От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Artery Recordings
Очертава се, че скоро (или изобщо) няма да чуем нов албум от As I Lay Dying, а Wovenwar, макар и готини, не свирят в този стил, така че този нов албум на Phinehas вижда бял свят в правилното време. Този тип китарно ориентиран, мелодичен метълкор няма кой знае колко добри представители в момента и сега е моментът Phinehas да покажат на какво са способни. И ако съдим по "Till the End", пред групата май се очертава добро бъдеще.
Без да откриват наново топлата вода, Phinehas градят върху постигнатото от групи като AILD и KSE, добавят малко мелодет, малко техничност, малко брейкдауни и в крайна сметка - се справят учудващо добре. Макар да следват стара формула (крещящи вокали в куплетите и мелодични в припевите) за повечето си композиции, някак не можеш да им се сърдиш, когато музиката, излизаща от другата страна на машината е толкова здрава. Причината тази стара формула да не досажда, се крие във великолепната китарна работа и безупречните вокали на Шон Маккълък. Показателна е първата тройка песни - отварящата на висока скорост "Dead Choir" и хитово мелодичните "White Livered" и "Truth Be Told". Явно за да можем да си поемем дъх след това идва ненужната интерлюдия "Non", която просто спъва слушането с минута и половина досадно ембиънт жужене.
Формулата се разбива в средата на албума от техничната, тежка и леко избиваща на джент "Tetelestai", от която разбрах, че групата е от т. нар. "християнски". Акуратното (ах, че дума) изписване на песента би било "Τετέλεσται", което на гръцки ще рече "Свърши се!", или иначе казано - последните думи на Исус. Песента е сред най-интересните в албума, така че препоръчвам да ѝ обърнете малко повече внимание. В "Coup De Grâce" впечатление отново прави китарната работа и силните сола, а след втората ненужна интерлюдия "Omnis" идва почти 7-минутният епос "Seven". До 4-тата си минута песента е тиха и разчита само на чисти вокали, но "избухва" за финала си с мощен насечен брейкдаун и съответно мощни ревове. Също един от фаворитите ми в албума. Не знам защо обаче след тази песен си представях, че албумът ще свърши и май-май просто не бях готов за останалите песни до края, тъй като "Iliaster (More Than Skin)" никак не ме впечатли, "Evening Gray and Morning Red" е абсолютно излишна, а поредната интерлюдия "Moriar" ме накара да се запрозявам сериозно. За щастие, закриващата "Till the End" даде подобаващ финал на този наистина готин и свежо звучащ албум - отново на скорост и със страхотна китарна работа.
Като изключим трите досадни и напълно ненужни интерлюдии и незаслужаващата място в този силен траклист "Evening Gray and Morning Red", албумът несъмнено ще зарадва феновете на колкото тежкия, толкова и мелодичен (християнски) метълкор. Най-доволни би трябвало да останат феновете на As I Lay Dying, затова ако сте сред тях и още не сте чули "Till the End", значи е крайно време да го сторите. Скорост, два типа безупречно изпълнени вокали, първокласна китарна работа и модерна продукция - имате ли нужда от повече убеждаване?
+ + + + +
Много добра китарна работа, много рифове, много сола, много чудо.
Мощни крясъци/ревове и супер мелодични чисти вокали.
Малко, но наистина качествени брейкдауни.
Колкото тежък, толкова и мелодичен.
- - - - -
Мощни крясъци/ревове и супер мелодични чисти вокали.
Малко, но наистина качествени брейкдауни.
Колкото тежък, толкова и мелодичен.
- - - - -
Три ненужни, досадни интерлюдии и една цяла такава песен.
Стара формула за почти всички композиции.
Стара формула за почти всички композиции.
IF YOU LIKE
As I Lay Dying, Affiance, Oh Sleeper, August Burns Red, Bury Tomorrow и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Phinehas - Till The End"
Публикуване на коментар