TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Annisokay - Enigmatic Smile

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 21, 2015 1 коментара

Стилът: Melodic Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: SPV
Отнема: ~43 минути


Дотук през 2015-та определено имам проблеми с намирането на добър нов пост-хардкор/метълкор. Най-после обаче се наканих да си пусна промото за новия албум на Annisokay и той се оказа достатъчно интересен и мелодичен, за да засити (временно) пост-хардкор глада ми. Името на бандата пък май идва от клипа на песента "Smooth Criminal" на Майкъл Джексън - пичовете явно са искали клипът да има щастлив край и заради това са се нарекли "Ann(ie) is okay".

Както може би е ясно, групата залага на екстремни вокали в куплетите и мелодични в припевите, а инструменталите са простички (все пак е пост-хардкор... duh), но не и безкрайно скучни, с редки електронни включвания и не толкова чести брейдауни. Отварящият трак и сингъл ни показва, че китаристът Кристоф Виечорек има и страхотни чисти вокали, които даже леко бият към алтърнатив (и дори далечно напомнят на тези на Джейсън Камерън от Bury Tomorrow), а Дейв Грюневалд пък вади доста стабилни крясъци, които си контрастират с мелодичните такива по доста добър начин и придават нужната мощ на песните, че да не станат съвсем "алтърнатив".

В "Naked City" имаме предимно екстремни вокали, а песента също така притежава една от онези части, които ще поеме публиката в бъдещите концерти на бандата. В следващата "Snowblind" пък основно имаме чисти вокали, като песента има и доста алтернативно звучене. "Wolves in the Walls" започва със семплирани песнопения (не ме напуска мисълта, че съм чувал подобно, ако не и същото начало в друга песен), преминава в брутален куплет, супер мелодичен припев и отново семплирано пеене. Песента е същински хит и може би дори щеше да е по-добър избор за пилотен сингъл вместо "Carry Me Away". "Life Cycles" пък е, струва ми се, вече задължителната балада в средата на който и да е албум в жанра и влиза в графата "банална, но окей". "Fame" и "New Autumn Light" пък имат толкова мелодични припеви, че може веднага да запеете редом с Кристоф. Темпото се смъква с една идея в закриващата нормалното издание на албума "What is Left", а в deluxe версията ще намерите две акустични версии на "Snowblind" и "Sky" (песен от предния албум на бандата), в които страхотните чисти вокали на Кристоф изпъкват още по-явно.

Като цяло, това е един много мелодичен и свеж пост-хардкор албум, за който не може да се каже хем нещо много лошо, хем нещо супер добро - освен, може би, че върши много добра работа като фон във фитнеса. Албумът е чисто и просто добър, слуша се на един дъх, всички песни държат горе-долу едно и също ниво и няма такива, които да нямаш търпение да пропуснеш. Но малко са и онези специални единици, към които много ти се иска да се върнеш. Тъй като обаче от няколко дена не спирам да го слушам от начало до край, това говори за консистентност, която няма как да пренебрегна в крайната си оценка.
 
+ + + + +
Свежо звучене, допълнено с щипка алтърнатив.
Великолепни чисти вокали!
Множество мелодични парчета и поне един открояващ се хит.
Слуша се на един дъх и няма песен, която да предразполага към "skip". 

- - - - -
Няма да им се отрази зле да поразнообразят инструментала.
Недостатъчно смели композиционни идеи, което го прави и доста предсказуем.
Струва ми се, че съм чувал и преди началото на „Wolves in the Walls".
 
IF YOU LIKE
Bury Tomorrow, Capture The Crown, Palisades, Crown The Empire и др.

Автор: Reksy
[6.5/10]

Civil War - Gods and Generals

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 19, 2015 3 коментара

Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~48 минути


Като нескрит фен на Sabaton доста се тюхках и чудех какво ще стане с групата, след като четирима от членовете ѝ напуснаха през 2012-та. Е, Sabaton продължиха напред с пълна сила, а напусналите сформираха Civil War (чийто първи албум поне аз никак не харесах). Сега вече можем с дни да спорим безрезултатно дали Sabaton или Civil War правят по-добра музика (чисто инструментално), но поне на мен ми се струва, че екипът в Civil War е с една идея по-креативен в композиционния процес.

Всъщност музиката на двете банди вече се различава по много показатели. Една от основните разлики е, че в Civil War много си личи, че има клавирист. Защото, както ще чуете и в "Gods and Generals", клавишните не са просто наблъскани компютърни звуци, които после да слушаме на запис по време на концерт. Другата основна разлика е във вокалите. Познаваме добре Нилс Патрик Йохансон от Astral Doors и Wuthering Heights, но... дали Civil War е точната банда за него? Мисля, че подобна музика има нужда от мощен вокал (да, като Йоаким), а Нилс, колкото и да е добър в хеви метъла, звучи малко странно на фона на епичния, модерно звучащ пауър/хеви метъл на Civil War.

Сред песните, в които гласът на Нилс пасва подобаващо на инструментала, са зверски яката "Bay of Pigs" и "Braveheart" (напомняща за "Cliffs of Gallipoli"), но в "USS Monitor", например, не мога да спра да си представям как би звучала тази песен с по-здрав вокал, особено на фона на бързия ритъм и хоровите напеви в припева. Това се случва и в "Iwo Jima", където същите мощни хорови напеви чисто и просто звучат по-добре от основния вокал. В "The Mad Piper" пеенето (и звученето) пък става доста Manowar-ско, с лек полъх от "Child In Time" в началото. Това може би е и най-безинтересният трак в албума. Епичните "Tears of the North" и "Schindler's Ark" пък започват толкова приятно с чистия глас на Нилс, че да му се чуди човек защо почва да се "напъва" така след това. С риск да прозвуча тъпо, имам чувството, че щом Нилс вдигне тоналността и вкара "хеви метъла" в гласа си, започва да звучи като онези чичаци, които правят "80-арски хеви метъл", просто защото там са спрели. Пък както вече сме чували, този човек тук определено е много над това ниво.

Накратко, "Gods and Generals" е много готин албум, чийто единствен проблем са не толкова подходящите за инструментала му вокали. Композициите обаче са на нивото на най-доброто, което сме чували от Sabaton и това бе основната причина да изслушам албума с удоволствие няколко пъти един след друг. По този начин дори лека-полека привикнах към пеенето на Нилс и макар така и да не го харесах напълно, поне спрях да обръщам внимание на дразнещите ме елементи в него. Затова чуйте този албум щом излезе и дори като мен да не сте голям фен на този тип пеене с този тип инструментал - дайте му няколко шанса. Пък ако нямате проблем с вокалите - като нищо "Gods and Generals" ще ви хареса повече от последните творби на Sabaton.
 
+ + + + +
Страхотен инструментал, вплетен в прекрасни пауър/хеви композиции.
Разбиващи бъдещи концертни хитове като "Bay of Pigs", "Braveheart" и "USS Monitor"
Важна, силна и много значима роля на клавишните.
Не че има отношение към музиката, но обложката е доста, доста добра. 

- - - - -
Хоровите напеви често (да не кажа всеки път) са по-готини от основните вокали.
Продължавам да не съм сигурен дали Нилс Патрик Йохансон е точният човек за тази банда.
Виждат се 2-3 по-безлични песни към края на албума.
Реално погледнато, за Гражданската война има само 2-3 песни, пък уж е тема на албума.
 
IF YOU LIKE
Sabaton, Astral Doors, Manowar, Wuthering Heights, Sinbreed и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Kamelot - Haven

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 17, 2015 0 коментара

Стилът: Progressive/Power Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~54 минути


Красивите албуми заслужават красиви ревюта. Това е моята задача днес - да облека във възможно най-красиви думи може би най-красивия албум на Kamelot - тринадесет лирически поеми във възхвала на великолепността, тринадесет оди за разкоша и професионализма. В този албум освен сенките и виделината, среща си дават старото и новото, а някои вече познати пътеки водят до съвсем нови усещания и приключения. Залегналите като характерни за Kamelot особености, отличаващи ги от останалите имена на тази сцена, са характерностите, направили ги "моята" банда.

Няма как да не си говорим за познати пътеки, когато още откриващата "Fallen Star" довява спомен за инструментал от предишния албум. Мотивите в текста на "Under Grey Skies" също вече сме ги чували в "Poetry For the Poisoned", а молитвата в "Citizen Zero" напомня за началните "Blucher" от "Ghost Opera". Модерното пък се чува отчетливо в "Insomnia" и "Beautiful Apocalypse" - мрачно хармонични и майсторски изпълнени песни, които завладяват почти толкова бързо, колкото Кейси бие двойните каси в изненадващо екстремната Revolution. Нещо по-специално се случва в "Under Grey Skies", но не просто заради голите им имена, а заради изящността, с която те допринасят към и без това ефирната мелодия.

Успешната серия продължава с "End of Innocence" - пищен реквием за детството и наивитета, и експлозивната "Liar, Liar (Wasteland Monarchy)" (фаворит на редактора, който държи да го подчертае! - бел.ред), която въплъщава свежите идеи на Kamelot и "Here’s to the Fall", където Томи демонстрира чудовищния си гласов регистър. Нека не забравяме и "Veil of Elysium", защото ако "Haven" можеше се ограничи до една песен, това определено би била тя, макар и да не е най-добрата в него. Двата инструментала пък, "Ecclesia" и "Haven", дават време на феновете да си поемат въздух от рев (или от радост, зависи от човека).

"Haven" е мелодична творба с развит докрай потенциал и показващ на слушателите светлината в мрачните дебри на човешката мисъл. Празник на тържествуващото добро, отбелязано в песните с преплитащи и преследващи се в грандиозни композиции мажорни и минорни канони, подплатени с нежни хорови партии. "Haven" затвърждава триумфално мястото на Kamelot сред първенците на метъла. Сребристата нишка има нужда от облак, за да блесне по-силно. И да, пиша тези редове със съзнанието, че преценката ми е замъглена и при все това ще се опитам да бъда максимално обективна в оценяването си. Но и да не бях болната фенка на Kamelot, която съм, пак щях да дам на албума 10-ка, защото той просто не би могъл да получи по-малко.
 
+ + + + +
Във всички песни прозират страстта на музикантите и техният огромен опит.
Гаранция, че всеки, когото попитате за любима песен, ще ви каже различно име.
Томи Каревик се доказва като невероятен вокалист за пореден път.
Чудесни гост-включвания от Алиса Уайт-Глуз, Шарлоте Веселс и Трой Донъкли.
Липсва какъвто и да е било пълнеж. 

- - - - -
Познати идеи и вече проиграни козове.
На моменти вокалите се борят за надмощие с намерението да надвикат инструментала.
 
IF YOU LIKE
Sonata Arctica, Serenity, Stratovarius, Epica, Avantasia, Nightwish и др.

Автор: Valkyrja
[10/10]

Mono Inc. - Terlingua

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 15, 2015 0 коментара

Стилът: Gothic/Synth Rock
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: NoCut/SPV
Отнема: ~59 минути 


Mono Inc. продължават да нямат "празна" година от 2007-ма насам. Единствено миналата година изпуснаха да издадат студиен албум, но за сметка на това издадоха първaтa си официална компилация. И макар за поредна година да се чудя защо дори в биографията си пропускат да споменат първия си албум и да се правят, че той не съществува (не, няма да спра да се заяждам за това), посегнах към "Terlingua" с нескрит интерес. И още от обложката и логото си личи, че Mono Inc. са поели по различен път с този албум.

От "Terlingua" лъха много меланхолия, емоция и самота. И това е разбираемо - групата е посетила призрачното пустинно градче Терлингуа в Тексас, чието население е горе-долу същото на брой като минутите музика в този диск. Тези около 60 души населяват територия от 28.5 км² и именно в тази самотна обстановка, под ярките звезди, далеч от светлинното замърсяване и близо само до една магистрала (Highway 118), Mono Inc. са се отдали на дълбоки размисли, емоции и лично преоткриване и са се вдъхновили да направят тази стъпка встрани от това, което правят вече повече от 10 години.

Е, албумът не е ЧАК толкова различен от предшествениците си и незапознатите с дискографията им надали ще усетят особена разлика, но по-старите фенове със сигурност ще я забележат. Освен в настроението, промяна има и в звученето, което вече е по-аналогово. За пръв път от доста време насам е променен и барабанният звук, тъй като в общи линии Ката Миа свиреше един и същи ритъм с едно и също звучене от 7-8 години насам и наистина беше време за промяна. Не че сега правият ритъм не властва за пореден път, но поне този път звучи малко по-различно. Усещат се и залитания към по-клубен саунд (електронни лийдове, бийтове и т.н.), особено в песни като "Heiland", "Die Noten Deines Lebens", "An Klaren Tagen" и най-вече "Love Lies". Може би заради лекия NDH полъх в тях, те ми се виждат и като едни от най-добрите в албума.

Типичен, "класически" Mono Inc. можем да открием в "Mondschein", "Never-Ending Love Song", "It Never Rains" и "Still", която обаче звучи като копие на "Get Some Sleep". Заглавната "Terlingua" пък е идеалната връзка между старото и новото звучене на групата и залага на три типа китари - ниски с тежък "крънч" ефект, чисти електрически и една типично южняшка, създаваща допълнителен hookline. Именно заглавното парче се превърна и в моят личен фаворит. Както винаги, в албума има и много балади, които този път са заредени с допълнителна доза меланхолия. Красивата "118" е посветена на въпросната магистрала, която единствена свързва Терлингуа със света, "Ghost Town Gates" е пиано-балада от типа на "Superman" (но уви - далеч не толкова въздействаща), а "Study Butte" закрива албума в изключително бавно темпо.

Рядко правя толкова дълги ревюта, но тук ми трябваха повече редове, за да мога дори сам да си обясня всички промени в звученето и настроението, които Mono Inc. са направили в "Terlingua". Първоначалният ми скептицизъм и недоволство от прекалената меланхолия обаче постепенно се превърнаха в симпатии, особено благодарение на това неочаквано клубно звучене в някои от песните. Нещата, които обаче ме спират да дам на този албум по-висока оценка са отколешната ми неприязън към блудкавите балади (харесвам балади, но не и скучните такива), непрестанният прав ритъм, задаван от Ката Миа и фактът, че Mono Inc. леко са се самокопирали на няколко места. Оттам нататък "Terlingua" е наистина готин и дълбоко емоционален албум, който всеки фен на групата би трябвало да изслуша поне два пъти и чак тогава да го оцени по достойнство.
 
+ + + + +
Най-истински емоционалният албум на групата досега.
Промени в звука (нов барабанен саунд, аналогова техника на запис и т.н.), които все са за добро.
Приятно залитане към клубното звучене, което разнообразява вечно правия и еднакво звучащ ритъм.
Близо час разнообразен материал. 

- - - - -
Как не им омръзна тоя прав ритъм и не го смениха поне веднъж за 10 години - не знам.
Меланхолията и емоцията този път идват малко в повече и по някое време се превръщат в скука.
Доста по-лек от предшествениците си.
Продължава отричането на дебютния им албум по все така неясни причини.
 
IF YOU LIKE
A Life Divided, Staubkind, ASP, Zeraphine, Unheilig, Letzte Instanz, Witt и др.

Автор: Testset
[7/10]

Three Days Grace - Human

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 13, 2015 1 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal/Post-Grunge
От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: RCA
Отнема: ~39 минути 


След повече от 15 години съвместен труд, Three Days Grace се разделиха с вокалиста си Адам Гонтиер. Мястото му бе заето от Мат Уолст, познат ни от My Darkest Days и това бе моментът, в който много стари фенове просто спряха да се интересуват какво ще се случва оттук нататък с тази банда. Техен проблем. "Human" вече бива оплюван ежедневно от същите хора, та чак и аз се бях приготвил за някаква ужасна лигава версия на Nickelback. Пък то... абе, драги хейтъри, вие чухте ли го изобщо тоя албум? Защото далеееч не е чак толкова лош, колкото ви се иска да бъде.

Още на първо слушане стават ясни две неща. Първото е, че Мат Уолст се вписва добре (друг е въпросът доколко сте свикнали и залепнали за гласа на Адам), а второто - че в "Human" кажи-речи всяка втора песен  е хит. "Painkiller", "Landmine", "Tell Me Why", "I am Machine", "So What" - хит до хита, братче. Някои групи за цялата си кариера не могат да напишат толкова хитово звучащи парчета, а 3DG са ги написали, че и сложили само в един албум. И после как да не се ядосвам, като чета как някакви тлъсти псевдоелитисти критикуват с гениалните критики от рода на "ама това много прилича на никълбек, много са поп припевите, мън мън мън"?

И все пак - да, след въпросните хитове нивото в албума рязко спада. Припевите на "Car Crash" и "The End Is Not the Answer" са единственото интересни моменти в тях, а "Nothing's Fair In Love and War" и "The Real You" са си чисти пълнежи. "One Too Many" спасява отчасти положението в тази последна третина, но ако си бяха разменили местата с "Fallen Angel", например, малцина щяха изобщо да стигат до края на "Human".

Независимо от голямата промяна зад микрофона, "Human" е поредният добър албум за Three Days Grace. И ако някой ви втълпява, че са се "превърнали в Nickelback", че е "прекалено лек" и разни такива - кажете му да си мълчи, защото явно не е слушал 3DG в последните 10 години. Това е тяхното звучене, че дори по-тежко и мрачно от обикновеното. Просто гласът е друг. А ако не можете да преглътнете липсата на Адам - ще се чуем отново след 20 години на ежегодната сбирка на мрънкачите за Киске в Helloween и Таря в Nightwish.
 
+ + + + +
Групата очевидно оцелява и се справя все така добре и без Адам.
Мат Уолст се вписва учудващо (поне за мен) добре в обстановката.
Половината албум е пълен с открояващи се хитови парчета. 

- - - - -
Мат е добър вокалист, но му липсва харизмата и мощния, емоционален глас на Адам.
Продукцията определено можеше и да е по-добра.
Последната третина от албума в общи линии минава за "пълнежна".
 
IF YOU LIKE
Seether, My Darkest Days, Theory of a Deadman, Adema, Nickelback, и др.

Автор: Stahley
[7/10]

Schwarzer Engel - Imperium I: Im Reich der Götter

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 11, 2015 0 коментара

Стилът: Symphonic/Dark/Gothic Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~43(+5) минути 


Предният албум на Schwarzer Engel "In Brennenden Himmeln" беше най-тежкият албум за групата досега, затова с интерес очаквах какво ни е приготвил Dave Jason в този нов и загатващ продължение проект, наречен "Imperium". Не съм запознат с концепцията за евентуалните следващи части, но след като тази е "Im Reich der Götter", предполагам, че за следващата ще трябва да се слезе до ада. И там вече музиката може и да е по-тежка, защото "Im Reich der Götter", макар да не е никак лек, разчита предимно на чисти вокали и по това по-скоро прилича на по-ранните творби на групата.

Първата песен, която чухме предварително, е и първата същинска композиция в албума - "Gott vs Satan". Тежка, напрегната, мрачна, епична и залагаща на мощни ревове в припева си, тя е е и една от най-добрите песни в "Im Reich der Götter". Следва я другият своеобразен сингъл "Herrscher der Nacht", който е все така мрачен, но далеч не толкова тежък и като цяло задава темпото за случващото се нататък из албума. Незнайно защо ми се струва и че въпросните две песни със сигурност ще се усладят на феновете на Samsas Traum, така че ако сте сред тях - не му мислете много. Следващата "Schwarzkunst" е един от личните ми фаворити в албума, тъй като много ми напомня по звучене на смазващата "Grenzenlos" от предишния албум, пък и в нея дочувам малко от любимото си индъстриъл/NDH звучене, в случая много напомнящо ми за Ostfront.

Средната част на албума обаче ми се стори не чак толкова убедително, поне след първите няколко слушания. "Ave Maria (Die Mutter Gottes)" е хубава и епична, но основният инструментал е оставен леко на заден план и така китарите и барабаните малко се губят под купищата оркестрации. "Du" е добър и все така мрачен готик трак, в който пианото играе голяма роля, а в "Riff der Toten" само припевът спасява песента от това да я прескачам всеки път - просто на песента ѝ липсва енергия. "Tiefer" звучи по подобен начин и е по-енергична, дори се дочуват и екстремни вокали, но основната част на песента звучи малко еднообразна и недоизпипана. В "Schmerz bleibt Mein" дълго се чудех дали Тил Линдеман не изпълнява припева, тъй като гласът рязко става сходен с неговия, но явно всичко идва от "ехо" ефекта и дългогодишното мозъкопромиване с Rammstein.

Финалните щрихи на албума идват първо под съпровода на орган и епични напеви "Алелуя!" в "Meine Liebe", а след това под формата на тежкия епос с изключително мелодичен припев "Im Herzen wohnt die Trauer". С това завършва регулярното издание на албума, но който е хитър, ще си намери лимитираното такова, защото в него е друг от най-добрите тракове в него - "Beuget Euch". Насечените му рифове, напрегнати оркестрации и електронни включвания определено заслужават място в албума и то не просто под формата на бонус, ама...

За пореден път Schwarzer Engel ни дават качествен, мрачен и епичен материал за слушане. В основната на всичко отново стои мултиинструменталистът и вокалист Dave Jason, който обаче този път е сътворил с една идея по-леки композиции. Слабост се усеща най-вече в средната част, където може да поговорим на тема "еднообразие", но с изключение на това, "Im Reich der Götter" не страда от кой знае какви други проблеми.
 
+ + + + +
Мрачен, епичен, надъхващ и мощно звучащ албум.
Dave Jason сякаш пее с гласовете на няколко човека.
Електрониката и оркестрациите се допълват по наистина прекрасен начин.
Това е идеалният саундтрак за темата, засягаща борбата между ангели и демони, богове и дяволи и т.н.

- - - - -
Не особено вдъхновяваща средна част на албума.
Оркестрациите и ефектите понякога прекалено заглушават останалите инструменти.
Някои доста еднообразни парчета.
 
IF YOU LIKE
Samsas Traum, Agathodaimon, EWIG, Eisenherz, E Nomine, Ostfront и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Emergence - Emergence

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 09, 2015 0 коментара

Стилът: Progressive Metalcore/Djent
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Valkyrie Records
Отнема: ~50 минути 


Страхотен инструментал, невероятни вокали и безупречна продукция - това ви чака в този едноименен дебют на Emergence, дело на само двама инструменталисти (Крис Вогагис и Дани Кулман) и един вокалист (Мики Пауъл). Стилът - прогресив метълкор и джент с крещящи и чисти вокали (като и двата типа са наистина добри).

Същинското начало на албума идва ударно с "Silver Lights", която много добре загатва за всичко, което ще се случва нататък из албум. Тежкото начало, джент китарите, внезапният брейкдаун, чистите вокали, готиното китарно соло - песента си е откровен хит. "Fractals" и "Retrace the Lines" имат малко по-различно и много по-мелодично звучене и в инструментал, и във вокали, като китарите във втората са страхотни. "Emma Lia" поддържа мелодията и носи един метълкор/пост-хардкор дух със себе си, заради леко по-опростения си инструментал. "Deconstruct" пък е много тежка и агресивна до средата си, след което превключва на един почти фънкарски, но много готин и свеж пасаж. "The Endless Path" също съдържа изключително мелодичен припев с редуващи се вокали, а краткото соло след средата дори избива показва джент-ълменска техничност. "Five Eyes" пък взима приза за най-мачкащи куплети, които от своя страна преливат перфектно в леки мелодични припеви.

Тук идва ред и на първия инструментал от мнооого време насам, на който се кефя на макс! "Ingress" се разгръща постепенно, става все по-интересен с всяка изминала минута и оставя трайни впечатления, благодарение на силното си, почти картинно въздействие. Следващите две песни затварят албума подобаващо, като в "Conscious Waves" има много здрави електронизирани пасажи, а солото след средата е направо размазващо. Тук е редно да спомена, че почти всяка песен съдържа поне много добро соло, било то бързо, мелодично, технично и/или просто смазващо тежко. Определено китарите са на супер добро ниво и трябва да им обърнете внимание, защото страхотните вокали не са единственото силно звено на Emergence.

"Emergence" е супер добър албум, при това не само "като за дебют". Малко групи могат да извадят нещо подобно дори след години работа. Всяко звено е детайлно изпипано, като започнем от композиционния процес, минем през инструментала и  безупречните вокали и стигнем до полираната почти до съвършенство продукция. Единствената забележка в случая е в посока на еднообразието, което започва несъмнено да се усеща по някое време. Но в случая нито е болка за умиране, нито, честно казано, ми пука особено.
 
+ + + + +
Различно, модерно и много интересно звучене.
Изключително добър, техничен, качествен инструментал, пълен с готини сола.
Безупречни вокали (всички видове, при това) от Мики Пауъл.
Много изчистена продукция. 

- - - - -
Трябва малко повече разнообразие в композициите.
Последната минута на иначе прекрасния инструментал "Ingress" е ненужна, та чак дразнеща.
 
IF YOU LIKE
Born of Osiris, Periphery, The Human Abstract, August Burns Red и др.

Автор: Reksy
[8.5/10]

Pussy Riot - Won't Get Fooled Again

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 07, 2015 1 коментара

Стилът: Punk
От/Год: Русия, 2015
Лейбъл: Spite
Отнема: ~32 минути 


Днес трябваше да пуснем едно друго ревю за доста по-значим и интересен албум, но редакцията му бе забавена (по здравословни причини), затова на негово място влиза тази "резерва". В общи линии знаех какво ме чака в "Won't Get Fooled Again" още като му видях траклиста, а със самото ревю бях готов преди въпросният да свърши, но нарочно реших да споделя тези няколко абзаца с вас.

Pussy Riot станаха известни с това, че изпълниха "песен" в храма "Христос Спасител" в Москва, в знак на протест срещу подкрепата на православния патриарх Кирил за президентската кампания на Путин, след което няколко от момичетата бяха вкарани в затвора. Първо, не знам какво друго са очаквали от Путин, ама карай. И второ, това ли беше най-добрият начин за противопоставяне на покварената православна църква и Путин? Даже да споделяш възгледите им, е възможно да си се плеснал по челото и да си си казал "Какво правят тия бе?!". Накратко - демокрацията няма нужда от подобни "лица" и "говорители". Но както и да е, да не навлизам в политическите дебри, че ще пак ще ни обявят за "соросоиди".

"Won't Get Fooled Again" е албум, от който спокойно може да ти се доповръща. Той се състои от кавъри на популярни бунтарски пънк, рок и гръндж хитове, изпълнени с нов аранжимент и изпети с ужасяващ руски акцент. "Smells Like Teen Spirit" и "Blitzkrieg Pop" в тяхно изпълнение са едни от най-лошите неща, които някога са се случвали на ушите ми, а няколко пъти съм се защипвал сериозно с тъпа машинка за подстригване. "Eve of Destruction", "Rebel Rebel" и в общи линии всички останали песни хич не им отстъпват, като единствено "Keep on Rockin In the Free World" не е напълно съсипана, просто защото трябва да си абсолютен бездарник, за да направиш лош кавър на тази песен. Не че този е добър, но все пак.

Не знам кой е казал на тия дами, че стават за музиканти, за лица на протести и за борци за демокрация, но много сериозно ги е излъгал. Pussy Riot сериозно трябва да се замислят за друга форма на протестно изкуство, защото в музиката хич, ама хич не ги бива. Пък и "музикални" протести като техните по-скоро имат обратен ефект и носят предимно негативи на иначе справедливи каузи като феминизма и равноправието. Най-важното обаче е да погледнем отново заглавието и никога повече да не се излъжем да слушаме това.
 
+ + + + +
Ъм... май имат добри намерения...?
Инструменталът не е лош, но не съм сигурен дали си го свирят сами.
Свършва сравнително бързо.

- - - - -
Уж са протестна група, но този албум е един доста беззъб протест (срещу какво изобщо?).
Вокалите представляват непоносимо фалшиво врякане с още по-непоносим руски акцент.
Трудно е да прецакаш кавъри на такива бунтарски класики, но Pussy Riot все пак успяват.
 
IF YOU LIKE
Обидно лоши кавъри с фалшиво пеене и руски акцент.

Автор: Stahley
[1/10]

[OUTSIDE!] Hollywood Undead - Day of the Dead

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 05, 2015 1 коментара

Стилът: Rap Rock
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Interscope
Отнема: ~46(+24) минути 


Няколко човека в екипа се почудихме над този албум и в общи линии май всички накрая стигахме до вдигане на рамене и мнението "абе не е лош, ама не им е и най-добрия". Аз даже бих стигнал по-далеч като кажа, че това е най-малко силния (нарочно не казвам "слаб") албум на Hollywood Undead досега. Известно време се чудех защо точно тая мисъл ми се върти из главата, затова накрая преслушах албума с всички бонус тракове (щото идва в около 4365674 различни издания) - като за последно.

Хубавото на този албум е, че в него има ярки хитове. Това несъмнено са заглавната "Day of the Dead", "War Child" и "Usual Suspects", но с не по-малко хитов потенциал разполагат "Gravity", "Dark Places", някак епичната "Let Go" и може би "Take Me Home". Като скрити съкровища са и два от бонусите. Единият, "Guzzle, Guzzle", макар да представлява мрачен рап с много електроника, се очертава като най-добрия трак в албума и е направо малко обидно, че не е получил място в основната част. Електрониката в него ми напомня за "Stupeflip" на Stupeflip от 2002-ра, затова може да се каже, че имам слабост към подобно звучене. Следващият бонус "I'll be There" е другата приятна изненада - мелодично, леко и жизнерадостно, това е парчето, което ще е подходящо да изсвириш на кухарката, като се събереш с приятели. Определено интересно и внасящо разнообразно решение на HU, поздравявам ги за него. Един от бонусите в супер делукс бест-бай айтюн някое-си издание "Fuck the World" също заслужава специално внимание, тъй като е сред малко тежки песни (доклкото HU могат да бъдат тежки) в "Day of the Dead".

Дотук добре. Можеше ли обаче да минем и без половината песни от този албум? Можехме. "Does Everybody In the World Have To Die" е може би най-лошата песен, която HU някога са записвали, "Party by Myself" е купонджийска и носи поп-пънк дух, но вместо поп-пънк използва захаросана поп-денс електроника. Нищо чудно обаче и тя да излезе като сингъл по някое време. Iнтересното в "How We Roll" е единствено припевът ѝ, в еднообразната "Live Forever" - само бриджът, а в затварящата регулярното издание "Save Me" няма нищо интересно, тъй като е просто един скучноват баладичен рап. Повечето бонуси пък са много лесно забравими.

За пореден път не мога да кажа добра дума и за текстовете на Hollywood Undead, болшинството от които продължават да звучат като писани от загорял шестокласник. Явно се пишат такива, за да са по-лесни за запомняне и запяване, но определено липсва поетичността, присъща на добрите рапъри. Затова мога да кажа, че HU нито са добри рапъри, нито добри рок изпълнители. И въпреки това са добри в това "средното", което правят - не знам как става тоя номер. Точно затова и този албум ще допадне на много от феновете им - и особено на по-младите такива. По-старите надали ще са чак толкова очаровани. Защо ли? Защото от 2008-ма насам вие може да сте пораснали и поузрели, но Hollywood Undead никак не са.

+ + + + +
Доста ярки хитове и доста песни с добър хитов потенциал.
Композициите с повече китарен звук определено се открояват с добро.
Мелодичен, леко мрачен и запомнящ се като цяло.
Някои скрити приятни изненади из бонус траковете.

- - - - -
Една прекалено клубно ориентирана стъпка назад след "NFTU".
Повечето текстове сякаш са писани от някой загорял шестокласник (пак).
Китарният звук е концентриран предимно в няколко песни, иначе често липсва.
Много пълнеж, много нещо.

IF YOU LIKE
Deuce, Linkin Park, TFK, Cypress Hill, Insane Clown Posse, La Coka Nostra и др.

Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]

Apocalyptica - Shadowmaker

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 03, 2015 0 коментара

Стилът: Alternative/Cello Metal
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Harmageddon/OMN
Отнема: ~65 минути 


Бръкнете в интернеда и ще видите около сто полярни мнения на тема "трябва ли Apocalyptica да ползват вокалисти или не" - и все добре обсоновани от фенове. Затова днес на мен, като безпристрастен, се падна честта да пиша за този нов албум на Apocalyptica. Защото аз ги харесвах и когато правеха само инструментали, и когато започнаха да използват вокалисти. Не съм бесен фен, не съм хейтър и не съм прекалено навътре с детайлите около Apocalyptica. Така че май-май да би трябвало да съм обективен, поне доколкото този субективен жанр (ревюто) позволява.

Стига офлянквания - да говорим за "Shadowmaker". Не се сещам досега Apocalyptica да са ползвали услугите на един вокалист за цял албум, но това е факт в "Shadowmaker", където Франки Перез (Scars On Broadway) пее в повечето парчета. Още през декември го чухме в сингъла "Cold Blood", който може да ви даде ясни очаквания за това, което като цяло се случва из албума. Той, от своя страна, на места прилича на нещо средно между Alter Bridge и A7X, само че с виолончела - и поне аз не виждам нищо лошо в това, макар да съм малко изненадан от това алтернативно звучене. Каквото и да си говорим обаче, песни като хитовата "Cold Blood", "Shadowmaker", насечените и разкуфяващи "Come Back Down" и "House of Chains", или баладата "Hole In My Soul", са толкова добри и толкова по-интересни от почти всичко, случващо се на съвременната алтернативна сцена, че направо ще е грехота да се мрънка върху тях с "ама защо с вокал", "защо точно с този вокал" и т.н.

Любителите на инструменталите също би трябвало да останат доволни, или поне да си отделят от основния плейлист "Reign of Fear", превъзходната "Riot Lights" и 8-минутната "Till Death Do Us Part". Тези тракове вече са си класическа Apocalyptica, ако не броим леките електронни заигравки в "Riot Lights, които обаче много помагат на композицията да блесне дори повече. Албумът завършва с почти 10-минутната "Dead Man's Eyes", която обаче реално свършва малко след петата минута, а след това има само някакви скучни ембиънт звуци.

Мога само да си представям разнообразните фенски реакции за "Shadowmaker" и неговото силно алтърнатив звучене. Но ако се замисли човек, кой друг прави качествен и хитово звучащ алтърнатив метъл с виолончела? Този факт сам по себе си ми  е достатъчен, за да дам на албума добра оценка. А като добавим факта, че музиката в него чисто и просто е много добра (с изключение на някои ненужни удължавания и няколко по-скучни тракове като "Slow Burn" и "Hole In My Soul"), не виждам причина да се заяждам с финландците. Е, може би вокалите на Франки докарват прекалено Sevenfold-ско звучене тук-там, но пък си пасват неочаквано добре с музиката в албума. Така че минималното, което може да се каже за "Shadowmaker" е, че е интересен - оттам нататък много зависи как точно си предпочитате Apocalyptica-та.
 
+ + + + +
Една интересна, различна, алтернативна Apocalyptica.
Цял албум с един вокалист - мисля, че Франки Перез оправдава гласуваното му доверие.
Кристално чист, почти аудиофилски звук, с отчетливи и прекрасно озвучени барабани.
Около час добре обмислен и още по-добре изсвирен материал. 

- - - - -
Някои песни са малко по-дълги, отколкото им е нужно (особено закриващият трак).
От време на време започва да звучи много Sevenfold-ски.
Надали всички фенове ще са окрилени от факта, че повечето песни са с вокали.
На места рязко доскучава.
 
IF YOU LIKE
Haggard, Avenged Sevenfold, Alter Bridge, Scars On Broadway, Serj Tankian и др.

Автор: Stahley
[8/10]

Metallica - Metallica II

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 01, 2015 5 коментара

Стилът: Hodor
От/Год: Hodor, 2033
Лейбъл: Hodor Music
Отнема: ~133 ходор


Ходор ходор ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор? Ходор. Ходор ходор ходор, ходор, ходор, ходор ходор - ходор. Ходор ходор? Ходор, ходор, ходор. Ходор ходор ходор ходор ходор, ходор ходор ходор, ходор, ходор, ходор ходор ходор. Ходор ходор, ходор ходор, ходор ходор. Ходор? Ходор? Ходор? Ходор - ходор. Ходор, ходор, ходор!

Ходор, ходор ходор, ходор ходор Ходор Ходор, Ходор Ходор - ходор Ходор. Ходор ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор: ходор, ходор, ходор ходор; ходор ходор; ходор ходор ходор; ходор, ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор + ходор = ходор ходор ходор. Ходор ходор Ходор? Ходор - ходор. Ходор% ходор ходор ходор ходор% ходор ходор. Ходор ходор "Hodor" ходор ходор ходор #ходор. "Hodor" ходор ходор ходор Ходор ходор Ходор. Ходор? Ходор. Ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор, ходор ходор "Hodor Hodor", ходор ходор ходор - ходор ходор ходор. Ходор ходор "Hodor & Hodor" ходор ходор, ходор "Hodor Hodor Hodor" ходор ходор, ходор, ходор ходор.

Ходор - ходор ходор. Ходор ходор hodor-ходор. Ходор ходор ходор, ходор ходор, ходор ходор ходор. "Hodor hodor Hodor" ходор. Ходор/ходор ходор ходор ходор. Ходор > ходор, ходор. Ходор ходор, ходор ходор?! Ходор ходор! Ходор, ходор - ходор! Ходор? Ходор. Ходор ходор ходор. Ходор ходор/ходор ходор, ходор. Ходор, ходор? Ходор ходор ходор? Ходор, ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор. Ходор ходор hodor_hodor@hodor.hodor - ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор $ходор ходор!

Ходор, ходор ходор "Hodor"? Ходор, ходор, ходор? Ходор. Ходор* ходор ходор, ходор, ходор. "Hodor" ходор ходор, ходор ходор ходор ходор. Ходор ходор ходор. Ходор "Hodor", ходор ходор "Hodor Hodor" ходор "Hodor Hodor Hodor". Ходор ходор, ходоро ходор ходор ходор. Ходор? Ходор ходор.

* - ходор ходор ходор ходор
 
+ + + + +
Ходор ходор "Hodor", "Hodor Hodor Hodor" ходор "Hodor" ходор ходор!
Ходор ходор ходор ходор - ходор ходор ходор, ходор ходор + ходор.
Ходор ходор, ходор, Ходор Ходор ходор Ходор Ходор ходор ходор.

- - - - -
Ходор% ходор ходор ходор ходор.
Ходор, ходор, ходор ходор.
Ходор ходор ходор.
 
IF YOU HODOR
Hodor, Hodor Hodor, Hodor, Hodor, Hodor, Hodor Hodor и ходор.

Ходор: Hodor
[ХОДОР 1 АПРИЛ!]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели