От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Годината се очертава като благоприятна за NDH жанра. След Eisbrecher, Lindemann (макар и не на немски), Oomph! и Tanzwut, новите NDH надежди от Stahlmann също издават нов (четвърти) албум, а скоро очакваме и от Heldmaschine. Но да се концентрираме върху Stahlmann и тяхната нова творба. "CO₂" не бележи никакви промени спрямо предните албуми на групата и залага на все същия NDH и индъстриъл метъл с тежки насечени китари, почти танцови ритми и щипка готик звучене. С други думи - всичко си е на мястото. NDH банди и без това почти не останаха, нека си правят още от същото, че иначе феновете какво ще слушаме?
В албума няма изненади, но пък за сметка на това има здрави NDH хитове като "Plasma" и "Deutschland tanzt" (за която очаквам да е втори сингъл), които със сигурност ще са част от бъдещите концерти на бандата. Към много здраво куфеене предразполагат още бързата "Friss mich" (мой личен фаворит в албума), откриващата "Feindflug" и закриващата "Nimm meine Hand". "Sadist" също звучи добре, но определно ѝ е трябвало малко по-бързо темпо. Спокойно можех да мина и без женското пъшкане "Fick mich, schlag mich, härter, fäster!", тъй като подобни неща ми се струват унизителни. Не че се правя на моралист, който никога не е виждал порно на немски, но много банди използват подобни "пъшкания" и никога не съм ги намирал за уместни. Разбирам защо го правят, но просто не го одобрявам.
С малко по-подчертан готик отенък този път се откроява единствено "Wenn Engel tanzen". Към това число може да се каже, че спадат и баладите "Die Klinge" и "Spiegelbild", които обаче са само поредното доказателство, че на тази група хич не ѝ отива да прави бавни песни - или поне бавни, мрачни балади. Ако беше нещо бавно и мачкащо, с мощни насечени китари, които да те хванат и тръшнат в земята - да. Но тези двете най-много да те тръшнат в леглото от прозявки. Последният кусур на албума е, че е прекалено кратък. Не че предните им са много по-дълги, но този сякаш свършва извънредно бързо. За една вечер успях да го изслушам сигурно около 5 пъти, а чалга съседите ми шумно се възмущаваха как "не ми омръзна тоя Раймщайм".
За да обобщя (и случайно да не остана неразбран) - "CO₂" е поредният добър албум на Stahlmann и за пореден път почти всичко в него е на класически добро NDH ниво. Единствените му проблеми са сравнително кратката продължителност, двете бавни песни и липсата на нещо ново и интересно, което да грабне някой извън обществото на заклетите NDH фенове. Но за тези от нас, които сме вътре в това общество, "CO₂" ни идва точно навреме, защото точно така харесваме да чуваме тази музика.
+ + + + +
Постоянство в добрата работа и резултатът е налице - пореден класически добър NDH албум.
Нови хитово звучащи парчета, идеални за бъдещи концерти, клубове и прочие.
Слуша се на един дъх, предразполага и към многократно въртене.
- - - - -
Нови хитово звучащи парчета, идеални за бъдещи концерти, клубове и прочие.
Слуша се на един дъх, предразполага и към многократно въртене.
- - - - -
Сравнително кратък.
Бавните им песни за пореден път са супер безинтересни.
Малко еднообразен, особено идвайки след 3 албума със същото звучене.
Бавните им песни за пореден път са супер безинтересни.
Малко еднообразен, особено идвайки след 3 албума със същото звучене.
IF YOU LIKE
Rammstein, Eisbrecher, Megaherz, Unheilig, Stahlhammer, [die!], Maerzfeld и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Stahlmann - CO2"
Публикуване на коментар