От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Essential Records
Макар лично аз да не разбрах съвсем защо всички обявиха предишния албум на Red за тотален провал, не мога да отрека, че очаквах нещо повече от тази група. Липсваха ми оркестрациите и старото звучене като цяло. Затова си платих в PledgeMusic и зачаках в кутията ми да се появи "Of Beauty and Rage". Е, още не съм го дочакал, но някой не особено съвестен музикален журналя си е лийкнал промото доста бързичко, така че... де да знам, платил съм си вече за албума, така че защо тези, които не са си платили, да го имат преди мен, а аз не? Отговорниците да му мислят.
Банално е да се каже (и е банално дори да си започна така изречението), но заглавието и обложката на албума казват всичко. "Of Beauty and Rage" е красив, емоционален и от време на време избухва в агресия. Категорично обаче това е най-мрачният албум, който Red някога са записвали. Темпото в него е по-бавно, отколкото би ми се искало, но завладяващите мелодии и прекрасните оркестрации компенсират липсата на скорост. Албумът разчита до голяма степен и на много преходи от красиви и спокойни мелодии към агресивни пасажи с тежки китари. Те са най-отчетливи (а и с най-добър тайминг) в песни като "Falling Sky" и "Gravity Lies", а в "Impostor", например, идват и с бонус "ню метъл" ефект. Оркестрациите са друг важен елемент в композициите, като най-силните такива се появяват в "Shadow and Soul" (която можеше да е с минута по-кратка) и една от най-динамичните песни в албума "Fight To Forget". "The Ever" пък се очертава като големият хит в албума, но нищо чудно "Darkest Part" и моят личен фаворит "Gravity Lies" също да изиграят подобна роля под формата на бъдещи сингли (например). Като типична пиано-балада се откроява единствено "Of These Chains".
Добре, стана ясно, че "Of Beauty and Rage" е добър и звучи повече като по-старите неща на Red. Но ако някой ми каже, че е много по-добър от "Release the Panic", ще искам много конкретно и точно обяснение с какво точно е ЧАК толкова по-добър. Разликите са основно в това, че е по-дълъг, доста по-емоционален, по-"зрял" (любимата ми дума за музика) и има малко повече оркестрации. Общото темпо и нивото на "тежест" (ако изобщо може да се измерва подобно нещо) обаче са кажи-речи същите и само малките детайли са причината да харесам "Of Beauty and Rage" повече от "Release the Panic". Но ако емоцията в музиката ви влияе повече, отколкото на мен, то тогава "Of beauty and Rage" може да се превърне и в любимият ви албум на Red.
+ + + + +
Красив, агресивен, мрачен и като цяло - силно емоционален албум.
Частично завръщане към звученето от по-старите албуми.
Страхотни оркестрации и изключителни преходи от спокойни към тежки пасажи.
- - - - -
Частично завръщане към звученето от по-старите албуми.
Страхотни оркестрации и изключителни преходи от спокойни към тежки пасажи.
- - - - -
Много бавен бе, братче...
И по-тежък можеше да е, особено с толкова голям мегдан за крещящи вокали.
Рядко се срещат по-ненужни тракове от "The Forest".
И по-тежък можеше да е, особено с толкова голям мегдан за крещящи вокали.
Рядко се срещат по-ненужни тракове от "The Forest".
IF YOU LIKE
Thousand Foot Krutch, Skillet, Breaking Benjamin, Three Days Grace, Evans Blue и др.
Автор: Testset
[7/10]
rob graves>howard benson.
red>all.
Респективно несъгласен съм. Интересен албум е, но за мен най-силната му черта е обложката, а най-добра музика от Ред чухме в първите два албума, където се намираше и някой друг риф, не заимстван от 500 други банди. Но много яка обложка.
На мен лично албумът много ми хареса - красив, агресивен. Да, може би е малко по-бавничък, но това му придава повече мрачност, IMO. Аз бих му дала 8.5/10