика от Hanging Garden.
+ + + + +
Целенасочено търсене на собствено и разпознаваемо звучене във втори пореден албум.
Грабва с добро начало и създава "правилното" насторение.
Няколко открояващо се силни парчета.
- - - - -
Грабва с добро начало и създава "правилното" насторение.
Няколко открояващо се силни парчета.
- - - - -
След силния старт идва ред на дъъълго очакване за още добри моменти.
Трябваше да има далеч повече от по-тежките китарни рифове.
Трябваше да има далеч повече от по-тежките китарни рифове.
IF YOU LIKE
Katatonia, Paradise Lost, My Dying Bride, Novembre и др.
Автор: Nightice
[7/10]
0 Response for the "Hanging Garden - Blackout/Whiteout"
Публикуване на коментар