Стилът: Industrial/Modern Metal
Когато японският налудничав поглед към тежката музика се срещне с овладения европейски подход към нея, се раждат групи като Crossfaith. "Xeno" е новото им енергично творение и както си личи от обложката, е най-"кибер" и индъстриъл ориентариното им досега. Албумът смесва модерен метъл, тонове електроника, зарибяващи мелодии, тежки китари, удрящи в гърдите барабани и смела употреба на елементи от техно и транс музиката. И това е сигурен знак, че няма лесно да ви доскучее... така де, поне до някое време.
Първите 2/3 от албума звучат толкова добре, че с малко по-агресивен PR подход, много от песните в тази част вече щяха да са хитове онлайн. Четирите отварящи трака "Xeno", "Raise Your Voice", "Devil's Party" и "Ghost in the Mirror" (с участието на Кейлъб Шомо от Beartooth) са хит до хита, мила моя майно льо, като някои от тях бяха навреме представни под формата на нещо като сингли, така че за тях е добре, че имаше някаква промоция. Само че да имаш в албума си песен като "Wildfire" (с участието на Бенджи Уебе от Skindred) и да не изцедиш докрай хитовия ѝ потенциал си е направо грехота. Хора, това е болна песен - смесица от модерен метъл, ню метъл, транс, техно, метълкор, регетон и за капак - такова "дропване на баса", на което почти всички големи DJ имена биха могли само да завидят.
Темпото рязко намалява с баладата "Tears Fall", но и бързо се завръща с "Paint It Black" (не, не е кавър на оная песен) и може би най-тежката песен в албума - "Vanguard". Тук някъде "Xeno" май можеше и да свърши, защото до края няма нищо по-интересно за слушане от това, което вече сме чули. "Calm the Storm" май трябва да е балада, но накрая се оказва просто скучна бавничка песен, "Astral Heaven" е категорично неуспешен опит за техно/транс трак, наподобяващ нещо на Fail Emotions, а "Madness", въпреки dnb елементите в него, не развива докрай заложения в себе си потенциал. Последните "Dance With the Enemy" и "S.O.S." пък са си чиста проба пълнежи - тракове с такова звучене вече сме чули с доста по-голям успех по-рано из албума.
Като изключим тази последна третина (която нямаше да е толкова досадничка, ако вместо 5, съдържаше, примерно, 3 песни), "Xeno" лесно влиза в рамките на дълбоко професионалното критическо определение "баси якия албум". Супер енергизиращ, мелодичен и пълен с хитове, това е албумът, с който Crossfaith можеха да направят още по-голяма крачка към известността. Слабата му промоция обаче ще остави групата в онзи странен ъндърграунд, в който всички заинтересовани са чували за Crossfaith, но не са напълно наясно с огромния заряд, който носи тяхната музика.
От/Год: Япония, 2015
Лейбъл: Razor & Tie
Когато японският налудничав поглед към тежката музика се срещне с овладения европейски подход към нея, се раждат групи като Crossfaith. "Xeno" е новото им енергично творение и както си личи от обложката, е най-"кибер" и индъстриъл ориентариното им досега. Албумът смесва модерен метъл, тонове електроника, зарибяващи мелодии, тежки китари, удрящи в гърдите барабани и смела употреба на елементи от техно и транс музиката. И това е сигурен знак, че няма лесно да ви доскучее... така де, поне до някое време.
Първите 2/3 от албума звучат толкова добре, че с малко по-агресивен PR подход, много от песните в тази част вече щяха да са хитове онлайн. Четирите отварящи трака "Xeno", "Raise Your Voice", "Devil's Party" и "Ghost in the Mirror" (с участието на Кейлъб Шомо от Beartooth) са хит до хита, мила моя майно льо, като някои от тях бяха навреме представни под формата на нещо като сингли, така че за тях е добре, че имаше някаква промоция. Само че да имаш в албума си песен като "Wildfire" (с участието на Бенджи Уебе от Skindred) и да не изцедиш докрай хитовия ѝ потенциал си е направо грехота. Хора, това е болна песен - смесица от модерен метъл, ню метъл, транс, техно, метълкор, регетон и за капак - такова "дропване на баса", на което почти всички големи DJ имена биха могли само да завидят.
Темпото рязко намалява с баладата "Tears Fall", но и бързо се завръща с "Paint It Black" (не, не е кавър на оная песен) и може би най-тежката песен в албума - "Vanguard". Тук някъде "Xeno" май можеше и да свърши, защото до края няма нищо по-интересно за слушане от това, което вече сме чули. "Calm the Storm" май трябва да е балада, но накрая се оказва просто скучна бавничка песен, "Astral Heaven" е категорично неуспешен опит за техно/транс трак, наподобяващ нещо на Fail Emotions, а "Madness", въпреки dnb елементите в него, не развива докрай заложения в себе си потенциал. Последните "Dance With the Enemy" и "S.O.S." пък са си чиста проба пълнежи - тракове с такова звучене вече сме чули с доста по-голям успех по-рано из албума.
Като изключим тази последна третина (която нямаше да е толкова досадничка, ако вместо 5, съдържаше, примерно, 3 песни), "Xeno" лесно влиза в рамките на дълбоко професионалното критическо определение "баси якия албум". Супер енергизиращ, мелодичен и пълен с хитове, това е албумът, с който Crossfaith можеха да направят още по-голяма крачка към известността. Слабата му промоция обаче ще остави групата в онзи странен ъндърграунд, в който всички заинтересовани са чували за Crossfaith, но не са напълно наясно с огромния заряд, който носи тяхната музика.
+ + + + +
Супер енергичен (и енергизиращ), мелодичен, тежък и хитово звучащ на места албум.
Изчистен звук, модерна продукция, удрящи в гърдите барабани и тонове страхотна електроника.
Сред първите 10 песни нема лабаво.
- - - - -
Изчистен звук, модерна продукция, удрящи в гърдите барабани и тонове страхотна електроника.
Сред първите 10 песни нема лабаво.
- - - - -
Скучновата, пълнежна последна третина.
Някои песни звучат така, сякаш леееко се самоповтарят.
Нескопосана промоция от страна на лейбъла, заради която албумът няма да получи заслуженото внимание.
Някои песни звучат така, сякаш леееко се самоповтарят.
Нескопосана промоция от страна на лейбъла, заради която албумът няма да получи заслуженото внимание.
IF YOU LIKE
Blood Stain Child, Engel, Girugamesh, Raunchy, Sybreed, In Flames и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Crossfaith - Xeno"
Публикуване на коментар