Стилът: Alternative Rock/Nu Metal
Винаги щом стане дума за Papa Roach, болшинството хора, с които общувам, се сещат веднага само за една песен - "Last Resort", която понякога просто наричат "Абе она... съфъкейшън...". Другата песен, за която се сещат е "To Be Loved", като много хора дори не се сещат веднага, че е тяхна, просто защото им е по-известна като "оная песен от шапката на Monday Night Raw". Затова няма нищо чудно, че Papa Roach потърсиха нови пътища в последните години. И ето, че така стигнаха и до издаването на "F.E.A.R.".
"F.E.A.R." до голяма степен звучи като дебютен албум на нахъсана и желаеща да се докаже нова банда, което е доста похвално за група с 20+ години стаж. Papa Roach са усетили и нуждата от нов ярък хит, затова от зор са създали цели три и е само въпрос на фенски реакции дали "Broken as Me", "Face Everything And Rise" и електронизираната "Warriors" ще се превърнат в концертни фаворити. В този ред на мисли, засилената електроника в "Warriors" не е единственото по-интересно решение, което Papa Roach са взели в този албум. Така например в "Gravity" освен Мария Бринк (от In This Moment) се включва чистокръвен рап, a в "Face Everything And Rise" се стига до доста Skillet-ско звучене. "Never Have To Say Goodbye" пък звучи като опит за стадионен хит, с който да разпляскат и разпеят публиката.
Не мога да скрия, че това алтернативно звучене на Papa Roach искрено ми допада, но встрани от очевидните хитове, нещата са прекалено... обикновени. В момента стотици алтернативни банди звучат точно по същия начин, по който звучат Papa Roach в песни като "Skeletons", "War Over Me", "Hope For the Hopeless" и дори в един от фаворитите ми в албума "Love Me Till It Hurts". С това не казвам, че въпросните композиции не са добри (всъщност, казвам го за мудните "Skeletons" и "Devil"), но не мога и да се прехласна по тях. Отделно от това ми липсват още малко енергия и разнообразие във вокалите - крясъците, например, са толкова редки и спорадични, че само на късмет запомних, че има 1-2 в "Broken as Me". Встрани от тези забележки обаче "F.E.A.R." е един изненадващо приятен албум на една неотказваща се група. Остава само да почакаме и да видим дали той ще се превърне и в своеобразно ново начало за Papa Roach.
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Eleven Seven Music
Винаги щом стане дума за Papa Roach, болшинството хора, с които общувам, се сещат веднага само за една песен - "Last Resort", която понякога просто наричат "Абе она... съфъкейшън...". Другата песен, за която се сещат е "To Be Loved", като много хора дори не се сещат веднага, че е тяхна, просто защото им е по-известна като "оная песен от шапката на Monday Night Raw". Затова няма нищо чудно, че Papa Roach потърсиха нови пътища в последните години. И ето, че така стигнаха и до издаването на "F.E.A.R.".
"F.E.A.R." до голяма степен звучи като дебютен албум на нахъсана и желаеща да се докаже нова банда, което е доста похвално за група с 20+ години стаж. Papa Roach са усетили и нуждата от нов ярък хит, затова от зор са създали цели три и е само въпрос на фенски реакции дали "Broken as Me", "Face Everything And Rise" и електронизираната "Warriors" ще се превърнат в концертни фаворити. В този ред на мисли, засилената електроника в "Warriors" не е единственото по-интересно решение, което Papa Roach са взели в този албум. Така например в "Gravity" освен Мария Бринк (от In This Moment) се включва чистокръвен рап, a в "Face Everything And Rise" се стига до доста Skillet-ско звучене. "Never Have To Say Goodbye" пък звучи като опит за стадионен хит, с който да разпляскат и разпеят публиката.
Не мога да скрия, че това алтернативно звучене на Papa Roach искрено ми допада, но встрани от очевидните хитове, нещата са прекалено... обикновени. В момента стотици алтернативни банди звучат точно по същия начин, по който звучат Papa Roach в песни като "Skeletons", "War Over Me", "Hope For the Hopeless" и дори в един от фаворитите ми в албума "Love Me Till It Hurts". С това не казвам, че въпросните композиции не са добри (всъщност, казвам го за мудните "Skeletons" и "Devil"), но не мога и да се прехласна по тях. Отделно от това ми липсват още малко енергия и разнообразие във вокалите - крясъците, например, са толкова редки и спорадични, че само на късмет запомних, че има 1-2 в "Broken as Me". Встрани от тези забележки обаче "F.E.A.R." е един изненадващо приятен албум на една неотказваща се група. Остава само да почакаме и да видим дали той ще се превърне и в своеобразно ново начало за Papa Roach.
+ + + + +
Хитово алтернативно звучене с три по-ярко изразени хита.
Завиден хъс като на млада, желаеща да се докаже нова банда.
Почти няма слаби парчета като цяло.
- - - - -
Завиден хъс като на млада, желаеща да се докаже нова банда.
Почти няма слаби парчета като цяло.
- - - - -
Половината албум с нищо не се откроява от музиката на другите банди в стила.
По-"обикновен" от нужното, поради което по някое време става и еднообразен.
По-"обикновен" от нужното, поради което по някое време става и еднообразен.
IF YOU LIKE
Skillet, Thousand Foot Krutch, Three Days Grace, Red, Shinedown и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Би ми било интересно, ако направите ревю на новия албум на гостувалите вчера Wind Rose :)