От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: NoCut/SPV
Mono Inc. продължават да нямат "празна" година от 2007-ма насам. Единствено миналата година изпуснаха да издадат студиен албум, но за сметка на това издадоха първaтa си официална компилация. И макар за поредна година да се чудя защо дори в биографията си пропускат да споменат първия си албум и да се правят, че той не съществува (не, няма да спра да се заяждам за това), посегнах към "Terlingua" с нескрит интерес. И още от обложката и логото си личи, че Mono Inc. са поели по различен път с този албум.
От "Terlingua" лъха много меланхолия, емоция и самота. И това е разбираемо - групата е посетила призрачното пустинно градче Терлингуа в Тексас, чието население е горе-долу същото на брой като минутите музика в този диск. Тези около 60 души населяват територия от 28.5 км² и именно в тази самотна обстановка, под ярките звезди, далеч от светлинното замърсяване и близо само до една магистрала (Highway 118), Mono Inc. са се отдали на дълбоки размисли, емоции и лично преоткриване и са се вдъхновили да направят тази стъпка встрани от това, което правят вече повече от 10 години.
Е, албумът не е ЧАК толкова различен от предшествениците си и незапознатите с дискографията им надали ще усетят особена разлика, но по-старите фенове със сигурност ще я забележат. Освен в настроението, промяна има и в звученето, което вече е по-аналогово. За пръв път от доста време насам е променен и барабанният звук, тъй като в общи линии Ката Миа свиреше един и същи ритъм с едно и също звучене от 7-8 години насам и наистина беше време за промяна. Не че сега правият ритъм не властва за пореден път, но поне този път звучи малко по-различно. Усещат се и залитания към по-клубен саунд (електронни лийдове, бийтове и т.н.), особено в песни като "Heiland", "Die Noten Deines Lebens", "An Klaren Tagen" и най-вече "Love Lies". Може би заради лекия NDH полъх в тях, те ми се виждат и като едни от най-добрите в албума.
Типичен, "класически" Mono Inc. можем да открием в "Mondschein", "Never-Ending Love Song", "It Never Rains" и "Still", която обаче звучи като копие на "Get Some Sleep". Заглавната "Terlingua" пък е идеалната връзка между старото и новото звучене на групата и залага на три типа китари - ниски с тежък "крънч" ефект, чисти електрически и една типично южняшка, създаваща допълнителен hookline. Именно заглавното парче се превърна и в моят личен фаворит. Както винаги, в албума има и много балади, които този път са заредени с допълнителна доза меланхолия. Красивата "118" е посветена на въпросната магистрала, която единствена свързва Терлингуа със света, "Ghost Town Gates" е пиано-балада от типа на "Superman" (но уви - далеч не толкова въздействаща), а "Study Butte" закрива албума в изключително бавно темпо.
Рядко правя толкова дълги ревюта, но тук ми трябваха повече редове, за да мога дори сам да си обясня всички промени в звученето и настроението, които Mono Inc. са направили в "Terlingua". Първоначалният ми скептицизъм и недоволство от прекалената меланхолия обаче постепенно се превърнаха в симпатии, особено благодарение на това неочаквано клубно звучене в някои от песните. Нещата, които обаче ме спират да дам на този албум по-висока оценка са отколешната ми неприязън към блудкавите балади (харесвам балади, но не и скучните такива), непрестанният прав ритъм, задаван от Ката Миа и фактът, че Mono Inc. леко са се самокопирали на няколко места. Оттам нататък "Terlingua" е наистина готин и дълбоко емоционален албум, който всеки фен на групата би трябвало да изслуша поне два пъти и чак тогава да го оцени по достойнство.
+ + + + +
Най-истински емоционалният албум на групата досега.
Промени в звука (нов барабанен саунд, аналогова техника на запис и т.н.), които все са за добро.
Приятно залитане към клубното звучене, което разнообразява вечно правия и еднакво звучащ ритъм.
Близо час разнообразен материал.
- - - - -
Промени в звука (нов барабанен саунд, аналогова техника на запис и т.н.), които все са за добро.
Приятно залитане към клубното звучене, което разнообразява вечно правия и еднакво звучащ ритъм.
Близо час разнообразен материал.
- - - - -
Как не им омръзна тоя прав ритъм и не го смениха поне веднъж за 10 години - не знам.
Меланхолията и емоцията този път идват малко в повече и по някое време се превръщат в скука.
Доста по-лек от предшествениците си.
Продължава отричането на дебютния им албум по все така неясни причини.
Меланхолията и емоцията този път идват малко в повече и по някое време се превръщат в скука.
Доста по-лек от предшествениците си.
Продължава отричането на дебютния им албум по все така неясни причини.
IF YOU LIKE
A Life Divided, Staubkind, ASP, Zeraphine, Unheilig, Letzte Instanz, Witt и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Mono Inc. - Terlingua"
Публикуване на коментар