От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Redfield Records
Преди години харесвах всякакъв метълкор, независимо дали китарите във всяка песен са идентични и дали текстовете са безсмислени. Стига да беше зарибяващ и мелодичен - слушаше се. Или съм пораснал, или вкусът ми е станал по-претенциозен, или просто много съм свикнал на такава музика, но вече изисквам много повече от албумите в този жанр, за да ги изслушам наведнъж. Вероятно "030" би ми харесал преди няколко години, но днес... не особено.
На практика, почти всички песни от този дебют звучат еднакво. Човек трудно може да различи рифовете и трябва доста сериозно да се заслушаш в отделните песни, за да си сигурен, че китарите не са абсолютно еднакви във всяка от тях (аз все още не съм сигурен). Първите две песни са абсолютно безлични и чак третата "Break Down the Walls" прави добро впечатление с готините си генг напеви. В следващата "Harlot Killer" пък се долавя агресивният ню метъл дух от началото на века, като барабаните и електрониката стабилно напомнят за Slipknot. "Straight to Hell" пък е първият трак, който включва чисти вокали и съответно има с една идея по-мелодичен и интересен припев. "Lawless" също има много мелодичен припев с леко пънк звучене и яки беквокали.
Еднообразието се завръща в "My Own Idol", след която е поставена абсолютно безсмислената интерлюдия "Kids Don't Lie". Тя обаче ни прехвърля в най-добрата песен в албума - "#sicksicksick". Тя има по-обособени китари, по-мощни и бързи барабани, скоростно темпо и зарибяващ припев. Правилно е пусната като сингъл и щеше да е добре поне половината песни да бяха на нейното ниво. Неочаквано, в траклиста се появява и балада. "Autobahnsong" разчита на бавно темпо и бавни вокали, но за сметка на това успя доста бързо да ме отегчи. Прекалено протяжна композиция и вероятността да я смените преди да се появи интересната ѝ част е доста голяма (3:30 минути са много време, за да чуеш нещо готино, траещо само 20 секунди). "Find What You Love" е просто поредната песен с мелодичен припев, която закрива и албума.
Заключението е просто - един крайно обикновен (но и доста шумен) метълкор албум с еднакво звучащи композиции, няколко зарибяващи припева, две-три добри парчета и една изключително скучна балада. Реално погледнато това не е нищо неочаквано под етикета на този жанр, но все пак, когато се появи нова група и тя още с дебюта си звучи толкова изтъркано, очаква ли я изобщо някакво бъдеще?
+ + + + +
Мощни крясъци, няколко зарибяващи припева и готини беквокали.
Повече песни като "Harlot Killer" и "#sicksicksick" биха били добре дошли.
На живо може да стане и хубав моШ, особено на "Breakdown City".
- - - - -
Повече песни като "Harlot Killer" и "#sicksicksick" биха били добре дошли.
На живо може да стане и хубав моШ, особено на "Breakdown City".
- - - - -
Не съм много сигурен в колко от песните китарите изобщо са различни.
Преобладавщо скучни, еднакво звучащи композиции.
Имам чувството, че колкото повече го слушам, толкова по-ниска оценка искам да му напиша.
Разбирам, че това е дебют, но... не е окей да звучиш толкова изтъркано още в дебюта си.
Преобладавщо скучни, еднакво звучащи композиции.
Имам чувството, че колкото повече го слушам, толкова по-ниска оценка искам да му напиша.
Разбирам, че това е дебют, но... не е окей да звучиш толкова изтъркано още в дебюта си.
IF YOU LIKE
My Ticket Home, Oceans Red, Fit For a King, BMTH, Buried In Verona и др.
Автор: Reksy
[5/10]
0 Response for the "Desasterkids - 030"
Публикуване на коментар