От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Sony Music
Жега, мор, температури като в ядрото на супернова - някак така измежду дните на работа се присетих, че новият албум на Джо Сатриани вече е излязъл. С огромно любопитство, както винаги съм подхождал към новите албуми на гранд-маестрото, си приготвих една бира за под климатика. И заслушах човека, който някога потроши невинната ми пуберска душа, след като в един и същи ден си купих електрическа китара и "Is There Love In Space?". При все това трябва да си призная, че последните няколко албума на Сатриани не ме впечатлиха особено. Не бих ги нарекъл посредствени, но доста рядко си ги пускам.
Заглавната "Shockwave Supernova" влиза доста ударно. Kосмическият хлад нахлува в съзнанието ми и се присещам защо точно Джо Сатриани бе първият музикант, който да зададе въпроса "Is There Love In Space?". Той така и така не е от тази земя, к'во ни задава отговори?! Изключително много музика, компактно събрана в 3 минути и 50 секунди. Във втората "Lost In а Memory" пък хващаме намигане от една кристална планета и странна красива музика. Може да се каже, че тематиката продължава да е доста космическа, което за съжаление няма да се запази в целия албум, но нека не съм чак толкова претенциозен. "Crazy Joey" е едно приятелско намигане към един басист, който продължава да застроява вилната зона около Каварна с будки за стомана и метъл. Шегата настрана - парчето звучи по-земно и напомня на времената на "Cool №9". "In My Pocket" минава леко и неамбициозно сред звездите, а след него се заклаща "On Peregrine Wings" под ритъма на "Дупка до дупка" или "Буболечка кючек". Въпреки майтапите, чувството, че Сатриани е искал доста атмосферично звучене, което трайно да се настани в слушателя. А ако се опитате да си представите как "изглежда" музиката, ще видите Winamp-ския милкдроп. "Cataclysmic" е... катаклизмено произведение. И да, има такава дума (Google that). Парчето звучи като супер як hyper-space-warp. Обади се като стигнеш, дето се вика. "San Francisco Blues" пък ми навя само една мисъл - карам си пикапа по прашния черен път, мечтаейки за пържола. С босилек. Посред нощ. Под звездното небе.
Скоростта на албума се покачва с "Keep On Moving" и остава стабилна с "All of My Life". За съжаление няма какво да добавя за тези парчета, освен че ако сте в кола, ще карате с усмивка. И лека-полека идва онази "A Phase I’m Going Through", където осъзнавам, че бас-партиите често изпъкват в цялата творба. Сатриани се дуелира сам себе си с китарни сола и това звучи изключително добре. Но "Scarborough Stomp" ми дойде като досадно маршово парче, което като че ли поомаза скоростта на албума. Чудя се дали точно тук му беше мястото, пред мъничката красота "Butterfly and Zebra" (а ако ти се занимава, след нея си пусни Alice In Chains - "Whale and Wasp"). Навлизайки в аутровите парчета на албума, "If There’s No Heaven" вкарва едно по-сериозно звучене, напомнящо ни, че вече ни е време да се смъкваме от космоса. Tам някъде от стратосферата, можете да хвърлите поглед зад гърба си, към предпоследното "Stars Race Across the Sky", което осезаемо започва да забавя скоростта. И приключваме космическото преживяване с "Goodbye Supernova" - бавна, епохална, но най-точно казано - закриваща, във всички значения на думата.
От доста време насам ми се слушаше нещо такова - хубав албум без почти никакви слаби точки. От емоционална гледна точка Джо Сатриани е сътворил е едно изключително красиво описание на междузвездно пътешествие. От инструментална гледна точка - блендите на Сатриани са както винаги най-силната част от общия микс, но си личи, че със завръщането на Джон Куниберти като продуцент другите участващи инструменти за получили своята заслужена ниша - както споменах вече, бас-партиите, а и ударните, са наместени така, че да не са само прост фон на г-н Виртуозо.
+ + + + +
Албумът се слуша на един дъх.
Съвсем деликатни и приятни намигания към предишни творби.
Силно попадение за космическата тематика на Сатриани.
- - - - -
Съвсем деликатни и приятни намигания към предишни творби.
Силно попадение за космическата тематика на Сатриани.
- - - - -
Един-два трака, които май не са точно за този албум.
Нито едно парче за срещи от третия вид :-(
Нито едно парче за срещи от третия вид :-(
IF YOU LIKE
Steve Vai, John 5, Gus G., Yngwie Malmsteen, John Petrucci и др.
Автор: Quiksilver
[9/10]
Винаги съм харесвал Джо Сатриани. Да, албумите му не са винаги на едно и също ниво, но това е почти невъзможно за който и да било музикант. Този е от забелязващите се - слушах го с голяма удоволствие. За ценителите на хубавата музика - горещо го препоръчам!
Абсолютно съм съгласен!
Действително, има музиканти, който поддържат едно и също ниво на продукцията си, но то е нещо средно ...
Творчеството си има закони - подеми и падения. То за това изкуството е изкуство!
Забележителен албум - без съмнение!