От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Преди 12 години, когато още бях ученик и все още нямах интернет, един приятел от горните класове бе така добър да ми даде за преслушване оригиналния си диск на "Natural Born Chaos". Просто ей така от време на време ми даваше някакви дискове с групи. Дискът стоя само 3 дни в мен, но и до днес помня наизуст "Black Star Deceiver" и припева на "Soilworker's Song of the Damned". По-късно сам се сдобих с любимия ми и до днес "Stabbing the Drama", от който са и любимите ми песни на групата - заглавната и "Nerve". Днес в офиса на основната ми работа (нямаща нищо общо с метъла) пък виси огромен плакат на "The Living Infinite". Затова обърнах специално внимание на "The Ride Majestic".
Ако трябва да съм честен, колкото и да харесах "The Living Infinite" преди две години, не помня почти нищо от него днес. И дори тогава си знаех, че ще стане така. Просто в наши дни метъл феновете нямат много време да превъртат до откат 84-минутни албуми. А и с този албум Soilwork станаха далеч по-"сложни", а сложните композиции никак не са лесни за запомняне. "The Ride Majestic" продължава тази линия и определено изисква повече от едно внимателно слушане, за да вникнеш в него. Композициите не са никак прости и имат дори лек прогресив отенък, всичко звучи изпипано до най-малкия детайл и всяка секунда се случва нещо - дотолкова, че ако отидеш до банята за 1 минута, може да си изпуснал най-якия момент от дадена песен.
"The Ride Majestic" е мрачен, но не в онзи така популярен меланхоличен мелодет стил. Самото настроение в песните е мрачно, независимо дали са пълни с бластбийтове, или са по-мелодични и баладични. Откриващата "The Ride Majestic" е една от малкото песни в албума, които бих определил като "типичен Soilwork", защото след нея се случват много различни неща. "Alight in the Aftermath" с кратките си картечни откоси (бластбийтове) и прогресарската си средна част дава бързо да се разбере, че това няма да е "типичен Soilwork", каквото всъщност и да значи това. За да е пълен контрастът, следващата "Death In General" рязко сваля темпото и в първия момент звучи доста объркващо. Тя е и една от песните, за които първоначално си казах "Абе какво е това?!", а впоследствие си пусках отново с приоритет. Силно впечатление с мелодичен елемент прави и "Petrichor by Sulfur" (не, не значи "Петричанинът Бай Сулфур"), когато някъде на 3:20 треснята спира и започва един изключително красив 30-секунден пасаж, в който Speed е голямата звезда. Той заслужава адмирации и за това, което прави в "Aspire Angelic", която е и една от най-добрите песни в албума - пък нищо, че и тя всъщност се казва "The Ride Majestic" (а "Aspire Angelic" е в скоби) по някаква неясна за мен причина. "Whirl of Pain" е следващата песен с изненадващ и силен мелодичен елемент, като сякаш това не ѝ стига, ами някъде към третата минута се включва и орган - явно за да стане съвсем прог работата. Последните три песни пък се вписват добре в атмосферата, но вече няма чак толкова любопитности и изненади.
Soilwork са безпогрешни от много години насам и не бих могъл да кажа за който и да е от албумите им, че е "слаб" - дори за тези, които категорично не харесвам (като "Sworn To a Great Divide", например). Не знам и дали повечето хора, които биха казали нещо такова, осъзнават колко добри са всъщност музикантите в тази група. Да си брилянтен музикант обаче не означава задължително, че правиш само хитове. Музикантите от този ранг мислят на друга честота и се съревновават със самите себе си, самопредизвиквайки се да правят все по-добри и качествени неща - но това понякога просто не е интересно за крайния потребител. Сигурен съм, че Soilwork са изключително горди от този си нов продукт и има защо - но съм сигурен и че точно както стана с "The Living Infinite", след няколко месеца или година ще помня не повече от 2-3 песни от "The Ride Majestic".
+ + + + +
Безпогрешни от музикантска гледна точка - в този албум са вложени МНОГО мисъл и труд.
Брилянтни преходи от тежки и бързи пасажи към красиви и свръхмелодични такива.
Великолепни вокали от Бьорн Стрид, който този път направо надминава себе си.
Детайлно изпипани, разнообразни композиции.
- - - - -
Брилянтни преходи от тежки и бързи пасажи към красиви и свръхмелодични такива.
Великолепни вокали от Бьорн Стрид, който този път направо надминава себе си.
Детайлно изпипани, разнообразни композиции.
- - - - -
Изисква много внимателно слушане, за да се оцени подобаващо.
Не всяка добра песен автоматично е и запомняща се - и това важи с пълна сила тук.
Колкото и да пъти да го слушаш, остава чувството, че "има нещо странно тука".
Не всяка добра песен автоматично е и запомняща се - и това важи с пълна сила тук.
Колкото и да пъти да го слушаш, остава чувството, че "има нещо странно тука".
IF YOU LIKE
In Flames, Scar Symmetry, COB, Demon Hunter, DT, SoSy, The Unguided и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Soilwork - The Ride Majestic"
Публикуване на коментар