От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Universal/Electrola
Може да се каже, че с "Crystals" Eskimo Callboy преживяват първа по-сериозна промяна в звученето си. Все още са ексцентрични, все още вкарват много електроника и поп и все още са тежки, само че вече не са чак толкова "кор". Новият албум клони по-скоро към модерния и алтърнатив метъл, отколкото към шумния транскор, който EC правеха някога. Електрониката и семплите се използват по-добре от всякога, припевите са мелодични и зарибяващи и резултатът от всичко това е албум, пълен с потенциални хитове.
Откриващата "Pitch, Blease" е идеалното свързващо звено между "We Are the Mess" и "Crystals" - транскор за основа и резки скокове от метъл към зарибяващи денс припеви - и ако някой се учудва от това, значи не е чувал Eskimo Callboy преди и трябва бързо да прецени дали подобни контрасти няма да му дойдат в повече. Мисленето трябва да се извърша бързо, защото и в "Baby (Tearing Up My Heart)" има още от същото и решение задължително трябва да се вземе преди да се стигне до "My Own Summer". Защото там, щете не щете, тази мелодия няма да ви излезе от главата. Друг явен хит е "Best Day", в който се включва и популярния германски рапър Sido, а следващата "2 Fat 2 Furious" също спокойно би могла да изиграе ролята на успешен сингъл, благодарение на купонджийското си настроение, зарибяващата си (за пореден път) електроника и изненадващото си соло на финала. "F.D.M.D.H." пък е нещо като интерлюдия, която за кратко прераства в зловещ деткор със злокобни грухтежи, с които EC явно искат да покажат, че тежката музика далеч не им е чужда. "Paradise In Hell" е своеобразно ню метъл парче, в което на няколко пъти се залага на рап, като този в края на песента е особено сполучлив. Заглавната "Crystals" загатва за идващия край на албума, като след нея остават само денс-метълската "Walk on the Thin Line" и аутрото "Closure".
Eskimo Callboy ми бяха "guilty pleasure" - една от онези банди, за които старите метъли биха ви се подиграли, че слушате, но която ви харесва прекалено много, за да ви дреме. Днес обаче без никаква вина си ги слушам и ги препоръчвам горещо наляво и надясно. В тази група има нещо специално, интересно и много зарибяващо, скрито някъде измежду лигавите поп-припеви, купищата електронни куки и тежки китари. По принцип албуми с подобно съдържание дори много биха ме дразнили, но Eskimo Callboy правят нещата по свой, различен начин. Сякаш са нацелили някаква тайна рецепта за това в какви съотношения да смесят количествата метъл и поп, без да можеш да ги обявиш нито за прекалено леки, нито за особено тежки.
Часове наред се чудех какво точно би било най-точното определение за стила на този албум и все още не съм сигурен. Алтърнатив, индъстриъл, транскор, денс, рап, модерен метъл, метълкор - не знам. Знам само, че в "Crystals" има от всички тях и че Eskimo Callboy някак са ги съчетали толкова добре, че дори не успяват да ме подразнят. С това ново и още по-хитово звучене пък надушвам, че на тази група тепърва ѝ предстои голям кариерен скок. И ако доскоро си говорехме за тях като за онази провокативно изглеждаща група от германския ъндърграунд и си ги споменавахме само тук и в няколко торент тракера, то оттук нататък мисля, че ще виждате името им все по-често, включително и из други български музикални медии.
+ + + + +
Изключително силен (и добре разгърнат) хитов потенциал!
Купища зарибяващи мелодии, припеви, електроника и прочие.
Много добро съотношение между количествата тежка музика и поп-елементи.
Разнообразие, благодарение на което във всяка песен има по нещо интересно.
- - - - -
Купища зарибяващи мелодии, припеви, електроника и прочие.
Много добро съотношение между количествата тежка музика и поп-елементи.
Разнообразие, благодарение на което във всяка песен има по нещо интересно.
- - - - -
Много лигавее на места.
Няколко по-"пълнежни" трака.
Няколко по-"пълнежни" трака.
IF YOU LIKE
WBTBWB, His Statue Falls, I See Stars, Abandon All Ships, The Browning и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Eskimo Callboy - Crystals"
Публикуване на коментар