Стилът: Alternative Rock/Metal/Post-Grunge
След повече от 15 години съвместен труд, Three Days Grace се разделиха с вокалиста си Адам Гонтиер. Мястото му бе заето от Мат Уолст, познат ни от My Darkest Days и това бе моментът, в който много стари фенове просто спряха да се интересуват какво ще се случва оттук нататък с тази банда. Техен проблем. "Human" вече бива оплюван ежедневно от същите хора, та чак и аз се бях приготвил за някаква ужасна лигава версия на Nickelback. Пък то... абе, драги хейтъри, вие чухте ли го изобщо тоя албум? Защото далеееч не е чак толкова лош, колкото ви се иска да бъде.
Още на първо слушане стават ясни две неща. Първото е, че Мат Уолст се вписва добре (друг е въпросът доколко сте свикнали и залепнали за гласа на Адам), а второто - че в "Human" кажи-речи всяка втора песен е хит. "Painkiller", "Landmine", "Tell Me Why", "I am Machine", "So What" - хит до хита, братче. Някои групи за цялата си кариера не могат да напишат толкова хитово звучащи парчета, а 3DG са ги написали, че и сложили само в един албум. И после как да не се ядосвам, като чета как някакви тлъсти псевдоелитисти критикуват с гениалните критики от рода на "ама това много прилича на никълбек, много са поп припевите, мън мън мън"?
И все пак - да, след въпросните хитове нивото в албума рязко спада. Припевите на "Car Crash" и "The End Is Not the Answer" са единственото интересни моменти в тях, а "Nothing's Fair In Love and War" и "The Real You" са си чисти пълнежи. "One Too Many" спасява отчасти положението в тази последна третина, но ако си бяха разменили местата с "Fallen Angel", например, малцина щяха изобщо да стигат до края на "Human".
Независимо от голямата промяна зад микрофона, "Human" е поредният добър албум за Three Days Grace. И ако някой ви втълпява, че са се "превърнали в Nickelback", че е "прекалено лек" и разни такива - кажете му да си мълчи, защото явно не е слушал 3DG в последните 10 години. Това е тяхното звучене, че дори по-тежко и мрачно от обикновеното. Просто гласът е друг. А ако не можете да преглътнете липсата на Адам - ще се чуем отново след 20 години на ежегодната сбирка на мрънкачите за Киске в Helloween и Таря в Nightwish.
От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: RCA
След повече от 15 години съвместен труд, Three Days Grace се разделиха с вокалиста си Адам Гонтиер. Мястото му бе заето от Мат Уолст, познат ни от My Darkest Days и това бе моментът, в който много стари фенове просто спряха да се интересуват какво ще се случва оттук нататък с тази банда. Техен проблем. "Human" вече бива оплюван ежедневно от същите хора, та чак и аз се бях приготвил за някаква ужасна лигава версия на Nickelback. Пък то... абе, драги хейтъри, вие чухте ли го изобщо тоя албум? Защото далеееч не е чак толкова лош, колкото ви се иска да бъде.
Още на първо слушане стават ясни две неща. Първото е, че Мат Уолст се вписва добре (друг е въпросът доколко сте свикнали и залепнали за гласа на Адам), а второто - че в "Human" кажи-речи всяка втора песен е хит. "Painkiller", "Landmine", "Tell Me Why", "I am Machine", "So What" - хит до хита, братче. Някои групи за цялата си кариера не могат да напишат толкова хитово звучащи парчета, а 3DG са ги написали, че и сложили само в един албум. И после как да не се ядосвам, като чета как някакви тлъсти псевдоелитисти критикуват с гениалните критики от рода на "ама това много прилича на никълбек, много са поп припевите, мън мън мън"?
И все пак - да, след въпросните хитове нивото в албума рязко спада. Припевите на "Car Crash" и "The End Is Not the Answer" са единственото интересни моменти в тях, а "Nothing's Fair In Love and War" и "The Real You" са си чисти пълнежи. "One Too Many" спасява отчасти положението в тази последна третина, но ако си бяха разменили местата с "Fallen Angel", например, малцина щяха изобщо да стигат до края на "Human".
Независимо от голямата промяна зад микрофона, "Human" е поредният добър албум за Three Days Grace. И ако някой ви втълпява, че са се "превърнали в Nickelback", че е "прекалено лек" и разни такива - кажете му да си мълчи, защото явно не е слушал 3DG в последните 10 години. Това е тяхното звучене, че дори по-тежко и мрачно от обикновеното. Просто гласът е друг. А ако не можете да преглътнете липсата на Адам - ще се чуем отново след 20 години на ежегодната сбирка на мрънкачите за Киске в Helloween и Таря в Nightwish.
+ + + + +
Групата очевидно оцелява и се справя все така добре и без Адам.
Мат Уолст се вписва учудващо (поне за мен) добре в обстановката.
Половината албум е пълен с открояващи се хитови парчета.
- - - - -
Мат Уолст се вписва учудващо (поне за мен) добре в обстановката.
Половината албум е пълен с открояващи се хитови парчета.
- - - - -
Мат е добър вокалист, но му липсва харизмата и мощния, емоционален глас на Адам.
Продукцията определено можеше и да е по-добра.
Последната третина от албума в общи линии минава за "пълнежна".
Продукцията определено можеше и да е по-добра.
Последната третина от албума в общи линии минава за "пълнежна".
IF YOU LIKE
Seether, My Darkest Days, Theory of a Deadman, Adema, Nickelback, и др.
Автор: Stahley
[7/10]
това ревю ме кефи :D