От/Год: САЩ/Англия, 2015
Лейбъл: Roadrunner
Човек трябва да следва мечтите си и Дани Уорсноп направи точно това. Бившият вокалист на Asking Alexandria отдавна проявява желание да прави хард рок и да се изявява като един млад Ковърдейл, макар и невинаги да му се получава. Противоречивите му изяви като хард рок вокалист докараха на AA много интересно звучене в "From Death To Destiny", но покрай него се изгуби и всичко онова, с което групата стана известна. Затова логичното се случи и Дани си направи своя хард рок група - We Are Harlot.
Най-интересното в тази група и този албум е... Дани Уорсноп. Всички музикални медии се скъсаха да правят интервюта с Harlot и отново - на всички им беше по-интересно как се е случила раздялата с АА и кой ще бъде новият им вокалист, отколкото какво ще има в този дебют. И тук няма как да виня колегите, на повечето от които май просто им беше неудобно да отварят дума за това колко посредствена всъщност е музиката на WAH. Ако името на Дани Уорсноп не беше свързано с тази банда, много се съмнявам дали някой щеше да си направи труда изобщо да я слуша или да ѝ прави ревю - включително и аз. Изтъркан хард рок на килограм, какъвто можеш да срещнеш под път и над път, а върху него - гласът на Дани, който в най-общи линии спасява нещата, че иначе щяха да са трагични.
Опитът за ударно начало с "Dancing on Nails" дава противоречиви резултати, а следващите два трака са толкова скучни и забравими, че и след десет поредни слушания няма да можете да си спомните какво е имало в тях. "Denial" малко раздвижва нещата и има някакъв хитов потенциал, но следващата "Easier To Leave" удря надеждите ни в земята, тъй като парчето представлява бозав опит за имитация на бозава песен на Bon Jovi. След нея поне идва и най-тежката и интересна песен в албума - "One More Night". Тук Дани си позволява да изкрещи цели няколко пъти в микрофона, а готиният риф и темпото напомнят далечно за Motorhead. До края на албума положението постепенно започва да става обидно с поредица от забравими и супер посредствени парчета като "The One", a за финал ни се стоварва претенциозната балада "I Tried", в която Дани отново се опитва да се прави на Bon Jovi, но вместо това звучи по-скоро като тежко пиян.
Винаги се дразня, когато очеваден талант си губи времето и това с пълна сила важи за Дани Уорсноп. Светът определено няма нужда от още една посредствена хард рок банда, а Дани има глас за много по-интересна и разнообразна музика. Да, в Harlot има големи и много добри музиканти от групи като Sebastian Bach и Revolution Renaissance - дотолкова, че дори ги наричат "супергрупа". И ако оставим настрана това, че музиката е скучна и изтъркана, тя е добре изсвирена, звукът е добър и отнякъде постоянно се носи миризмата на 80-арски хард рок. Но пак остава въпросът, за който всеки креативен творец трябва да има ясен отговор. Той се състои само от две букви: "Е, и?". Ако крайният потребител не може да си отговори на този въпрос, значи нещо не е наред. Така че - да, този албум го има. Е, и? С какво той променя нещо на сцената? Кое му е интересното отвъд факта, че в него пее Дани Уорсноп, който отдавна си мечтае да се изявява като рок звезда от 80-те? С какво е по-интересен от който и да е хард рок албум, излязъл преди ~30 години? Надгражда ли с нещо постигнатото в жанра за тези ~30 години? За мен отговорът на всички тези въпроси е "с нищо" и точно затова няма да дам добра оценка на "We Are Harlot". И то не защото е "лош", а просто защото не променя абсолютно нищо. А такива албуми се забравят бързо и лесно.
+ + + + +
В състава личат много звездни имена, които неведнъж са доказвали, че знаят какво правят.
Дани Уорсноп се справя повече от добре и като хард рок вокалист.
Мелодичен като цяло, с доста готини припеви тук-там.
Песни като "One More Night" сочат в правилната посока за развитие.
- - - - -
Дани Уорсноп се справя повече от добре и като хард рок вокалист.
Мелодичен като цяло, с доста готини припеви тук-там.
Песни като "One More Night" сочат в правилната посока за развитие.
- - - - -
Посредствен, изтъркан, предвидим и лесно забравим албум, който не променя абсолютно нищо.
Ако го нямаше името на Дани Уорсноп, малцина щяха да си направят труда да слушат такъв албум.
Ако го нямаше името на Дани Уорсноп, малцина щяха да си направят труда да слушат такъв албум.
IF YOU LIKE
Bon Jovi, Whitesnake, Skid Row, Asking Alexandria, Down & Dirty, Motorhead и др.
Автор: Undepth
[4/10]
Извинете за офф-топика обаче ще има ли ревю на новия албум на While She Sleeps?
И аз искам да питам за While She Sleeps?
Захванато е, но това както винаги нищо не значи :D Вероятно ще има нещо в първата половина на април. Ако не - надали ще има.