От/Год: Япония, 2015
Лейбъл: A-Sketch
One Ok Rock са може би най-"вървежната" j-rock банда в момента и ако още не сте ги чували, вероятно лека-полека името им ще започне да изскача все по-често пред вас. И нищо чудно - това е една от малкото японски групи, в които вокалистът пее правилно на английски (и японски, разбира се), а музиката им звучи по-скоро "американски", отколкото като типично японска. Звученето им пък напомня на толкова много модерни американски банди, че много често се чудя дали не са щипнали по някой и друг риф отнякъде, както някога бяха копнали и пейстнали припева на "To Be Loved" на Papa Roach в своята "No Scared".
При японските банди често е трудно да се каже в какъв точно стил свирят, но One Ok Rock можем да вмъкнем в границите на алтернативния рок и поп-пънка, като понякога се дочуват и елементи на пост-хардкор. Сходни по звучене (и донякъде по сладникавост) са най-вече Sleeping With Sirens, като дори Келин Куин от последните участва като гост в "Paper Planes" от този албум. За съжаление се усеща и тенденция към все повече олекотяване и захаросване на звука, очевидно с цел да се грабне дори по-голяма тийнейджърска аудитория. И този нов албум е може би най-сладникавият им досега.
Някои неща са безспорни - вокалистът Така пее наистина хубаво и може да разтопи доста тийнейджърски сърца, мелодиите са добре намислени и запомнящи се и като цяло - половината песни от този албум спокойно биха могли да се появят под формата на хитови сингли, като по-младите слушатели ще ги възприемат особено добре. Но ако се замисли човек, подобна музика вече сме чували доста пъти и разликата е най-вече в това, че този път тя се изпълнява от японци. Сладникави "тийн-рок" хитове също си имаме в изобилие и в най-общи линии - ако не си тийнейджър, няма какво толкова да те впечатли в "35XXXV". Единствено в песните с по-сериозно китарно участие (което драстично намалява с всеки нов албум) като "Take Me to the Top", "Memories" и "Stuck in the Middle" може да се усети типичната за японците взривоопасна енергия, но дори в тези случаи става дума просто за добре изсвирен поп-пънк. Абсолютният хит в албума пък очевидно е "Cry Out", но и той не е чак толкова интересен без видеото си, макар да се очертава като един от фенските фаворити. А ако се чудите защо толкова често споменавам думата "сладникавост" си пуснете "Heartache", "Good Goodbye" и "Fight the Night". Ще ви стане направо байгън, а нищо чудно и да повърнете.
Накратко, One Ok Rock вече май са One Not So Ok Rock, а в опитите си да зарибят възможно най-много тийнейджърки със сладникави песнички може да изгубят позиции сред голяма част от другите си фенове. Забележете и че дори не казвам за съдържанието "това е лошо" или "това е супер" - казвам ви кой, според моите най-груби сметки, ще хареса този албум и кой не. Защото музиката в него де факто не е лоша. Просто не е подходяща нито за мен (вече), нито за феновете на тежката музика като цяло.
+ + + + +
Хитово младежко звучене.
Грабващи вниманието мелодии и наистинa добри вокали от Така.
Успешно преливане от английски към японски и обратно.
- - - - -
Грабващи вниманието мелодии и наистинa добри вокали от Така.
Успешно преливане от английски към японски и обратно.
- - - - -
Много олекотен звук.
Избива на посредствен американски тийн-рок, от което се губи чара на японското.
На места става байгънясващо сладникав.
Избива на посредствен американски тийн-рок, от което се губи чара на японското.
На места става байгънясващо сладникав.
IF YOU LIKE
Sleeping With Sirens, Coldrain, The Gazette, Alesana, Issues и др.
Автор: Stahley
[5/10]
0 Response for the "One Ok Rock - 35XXXV"
Публикуване на коментар