От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Metal Blade Records
Да си призная, тежко понесох напускането на Дроувър и Бродерик от Megadeth. Плаках безутешно като фен-гърла с тениска на Depeche Mode и бърсах сълзи, но после пищях от кеф, като чух (прочетох) за Act of Defiance. Щото се водя и фенче на Shadows Fall, та ми изглеждаше, че няма какво да губя. Act of Defiance се водят и супергрупа – Крис Бродерик, Шон Дроувър (ex-Megadeth), Мат Башон (Shadows Fall), Хенри Дерек (ex-Scar the Martyr) и една неупомената злокобна ярост, за която ще си говорим тук и сега. Като цяло имах изкуствено завишени очаквания за този албум, но, за съжаление, той не ги оправда.
Съставките на манджата са добре, ама рецептата се е прецакала. Добро попадение е "Throwback", в която Broderick ни показва колко часове в упражнения е направил. Албумът до голяма степен представлява това парче - обикновен траш с мега изкилиферчени сола. Тук пояснявам - харесвам траш, харесвам и сола. Харесвам и мега изкилиферчени сола. Но нещо тоя продукт не го храносмилам в този му вид - здрава тресня и изведнъж Бродерик отива с Алиса в страната на чудесата. Но пък какво ли говори фактът, че "Throwback" и вторият им сингъл "Legion of Lies" са по-запомнящи се от албума като цяло? Говори, че скоростта не мърда в целия албум, че всички парчета са едва ли не в един ритъм и в един момент спираш да правиш разлика какво слушаш, тъй като формулата се върти - "тресня, ревове и крясъци, странно соло, още тресня и още викане". "Poison Dream" внася малко разнообразие с клавишното си интро и там някъде най-накрая разбрах, че Мат не присъства само като име на обложката. Каква точно е идеята зад това да вземеш ритъм-китариста и бек-вокал на Shadows Fall и да го накараш да свири обикновена поддържаща бас линия? В "Obey the Fallen" са му дали да свири цяло интро, което впрочем също е сред добрите попадения в албума. "Crimson Psalm" прави опит да ви разкуфее, само че ако досега не сте се разкуфяли, и тук няма да успеете. Не мога обаче да отрека, че в албума има груув усещане - онова, което те кара да си тактуваш с тиква или крак, както и че от него струи много хъс и енергия. Но нещо някъде не се е (до)получило. Хенри Дерек реве, колкото сили има, но ще кажа само толкова за него - не ми допадат вокалите му, но пък пасват в крайния продукт. Дроувър удря като звяр и унисонът му с Бродерик е едно от добрите неща в този албум. А като стана дума за Бродерик - празно няма, той е навсякъде.
Албумът е изключително суров и мощен в този си вид - и може би именно това е нещото, което не е наред - твърде много груба и необработена енергия. Тези четиримата са се събрали, най-вероятно са се сработили за по-малко от 3 минути, и са почнали да плюят парчета едно след друго. Без да се обръщат назад, без да ги мислят - к‘вото излезе, това се записва. И ако разглобиш всичко на съставните му елементи, музиката е добра. Солата са красиви, барабаните - мощни, вокалите - на място, басът... е там. Но като го хвърлиш на едно място, нещо не се получава, дори си признавам: не знам какво не му е наред на този албум. Нещо не ми харесва, нещо ме дразни. И не знам какво е. Ако можете, вие го намерете. Но аз бих си го купил, за да стимулирам второ издание от този състав - има какво да се очаква в положителния смисъл на думата.
+ + + + +
Сурово и ударно - по приятния начин.
Бродерик и Дроувър са като отвързани.
Личи си, че този състав се е сработил добре.
- - - - -
Бродерик и Дроувър са като отвързани.
Личи си, че този състав се е сработил добре.
- - - - -
Липса на някакво сериозно разнообразие.
Неприятно слаби резултати от такива силни имена.
Напълно незапомнящ се дебют.
Неприятно слаби резултати от такива силни имена.
Напълно незапомнящ се дебют.
IF YOU LIKE
Megadeth, Shadows Fall, Scar The Martyr, Testament, Lamb of God и др.
Автор: Quiksilver
[6/10]
0 Response for the "Act of Defiance - Birth and the Burial"
Публикуване на коментар