Стилът: Folk Metal
За този и предишния албум на Ensiferum се чудех какъв им е проблемът, че не ме грабват така, както преди години ме грабнаха "Iron" и "From Afar". Затова реших да "загрея" с "Iron" и още след 2-3 песни се усетих, че е въпрос на... магия. Звукът е някак по-плътен, мелодиите "влизат" добре като слабо газирана бира, която не е нито топла, нито прекалено студена. А в "Unsung Heroes" и "One Man Army" мелодиите звучат някак по-насилени. Звукът пък е по-органичен и суров и много хора са приятно възхитени от този факт, но органичният звук, колкото и да е труден за постигане, невинаги е най-доброто решение за всичко.
В началото всичко изглежда чудесно - "Axe of Judgement" е бърза и тежка, а "Heathen Horde" е сигурен бъдещ концертен хит със страхотни мелодии и хорови напеви. Хорове има и в заглавната "One Man Army", която обаче е може би най-баналната песен, която Ensiferum някога са правили. Още докато я слушах като сингъл се чудех какво не ѝ е наред и се сетих чак когато се запитах: "Щях ли да се впечатля от тази банда, ако това беше първата тяхна песен, която чувам?" - и сам си отговорих: "Не особено". Като добавим към това и не особено качествения ѝ звук, тази песен е може би най-лошият избор за сингъл от целия албум. Скуката не ме напусна чак до средата на безбрежно дългата "Cry For the Earth Bounds", където най-накрая спряха да звучат насилено епични хорови напеви (по принцип обожавам такива, стига да не са повече от основните вокали, както е в случая) и се дочу приятен женски глас. И тъкмо когато започнах да се чудя как е възможно една от любимите ми фолк метъл банди да ми е скучна, започна "Two of Spades". Разгеле - нещо оригинално, свежо и смело! Песента се движи като класически Ensiferum до средата си, след което рязко преминава в зарибяващо Dschinghis Khan-ско диско с фински текст. След нея пък "My Ancestor's Blood" мачка със здрав риф и малко, но прецизно поставени епични оркестрации.
Финалът на албума трябваше да дойде с дългия над 11 минути епос "Descendants, Defiance, Domination". Точно в този дълъг трак всичко е на място - китарите, мелодиите, басът, клавишните (включително органът), вокалите, хоровете. Ето това вече са Ensiferum в пълния им блясък! И след тази песен остава само да се чудим защо не звучат толкова добре и в остатъка от албума, както и кой е решил, че е добра идея след този епос да се сложи финското кънтри "Neito Pohjolan". И то не като бонус трак, а като реален финал на албума.
Няма как да кажа, че "One Man Army" е слаб албум, както и че съдържа слаби композиции. Ensiferum не са вчерашни и много добре знаят какво правят. Затова ми се ще да вярвам, че знаят, че това далеч не е най-добрият им албум. И че нито органичното звучене, нито непрекъснато включващите се хорове им носят кой знае колко позитиви, особено когато са за сметка на добрите стари Ensiferum-ски китарни и клавирни фолк мелодии. Почти излишно е да напомням и че някога тази група имаше силен пауър метъл елемент в музиката си, който ги отличаваше от останалите банди в жанра. Затова "One Man Army", макар и нелош, е първият албум на Ensiferum, на който му се налага да бъде "спасяван" с няколко наистина добри композиции.
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Metal Blade
За този и предишния албум на Ensiferum се чудех какъв им е проблемът, че не ме грабват така, както преди години ме грабнаха "Iron" и "From Afar". Затова реших да "загрея" с "Iron" и още след 2-3 песни се усетих, че е въпрос на... магия. Звукът е някак по-плътен, мелодиите "влизат" добре като слабо газирана бира, която не е нито топла, нито прекалено студена. А в "Unsung Heroes" и "One Man Army" мелодиите звучат някак по-насилени. Звукът пък е по-органичен и суров и много хора са приятно възхитени от този факт, но органичният звук, колкото и да е труден за постигане, невинаги е най-доброто решение за всичко.
В началото всичко изглежда чудесно - "Axe of Judgement" е бърза и тежка, а "Heathen Horde" е сигурен бъдещ концертен хит със страхотни мелодии и хорови напеви. Хорове има и в заглавната "One Man Army", която обаче е може би най-баналната песен, която Ensiferum някога са правили. Още докато я слушах като сингъл се чудех какво не ѝ е наред и се сетих чак когато се запитах: "Щях ли да се впечатля от тази банда, ако това беше първата тяхна песен, която чувам?" - и сам си отговорих: "Не особено". Като добавим към това и не особено качествения ѝ звук, тази песен е може би най-лошият избор за сингъл от целия албум. Скуката не ме напусна чак до средата на безбрежно дългата "Cry For the Earth Bounds", където най-накрая спряха да звучат насилено епични хорови напеви (по принцип обожавам такива, стига да не са повече от основните вокали, както е в случая) и се дочу приятен женски глас. И тъкмо когато започнах да се чудя как е възможно една от любимите ми фолк метъл банди да ми е скучна, започна "Two of Spades". Разгеле - нещо оригинално, свежо и смело! Песента се движи като класически Ensiferum до средата си, след което рязко преминава в зарибяващо Dschinghis Khan-ско диско с фински текст. След нея пък "My Ancestor's Blood" мачка със здрав риф и малко, но прецизно поставени епични оркестрации.
Финалът на албума трябваше да дойде с дългия над 11 минути епос "Descendants, Defiance, Domination". Точно в този дълъг трак всичко е на място - китарите, мелодиите, басът, клавишните (включително органът), вокалите, хоровете. Ето това вече са Ensiferum в пълния им блясък! И след тази песен остава само да се чудим защо не звучат толкова добре и в остатъка от албума, както и кой е решил, че е добра идея след този епос да се сложи финското кънтри "Neito Pohjolan". И то не като бонус трак, а като реален финал на албума.
Няма как да кажа, че "One Man Army" е слаб албум, както и че съдържа слаби композиции. Ensiferum не са вчерашни и много добре знаят какво правят. Затова ми се ще да вярвам, че знаят, че това далеч не е най-добрият им албум. И че нито органичното звучене, нито непрекъснато включващите се хорове им носят кой знае колко позитиви, особено когато са за сметка на добрите стари Ensiferum-ски китарни и клавирни фолк мелодии. Почти излишно е да напомням и че някога тази група имаше силен пауър метъл елемент в музиката си, който ги отличаваше от останалите банди в жанра. Затова "One Man Army", макар и нелош, е първият албум на Ensiferum, на който му се налага да бъде "спасяван" с няколко наистина добри композиции.
+ + + + +
Тежък, мрачен, сурово звучащ албум с органично звучащи инструменти.
Няколко наистина страхотни композиции и бъдещи концертни хитове.
Диско включването в "Two of Spades" просто кърти кочината!
Жестоки бонус тракове!
- - - - -
Няколко наистина страхотни композиции и бъдещи концертни хитове.
Диско включването в "Two of Spades" просто кърти кочината!
Жестоки бонус тракове!
- - - - -
Не особено добър микс като цяло, а китарите от време на време съвсем се губят.
Тук-там се прекалява с хоровите напеви, които на места са повече от основните вокали.
Липсват (най-вече като количество) добрите стари фоклорни мелодии и пауър метъл елементът.
Тук-там се прекалява с хоровите напеви, които на места са повече от основните вокали.
Липсват (най-вече като количество) добрите стари фоклорни мелодии и пауър метъл елементът.
IF YOU LIKE
Turisas, Wintersun, Finntroll, Korpiklaani, Norther, Kalmah, Frosttide и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Винаги когато ги слушам си спомням за Norther ... и ми става мъчно, че я затриха тая банда.