От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Rise Records/UNFD
Тази година се очертава като годината на драстичните промени за големите метълкор банди. WCAR започнаха да правят алтърнатив, BMTH окончателно скъсаха с метълкора и започнаха да правят хипарски песнички, а Northlane издават първи албум с новия си вокалист и новия си стил, нарочно бягайки възможно най-далеч от думата "джент", с която ги асоциираха допреди две години.
Новият вокалист на групата е Маркус Бридж, чиито вокали не се различават чак толкова много от тези на Ейдриън Фитипалдес, но по-запознатите могат да усетят, че чистото пеене на Маркус е далеч по-добро, но ниските му крясъци леко отстъпват пред тези на предишния фронтмен. Китарите пък продължават да са ниски, но нямат онзи специфичен "джент" саунд, от който групата нескрито бяга. Така че в общи линии - всичко в Northlane изглежда променено, но все пак не звучи чак толкова различно.
Хубавите черти на "Node" са много и навсякъде. Маркус Бридж се справя доста добре с двата типа вокали, въпреки крехката си възраст и ужасяващата си прическа. Барабанистът Ник Питърсън пък има най-сложната задача в цялата група, като неговите партии са далеч по-заплетени от тези на колегите му и като цяло от него идва целия този "прогресив", защото китарите не му помагат кой знае колко. Постройките на песните също заслужават адмирации, защото не следват изтъркани формули и се развиват някак... красиво.
Основното, с което "Node" вероятно ще подразни повечето фенове, е онова странно, типично за бандите в Rise пост-хардкор звучене, от което почти винаги лъха на посредственост. Друга възможна причина за недоволство вероятно ще бъде намирисващата на претенциозност меланхолия, с която са изпълнени почти всички песни в албума. Темпото е преобладавщао бавно или средно, а ниските китари звучат еднакво през прекалено голяма част от времето, от което се губи разнообразието. Както загатнах и в предния абзац, китарите не блестят с нещо особено и след средата на албума дори почват да дразнят с еднообразието си.
Ако преди сте харесвали Northlane, не виждам причина да не продължите да ги харесвате, въпреки многото привидно големи промени в "Node". Песни като "Impulse", "Obelisk" и "Rot" с нищо не отстъпват на "Quantum Flux", "Masquerade", или която и да е друга песен от "Singularity" (освен може би с темпо). Затова ви препоръчвам да превъзмогнете предразсъдъците, да си пуснете "Node" с отворени уши и да прецените сами дали промените наистина са чак толкова големи и непоносими, както и кои от тях са за добро и кои не са.
+ + + + +
Новият вокалист Маркус се справя добре и звучи като логичен заместник на Ейдриън.
Без изтъркани композиционни формули и досадни, ненужно ниски джент китари.
Отличително добра работа зад барабаните.
- - - - -
Без изтъркани композиционни формули и досадни, ненужно ниски джент китари.
Отличително добра работа зад барабаните.
- - - - -
Преобладаващо бавно и средно темпо, което бързо изтощава.
Еднообразна китарна работа, която по някое време става и досадна.
Много меланхолия, намирисваща на претенциозност.
Еднообразна китарна работа, която по някое време става и досадна.
Много меланхолия, намирисваща на претенциозност.
IF YOU LIKE
Periphery, Elitist, Erra, Architects, Structures, Tesseract и др.
Автор: Undepth
[6/10]
0 Response for the "Northlane - Node"
Публикуване на коментар