Стилът: Progressive Metalcore/Djent
Страхотен инструментал, невероятни вокали и безупречна продукция - това ви чака в този едноименен дебют на Emergence, дело на само двама инструменталисти (Крис Вогагис и Дани Кулман) и един вокалист (Мики Пауъл). Стилът - прогресив метълкор и джент с крещящи и чисти вокали (като и двата типа са наистина добри).
Същинското начало на албума идва ударно с "Silver Lights", която много добре загатва за всичко, което ще се случва нататък из албум. Тежкото начало, джент китарите, внезапният брейкдаун, чистите вокали, готиното китарно соло - песента си е откровен хит. "Fractals" и "Retrace the Lines" имат малко по-различно и много по-мелодично звучене и в инструментал, и във вокали, като китарите във втората са страхотни. "Emma Lia" поддържа мелодията и носи един метълкор/пост-хардкор дух със себе си, заради леко по-опростения си инструментал. "Deconstruct" пък е много тежка и агресивна до средата си, след което превключва на един почти фънкарски, но много готин и свеж пасаж. "The Endless Path" също съдържа изключително мелодичен припев с редуващи се вокали, а краткото соло след средата дори избива показва джент-ълменска техничност. "Five Eyes" пък взима приза за най-мачкащи куплети, които от своя страна преливат перфектно в леки мелодични припеви.
Тук идва ред и на първия инструментал от мнооого време насам, на който се кефя на макс! "Ingress" се разгръща постепенно, става все по-интересен с всяка изминала минута и оставя трайни впечатления, благодарение на силното си, почти картинно въздействие. Следващите две песни затварят албума подобаващо, като в "Conscious Waves" има много здрави електронизирани пасажи, а солото след средата е направо размазващо. Тук е редно да спомена, че почти всяка песен съдържа поне много добро соло, било то бързо, мелодично, технично и/или просто смазващо тежко. Определено китарите са на супер добро ниво и трябва да им обърнете внимание, защото страхотните вокали не са единственото силно звено на Emergence.
"Emergence" е супер добър албум, при това не само "като за дебют". Малко групи могат да извадят нещо подобно дори след години работа. Всяко звено е детайлно изпипано, като започнем от композиционния процес, минем през инструментала и безупречните вокали и стигнем до полираната почти до съвършенство продукция. Единствената забележка в случая е в посока на еднообразието, което започва несъмнено да се усеща по някое време. Но в случая нито е болка за умиране, нито, честно казано, ми пука особено.
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Valkyrie Records
Страхотен инструментал, невероятни вокали и безупречна продукция - това ви чака в този едноименен дебют на Emergence, дело на само двама инструменталисти (Крис Вогагис и Дани Кулман) и един вокалист (Мики Пауъл). Стилът - прогресив метълкор и джент с крещящи и чисти вокали (като и двата типа са наистина добри).
Същинското начало на албума идва ударно с "Silver Lights", която много добре загатва за всичко, което ще се случва нататък из албум. Тежкото начало, джент китарите, внезапният брейкдаун, чистите вокали, готиното китарно соло - песента си е откровен хит. "Fractals" и "Retrace the Lines" имат малко по-различно и много по-мелодично звучене и в инструментал, и във вокали, като китарите във втората са страхотни. "Emma Lia" поддържа мелодията и носи един метълкор/пост-хардкор дух със себе си, заради леко по-опростения си инструментал. "Deconstruct" пък е много тежка и агресивна до средата си, след което превключва на един почти фънкарски, но много готин и свеж пасаж. "The Endless Path" също съдържа изключително мелодичен припев с редуващи се вокали, а краткото соло след средата дори избива показва джент-ълменска техничност. "Five Eyes" пък взима приза за най-мачкащи куплети, които от своя страна преливат перфектно в леки мелодични припеви.
Тук идва ред и на първия инструментал от мнооого време насам, на който се кефя на макс! "Ingress" се разгръща постепенно, става все по-интересен с всяка изминала минута и оставя трайни впечатления, благодарение на силното си, почти картинно въздействие. Следващите две песни затварят албума подобаващо, като в "Conscious Waves" има много здрави електронизирани пасажи, а солото след средата е направо размазващо. Тук е редно да спомена, че почти всяка песен съдържа поне много добро соло, било то бързо, мелодично, технично и/или просто смазващо тежко. Определено китарите са на супер добро ниво и трябва да им обърнете внимание, защото страхотните вокали не са единственото силно звено на Emergence.
"Emergence" е супер добър албум, при това не само "като за дебют". Малко групи могат да извадят нещо подобно дори след години работа. Всяко звено е детайлно изпипано, като започнем от композиционния процес, минем през инструментала и безупречните вокали и стигнем до полираната почти до съвършенство продукция. Единствената забележка в случая е в посока на еднообразието, което започва несъмнено да се усеща по някое време. Но в случая нито е болка за умиране, нито, честно казано, ми пука особено.
+ + + + +
Различно, модерно и много интересно звучене.
Изключително добър, техничен, качествен инструментал, пълен с готини сола.
Безупречни вокали (всички видове, при това) от Мики Пауъл.
Много изчистена продукция.
- - - - -
Изключително добър, техничен, качествен инструментал, пълен с готини сола.
Безупречни вокали (всички видове, при това) от Мики Пауъл.
Много изчистена продукция.
- - - - -
Трябва малко повече разнообразие в композициите.
Последната минута на иначе прекрасния инструментал "Ingress" е ненужна, та чак дразнеща.
Последната минута на иначе прекрасния инструментал "Ingress" е ненужна, та чак дразнеща.
IF YOU LIKE
Born of Osiris, Periphery, The Human Abstract, August Burns Red и др.
Автор: Reksy
[8.5/10]
0 Response for the "Emergence - Emergence"
Публикуване на коментар