Стилът: Metalcore/Electronic
Наскоро бях разкрит от главния редактор, че извънредно много си падам по мелодичен метълкор и съответно не би трябвало да е изненада, че подхванах точно този нов албум на FHTTS (редакторът поне не беше никак изненадан). Албумчето, от своя страна, е точно това, което харесвам - бърз, тежък и мелодичен метълкор с щипка "австралийност". Вокалистът Андрю Вандерзалм пък прави всичко по силите си, за да може групата му да се разпознава веднага. Той е просто един завършен метълкор вокалист, владеещ дълбоки грухтежи, гърлени крясъци и мелодични чисти вокали. Работата му зад микрофона е наистина впечатляваща.
Отварящите "The World is Yours" и сингълът "Chasing Glory" са мощни, с отчетливи китари и рифове и залагат на нормалната метълкор структура от тежки куплети и мелодични припеви - ако си падате по такива, албумът определено ще ви допадне. Другият сингъл "Burn the Traitor" започва с т.нар. "транс пиано" и е една от малкото песни без чисти вокали. Песента е сред най-тежките в албума, но транс електрониката ѝ придава много модерно звучене и някак "олекотява нещата". "Terrorist" също е изключително мощна и мачкаща, а "Heart of Stone" има един от най-мелодичните и запяващи се припеви в албума. Електрониката в началото на "Walking on Glass" пък леко ми напомни на тази в "Fifth Kind" от американските им колеги от The Browning. "Fear of Failure" има с една идея по-бавен, но много мелодичен и запомнящ се припев, а "Badass" е последната песен в албума, в която няма чисти вокали. Единственият трак, надхвърлящ 5 минути, е закриващият "Let Go", който завършва албума с готино соло и меланхолични китари.
Албумът е изключително стегнат, мощен, мачкащ и мелодичен (да, едновременно) и безспорно слаби песни в него няма. Китарната работа, макар и малко опростена на пръв поглед, също заслужава отделн оспоменаване, най-вече заради неочаквано добрите сола, нетипични за повечето от бандите в жанра. Реално обаче много песни звучат доста еднакво с други, което по принцип е голям проблем, но в случая, незнайно защо, не ми пречи. Пък и вече доста пъти вече изслушах албума с голям кеф от начало до край, така че спирам да се оплаквам и си го пускам пак.
От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Victory Records
Наскоро бях разкрит от главния редактор, че извънредно много си падам по мелодичен метълкор и съответно не би трябвало да е изненада, че подхванах точно този нов албум на FHTTS (редакторът поне не беше никак изненадан). Албумчето, от своя страна, е точно това, което харесвам - бърз, тежък и мелодичен метълкор с щипка "австралийност". Вокалистът Андрю Вандерзалм пък прави всичко по силите си, за да може групата му да се разпознава веднага. Той е просто един завършен метълкор вокалист, владеещ дълбоки грухтежи, гърлени крясъци и мелодични чисти вокали. Работата му зад микрофона е наистина впечатляваща.
Отварящите "The World is Yours" и сингълът "Chasing Glory" са мощни, с отчетливи китари и рифове и залагат на нормалната метълкор структура от тежки куплети и мелодични припеви - ако си падате по такива, албумът определено ще ви допадне. Другият сингъл "Burn the Traitor" започва с т.нар. "транс пиано" и е една от малкото песни без чисти вокали. Песента е сред най-тежките в албума, но транс електрониката ѝ придава много модерно звучене и някак "олекотява нещата". "Terrorist" също е изключително мощна и мачкаща, а "Heart of Stone" има един от най-мелодичните и запяващи се припеви в албума. Електрониката в началото на "Walking on Glass" пък леко ми напомни на тази в "Fifth Kind" от американските им колеги от The Browning. "Fear of Failure" има с една идея по-бавен, но много мелодичен и запомнящ се припев, а "Badass" е последната песен в албума, в която няма чисти вокали. Единственият трак, надхвърлящ 5 минути, е закриващият "Let Go", който завършва албума с готино соло и меланхолични китари.
Албумът е изключително стегнат, мощен, мачкащ и мелодичен (да, едновременно) и безспорно слаби песни в него няма. Китарната работа, макар и малко опростена на пръв поглед, също заслужава отделн оспоменаване, най-вече заради неочаквано добрите сола, нетипични за повечето от бандите в жанра. Реално обаче много песни звучат доста еднакво с други, което по принцип е голям проблем, но в случая, незнайно защо, не ми пречи. Пък и вече доста пъти вече изслушах албума с голям кеф от начало до край, така че спирам да се оплаквам и си го пускам пак.
+ + + + +
Много мелодичен, тежък, бърз и супер мощен австралийски метълкор.
Страхотно изпълнени и много надъхващи три типа вокали.
11/11 силни песни с доста добри китари.
- - - - -
Страхотно изпълнени и много надъхващи три типа вокали.
11/11 силни песни с доста добри китари.
- - - - -
Еднообразие в звученето, заради което много от песните си приличат една с друга.
Липсват няколко силно открояващи се хитови композиции.
Липсват няколко силно открояващи се хитови композиции.
IF YOU LIKE
IKTPQ, Parkway Drive, Buried In Verona, Beyond The Shore, Bury Tomorrow и др.
Автор: Reksy
[7/10]
0 Response for the "Feed Her To The Sharks - Fortitude"
Публикуване на коментар