Стилът: Metalcore
От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Epitaph Records
Тази година много метъл(кор) банди промениха звученето си ако не коренно, то поне до голяма степен и Parkway Drive също влизат в това число. За незапознатото ухо разликата може и да не е чак толкова голяма, но надали има фен на Parkway Drive, който да не се е изненадал от новата, изненадващо мелодична посока, в която австралийците са поели. Само че за разлика от тоталната греда при BMTH, например, при PWD промяната е за добро.
Преди някой да е казал "Как ще е за добро бе?!", пояснявам - Parkway Drive вече дадоха на метълкора предостатъчно брутален материал. Пролича си, че вече не им се прави още от същото в по-експерименталния "Atlas", но чак сега в "Ire" правят истински смела стъпка, включвайки много повече мелодични елементи и дори заемки от ню метъла. Мелодичността, разбира се, не е постигната по "лесния начин" с включване на чисти вокали (макар да има и такива на едно място), а основно с китарни мелодии и хорови напеви тип "Уо-о-о", като с последните, ако трябва да сме честни, мааалко пресоляват манджата. Чуваме ги първо в сингъла и сигурен бъдещ концертен хит "Vice Grip", а само песен след това и в "Fractures" - пък не е като да не сме чували подобни и в "Home Is For the Heartless", да речем. Но в крайна сметка - кой не обича по време на концерт да вика "Уо-о-о"?
Като споменах горе "ню метъл", хич не се бъзиках. Естествено, не говоря за чист такъв, а по-скоро за силни влияния от стила. Те се усещат най-вече в смазващата "Crushed", където сякаш Rage Against The Machine поемат юздите в куплетите, докато Уинстън не изреве "Crushed by the fist of Goood!". Другата песен с такива влияния "Bottom Feeder", а се колебая дали да сложа и "The Sound of Violence" в това число, заради речетативните вокали в началото. С по-"типичен" метълкор звук са само "Dying To Believe, "Vicious" и "Dedicated", а като възможно най-нетипични се открояват два трака. Единият е 6-минутният финал "A Deathless Song", в който единствено има малко... да, чисти вокали. Другият е "Writings on the Wall" и не звучи като нищо, което PWD някога са правили - класически цигулки в началото, последвани от стадионно звучащи барабани тип "We Will Rock You", пиано, още цигулки и мрачен, напрегнат речетатив от Уинстън. Не знам защо си представях, че песента ще избухне в нещо подходящо за wall of death, но това, уви, така и не се случи. Все по-настойчивите призиви "Put your hands up, put your hands up!" обаче със сигурност ще имат силен ефект на живо. Всъщност... странно ли е, че точно тези две песни ми станаха и любими в "Ire" редом с "Crushed"?
Промяната невинаги е за добро, особено когато се прави от групи, които са се взели насериозно за големи артисти. Parkway Drive обаче са чиста проба пичове и дори когато се променят, го правят за добро и най-вече с цел на живо публиката да ври и кипи възможно най-много. "Ire" е идеален за целта, но същевременно с това е и албумът им с най-добър и изчистен звук досега. Така звучат Parkway Drive през 2015-та и нямам търпение отнова да ги гледам я в микстейпа, я на някое друго, заслужено по-голямо място в най-скоро време.
+ + + + +
Силна промяна към повече мелодичност, без обаче от това да се губи и капка енергия и мощ.
Най-добрата продукция и звук, които Parkway Drive някога са вадили.
Разнообразно звучащи композиции с влияния от доста други стилове.
- - - - -
Най-добрата продукция и звук, които Parkway Drive някога са вадили.
Разнообразно звучащи композиции с влияния от доста други стилове.
- - - - -
По някое време "Уо-о-о" напевите идват малко в повече.
Някой и друг по-"пълнежен" трак.
Някой и друг по-"пълнежен" трак.
IF YOU LIKE
August Burns Red, Heaven Shall Burn, For Today, Bury Tomorrow и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
Съгласен съм напълно! Иначе за новия албум на Atreyu ревю ще има ли?