Стилът: Symphonic/Industrial/Death Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: -
В самото начало на 2014-та случайно попаднах на Mechina и предишния им албум "Xenon". Той звучеше доста различно от почти всичко, което бях слушал дотогава и именно за него написах първото си ревю за 2014-та. И ето, че точно година по-късно се натъкнах и на следващия им албум и някак се чувствах длъжен първото ми ревю за 2015-та да е за същата група. Много се надявах и Mechina да са оправили китарния и барабанен звук. Защото иначе - страхотни електроники и оркестрации, много добре вписващи се в кибер атмосферата два типа вокали, интересни композиции и накрая - точно китарите и барабаните издишаха. Днес обаче този проблем изглежда до голяма степен разрешен.
Албумът започва с 3-минутното интро "Proprioception" и почти 9-минутния полуинструментал "Earth-Born Axiom", в който чаках всеки момент да се случи нещо интересно, но той продължи да върти едно и също почти до края си. Скуката свършва чак в "Vanquisher", където се появяват първите същински вокали на Дейвид Холч, като преди него в началото чуваме женски плач и мотиви от... българска народна песен. "On the Wings of Nefeli" обаче отвява всичко! В началото ѝ отново има мотиви от българска народна песен, но този път те са дори по-явни и се повтарят и по-нататък в песента. Простият, но зарибяващ китарен риф, страхотните електронни и симфонични партии, интересните клавиши и включващият се български мотив се допълват чудесно и можем само да се радваме, че Mechina употребяват по толкова добър начин нашия фолклор.
В тежката "The Halycon Purge" се получава много добър контраст между агресивни ревове и електронизирани чисти вокали, но тъкмо когато енергията е в своя пик, идва 5-минутната интерлюдия "Lethean Waves", която пък ни прехвърля в баладата "Ode of the Forgotten Few", пълна само с женски вокали и електроника - сякаш е от някакъв друг албум. До края на албума остават де факто само още две песни - почти 10-минутният екстремен епос "The Hyperion Threnody" и близо 7-минутната "Invictus Daedalus", като и двете са доста сходни откъм оркестрации, темпо и атмосфера. И двете обаче са доста добри, просто защото малцина биха казали "Не" на комбинацията от бесни бластбийтове, мощни ревове и солидни оркестрации.
Колкото и да са добри отделните композиции, в "Acheron" има и доста проблеми. Най-напред - същинските песни (с вокали, китари, барабани и всичко останало) реално са само 6 (и идеално влизат в рамките на популярната дължина от ~42 минути), а останалите 5 или са инструментали, или интерлюдии, или нямат нищо общо с музиката на Mechina. Отделно, почти всички тракове можеха да са с по 1-2 минути по-кратки, а някои можеха спокойно и да липсват. И макар това изобщо да не пречи на "същинските" тракове да са много добри, определено пречи на цялостното удоволствие от слушането... а и губи доста време на слушащия.
+ + + + +
Чувствително по-добре миксиран китарен и барабанен звук.
Оркестрации и електроника на много високо ниво.
Рядко добри композиции като "On the Wings of Nefeli".
- - - - -
Оркестрации и електроника на много високо ниво.
Рядко добри композиции като "On the Wings of Nefeli".
- - - - -
Монотонни, дълги и досадни интерлюдии.
Почти всички песни можеха да са с по една минута по-къси.
11 песни минус 5 инструментала/интерлюдии = 6 същински парчета.
Почти всички песни можеха да са с по една минута по-къси.
11 песни минус 5 инструментала/интерлюдии = 6 същински парчета.
IF YOU LIKE
Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Sybreed, Ground Zero System и др.
Автор: Reksy
[7/10]
0 Response for the "Mechina - Acheron"
Публикуване на коментар