От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Reprise/Warner
След пет години тишина и два разочароващи странични проекта, Disturbed се събраха отново и записаха нов албум. Който звучи досущ като предния им албум, който пък звучи точно като предния им албум. Но не е като да не сме свикнали и да не сме открили досега, че Disturbed следват гениалната тактика на AC/DC и вече 15 години издават един и същи албум с една и съща, повтаряща се до безкрай песен. Страното е, че това по някаква причина ни харесва.
Времето по никакъв начин не е повлияло на Дейвид Дреймън и компания и "Immortalized" звучи така, сякаш е записан наведнъж с "Indestructible" и "Asylum" и просто е оставен да отлежава в добре заключен сейф. Той бе отключен в края на юни, когато от него бе изваден сингълът "The Vengeful One". Композицията е тежка, мрачна, агресивна и разкуфяваща и вдигна поне моите очаквания за албума. След него обаче се появи заглавната "Immortalized", която обаче звучи като всички останали пълнежни песни, които Disturbed някога са правили. "Fire It Up" съвсем ми уби ентусиазма и спокойно мога да кажа, че това е най-слабата песен на Disturbed в цялата им дискография. Проблемът не е в това, че звучи като писана от напушен шестокласник, или в това, че Дейвид Дреймън "шокира" света с "новината", че Disturbed пишат повечето си песни напушени (сякаш за пръв път чуваме, че музикант пише музика под влиянието на опиати, уау, каква новост). Проблемът е в това, че песента е кошмарно скучна и обидно тъпа (да, тъпа) за феновете. За щастие "What Are You Waiting For" дойде точно навреме и със зарибяващия си припев успя да разсее вдигнатия пушек от "Fire It Up".
Предварителният ми ентусиазъм за албума вероятно щеше да е по-голям, ако вместо "Fire It Up" като сингъл се беше появила, например, "Open Your Eyes", която има много хитово и подходящо за живи изпълнения звучене с това "Уо-о-о" в припева си. "You're Mine" също щеше да е много по-добър избор, тъй като има различно от типичното Disturbed-ско звучене, с повече мелодия, по-разнообразни рифове и наистина хубав припев, а и служи за доказателство, че на Дейвид все пак му се пее нещо различно от "Намана-нам-мана-мана". Само че в "Who" (с изключение на припева), "Save Our Last Goodbye" и "Who Taught You How To Hate" се случва точно това, благодарение на което въпросните песни звучат досущ като всички онези въпросни пълнежи в дискографията на Disturbed. Покрай тях обаче се открояват тежката "Never Wrong", която напомня за съвсем ранните неща на групата, както и изненадващо добрия кавър на "The Sound of Silence" на Simon & Garfunkel. Направо ми беше трудно да повярвам, че Дейвид вади този глас (и малко го избива на Ерик Адамс към края) и пее по този начин, но ето, че в крайна сметка се е получил страхотен кавър на страхотна песен.
В заключение, "Immortalized" е точно това, което средностатистическият фен на Disturbed би искал да чуе и което средностатистическият хейтър би осмивал. Песни като "The Vengeful One", "You're Mine", "Never Enough" и "The Sound of Silence" са истинските бижута в този албум и дори да не сте фенове на Disturbed - има какво да чуете и харесате в тях. Те и още няколко песни на добро ниво уверено спасяват албума от посредствеността.
+ + + + +
Повече разнообразие, мелодии и рифове от очакваното.
Дейвид се е поразпял и на места изненадва много приятно с гласа си.
Няколко хитово звучащи трака "за поколенията".
- - - - -
Дейвид се е поразпял и на места изненадва много приятно с гласа си.
Няколко хитово звучащи трака "за поколенията".
- - - - -
Най-слабата песен, която Disturbed някога са правили, се намира точно в този албум.
Много от песните звучат точно като в пародията на NonRandomNonSense.
Много от песните звучат точно като в пародията на NonRandomNonSense.
IF YOU LIKE
Godsmack, Drowning Pool, Static-X, Papa Roach, Dope, Device, 5FDP и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Disturbed - Immortalized"
Публикуване на коментар