От/Год: Италия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Епично, по-епично, най-епично, Лука Турили епично. Това са сравнителните степени на думата "епично", щом става дума за пуър метъл. Надали има друга група в света, която толкова умело да изполва симфонични оркестри и хорове (освен може би Therion в "Lemuria") за музиката си и точно затова всеки нов "кинематографичен" албум на Luca Turilli's Rhapsоdy си е чисто удоволствие за сетивата. Очевидно повлиян от италианската класическа музика, Лука Турили е сътворил един от най-добрите (в композиционно отношение) албуми на Rhapsody (във всичките инкарнации на групата) досега. Оставаше само метълът да е на малко по-преден план и щеше да е съвсем супер.
Пояснявам веднага - оркестрациите, хоровете и епичността достигат нов световен максимум в този албум и това е страхотно. Те обаче са толкова изведени на преден план, че изпод тях китарите и барабаните едва постъргват и пошляпват, като на моменти човек може дори да забрави, че ги има. Пак се чуват, пак е ясно, че са там, но са много, много зад оркестрациите. Ако се абстрахираме от това - ни остава един невероятен, красив и наистина епичен албум, от който през 3 минути се настръхва.
Ще наблегна няколко пъти на думата "красив", докато се опитвам да обясня защо този албум си струва парите. Красива обложка, красив италиански още в "Il Cigno Nero", красив оперен баритон, красиво пиано, красиви мелодии - всичко в този албум е толкова красиво, че напомня за приказния свят от Dreamquest, който сякаш се е свързал с този на Rhapsody в "Prometheus". Мисълта за това ми мина още щом чух първите звуци от "Rosenkreuz", а в следващите песни се убедих, че не си въобразявам. "Il Tempo Degli Dei" е един от многото красиви тракове в албума, в който се усеща силното влияние на италианската класическата музика и в който има изненади като електронни бийтове и прекрасно соло на пиано. "One Ring To Rule Them All" пък очевидно е вдъхновена от... знаете от какво. Но и да не знаете, гласът на Ам-Гъл (Смеагол, Голъм) в началото ще ви подскаже достатъчно. Епични, някак бродуейски хорове съпътстват историята му в този 7-минутен епос.
Като си говорим за красота, няма как да не се спомене и най-красивата песен в този албум - "Notturno". Честно, щях да съм доволен, дори да не бяха сложени метъл елементи в нея. Два великолепни оперни гласа, подпомагнти от включващия се по някое време и абсолютно безупречен (както винаги) Алесандро Конти. Цялата тази красота е последвана от една от най-готините и епични песени, които съм чувал в това десетилетие - заглавната "Prometheus". В нея става ясно защо този албум е отнел 7 месеца композиране и общо около 5 месеца "производствен процес" - това е върхът на епичността в метъла и подобни неща са поч5ти невъзможни за перфектно изпипване. Но Лука Турили е направил всичко възможно да постигне перфектен краен резултат. И е постигнал нещо близо максималното възможно (като изключим рехавите на места китари и барабани, разбира се). Малко е трудно след такава песен да продължиш да слушаш, но албумът продължава без да губи инерция с "King Solomon & The 72 Names of God" - пореден епичен трак с открояващи се ориенталски мотиви. От Близкия Изток обаче бързо се пренасяме в Скандинавия с "Yggdrasil" - песен, посветена на гигантското дърво от нордската митология, свързащо деветте свята. За финал ни чака 18-минутен епос, озаглавен "Of Michael The Archangel and Lucifer's Fall, Part II - Codex Nemesis". Той е разделен на пет вътрешни части и включва толкова много различни елементи, че ще е обидно да опитвам да ги изброя.
Албуми като този винаги могат да бъдат описани дори по-детайлно и професионално, но аз не мисля, че имате нужда насила да ви пъхам супени лъжици с информация в устата. Мисля също, че ако харесвате пауър метъл, а още не сте чули този албум, значи вече сте закъснели, но това все още е поправимо. Подобни красиви, толкова детайлно изпипани албуми се срещат рядко и ако преглътнете проблема с не особено силните китари и барабани - ще си пускате "Prometheus" с години напред.
+ + + + +
Бомбастично-епичен и всеобхватно красив албум.
Детайлно изпипани оркестрации, великолепни хорове.
Безупречна вокална работа - и на Алесандро, и на всички други гласове в албума.
Цели 70 минути първокласен материал.
- - - - -
Детайлно изпипани оркестрации, великолепни хорове.
Безупречна вокална работа - и на Алесандро, и на всички други гласове в албума.
Цели 70 минути първокласен материал.
- - - - -
Китарите и барабаните почти винаги се губят изпод супер засилените симфонии.
IF YOU LIKE
Rhapsody of Fire, Dark Moor, Magic Kingdom, Fairyland, Derdian, Helloween и др.
Автор: Stahley
[9/10]
Китарите и барабаните почти винаги се губят изпод супер засилените симфонии.
само заради тоша бих му дал 6-7 защото не недопустимо ш метъл албум да трюбша да се напъваш да чуеш китарите.
Позволявам си да не се съглася - чуват се прекрасно и барабаните и китарите, там, където Лука е преценил, че трябва да се чуват. Просто Духът на Джузепе Верди го е обладал напълно! Но за добро! Албумът е прекрасен - 10!!!
Невероятна музика!
Моля, феновете на умрелия, гробищен, черен, тъмен и тем подобен метъл да не оценяват по техните си критерии! Много от групите от изброените стилове правят невероятна музика, но аз не давам никакви оценки, защото принципно не харесвам тези стилове.
Това е!