Стилът: Melodic Black Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Искате ли да се разходим из дебрите на тулкандрийските гори. Тулкандра е името, което К.С. Луис дава на Земята в своята "Космическа трилогия". От нея тръгва неочакваното пътешествие на лингвиста Рансъм към широката Вселена. Оттам потегляме и ние - напред и надолу в дълбините на тихото, забулено в мъгла спокойствие на смъртта.
Първата ни спирка по пътя е "The First Rebellion". Нейната основна задача в "Ascension Lost" е да ни въведе не в изкушение, а в праведност - студена, черна, ударна, всеобхватна и всемогъща праведност. Да ни пречисти и причести. Освободени от дневните болежки и нечистите помисли навлизаме бавно, но сигурно в суровите владения на зимата. Докато пристъпваме в ледения aд, обиталището на мрачната фигура с косата от обложката, наоколо звучи увличащата мелодия на "Throne of Will", която можем да сравним единствено с песента на сирените. Така прекрасни и незабравими, гласовете на морските създания неизбежно водят до гибел.
Замръзваме за момент в музикалното Чистилище, докато ни избавят от последните нечистотии на профанните съблазни. Някак хомеопатично пък действа "Deliverance in Sin and Death"; изчиствайки от нас греха чрез грях, песента ни потапя още по-надълбоко в атмосферата на Thulcandra. Раздвижваме вече избристрените си души под ритуалния ритъм на "Demigod Imprisoned" и ги оставяме да отпочинат след танца под акомпанимента на кратката интерлюдия, за да преживеем втората част от своето нравствено странстване.
Пред собствените ни страхове ни изправя "Exalted Resistance", примитивна от първия до последния акорд. Композицията сякаш се опитва да ни разколебае, да ни отклони от решението да намерим себе си в и през музиката; на пръв поглед идеално вместена в "Ascension Lost", тя носи онова неподозирано стихийно удоволствие, което в предишните четири песни от албума като че ли беше скрито, оставено на заден план. Подобно провокативно настроение предизвиква и "The Second Fall" - Идеалният музикален съпровод за летаргичните зимни дни. Thulcandra продължават в направлението, което им подхожда най-много и което зададоха още с втория си албум. Влизаме обратно в заснежения коловоз на очертания от Thulcandra път със "Sorrow of the One". Прощава ни се бързо, но безмилостно, задето сме съгрешили и сме поели в лъжовна посока и сме поведени право в ядрото на подема с "Ascension Lost".
Можем да разгледаме "Ascension Lost" и като един голям оксиморон, съставен от няколко по-малки оксиморончета. Изгубвайки ни в минорно време и пространство, албумът ни убеждава да потеглим в посоката, превърнала се в синоним на падение - право надолу, а всъщност след изслушването на албума, единственото дъно, до което сме стигнали, е с обратен знак и ние се намираме на върха на своите сетива.
+ + + + +
Идеалният музикален съпровод за летаргичните зимни дни.
Суров, студен, мрачен, някак епичен и красив, напук на привидната си грубост.
Thulcandra продължават в най-подходящото за тях направление, което зададоха с втория си албум.
- - - - -
Суров, студен, мрачен, някак епичен и красив, напук на привидната си грубост.
Thulcandra продължават в най-подходящото за тях направление, което зададоха с втория си албум.
- - - - -
Малко еднообразен на моменти.
Потенциалът на няколко композиции е останал недоразгърнат.
Потенциалът на няколко композиции е останал недоразгърнат.
IF YOU LIKE
Withersin, Iskald, December Flower, Trident, Valkyrja, Demonaz и др.
Автор: Valkyrja
[8/10]
Отдавна ми се слушаше нещо подобно. Стархотно е!