От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: Woodward Ave Studios
Тази група е нещо уникално по рода си. Мастърмайндът зад нея е Фредерик Риверин (китари), който пише песните на групата и използва услугите на множество известни вокалисти и музиканти, за да вдъхне живот на композициите си. Резултатът - висококачествен и разнообразен албум. "Pleiona" съдържа осем песни и въпреки че почти всички са от по над 5 минути, изобщо не натежават. Наличието на гост-музиканти в тях подпомага доста за разнообразието, а и страхотните сола (отново изпълнени от различни музиканти) също поддържат вниманието изострено.
"Sirens" открива албума, като веднага разпознаваме гласа на Бьорн Стрид (Soilwork), а освен него чуваме и този на Джон Хауърд (Threat Signal). Страхотното соло в края пък е изпълнено от Виктор Саломонсен (ex-Mnemic). След това страхотно начало зазвучава "Exhale", която започва чувствително по-бавно, но въпреки че залага единствено на вокалите на Крис Кланси (Wearing Scars, Mutiny Within), песента се развива много добре в припева си, докато отново не смъкне темпото в куплетите. Тук за добрите китари и скоростното соло помага Паскал "Пако" Жобин (The Agonist). В "Hollow" се включва и младата Вики Боуър, която предоставя своите чисти и екстремни вокали, а песента има бърз китарен риф и великолепно соло, изпълнено от Angel Vivaldi. Е, така и не успях да свикна с вокалите на младата и красива дама (макар гузно да си припявах), но композицията е изключително добра. "Perfect Paradise" включва вокалите на Далая Тарда (Rise To Fall) и китари/соло отново от Виктор Саломонсен. Песента е скоростна и дори звучи като излязла от последния албум на групата на вокалиста.
Едноименнaтa "Pleiona" успокояваща нещата след средата на албума, идвайки под формата на балада. Зад микрофона в нея е Мари Пиер Гамаш (участничка във френския "The Voice") и сладникавият ѝ глас може направо да те унесе. След втория припев изведнъж избухва невероятното соло на гръцкия китарист Янис Пападопулус и песента се разгръща напълно. В "Black Scarlet" зад микрофона, този път сам, е Джон Хауърд, а китарата умело държи неговия колега от Threat Signal Мат Перин. "Grieving For You" си е взела Аш Остин О'Хара (Tesseract) за вокалист, което е направило парчето някак по-леко (поне във вокално отношение), но и екстра мелодично, а за китарите отново помага Янис Пападопулус. Закриващата песен "Damage Done" включва дуото от Сабине Шерер (вокали) и Себастиан Райхл (китари) от Deadlock, както и (отново) вокалите на Крис Кланси. Изключително силна песен за финал на един много добър албум.
Колкото и да е добър този албум, имам усещането, че в него чух 8 много добри песни на 8 различни групи. Така определено се губи атмосферата и усещането за цялост, но това се компенсира от факта, че албумът е изключително силен и стегнат, без почти никакви слаби звена. Качеството на композициите и музикантите пък си личи от километри, така че "Pleiona" далеч не е творба, която да подминеш просто ей така.
+ + + + +
Голямо количество известни и/или класни музиканти и вокалисти, вършещи работата си перфектно.
Дълги, интересни и задържащи вниманието композиции, без забележка.
Не съм чувал по-разнообразен албум от много време насам.
- - - - -
Дълги, интересни и задържащи вниманието композиции, без забележка.
Не съм чувал по-разнообразен албум от много време насам.
- - - - -
Остава усещането, че слушам 8 песни на 8 различни групи, събрани в един албум.
Липсва усещането за атмосфера и цялост на крайния продукт
Така и не успях напълно да харесам вокалите на Вики Боуър.
Липсва усещането за атмосфера и цялост на крайния продукт
Така и не успях напълно да харесам вокалите на Вики Боуър.
IF YOU LIKE
Mutiny Within, Rise To Fall, Soilwork, Threat Signal, The Agonist и др.
Автор: Reksy
[7.5/10]
Има го целият в ut-им
https://www.youtube.com/watch?v=fZZPpERJRzM&list=PLARX7pVRRRHti0rNwOMy0hcSFohE6OFhq