От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Rise Records
Спомняте ли си онзи ден в училище, когато влязохте в час с малко закъснение и всички вече правеха контролно? А вие даже не сте знаели, че има контролно, защото сте пропуснали да чуете, били сте болни, или нещо от сорта и просто не е имало кой да ви каже. По същия начин явно не е имало кой да каже и на Palisades, че топлата вода вече е измислена и че "електроникор" като техния вече е правен с грандиозен (не)успех от групи като Issues, Abandon All Ships и Falling In Reverse, а високото свръхлигаво пеене отдавна си има цар в лицето на Келин Куин. Но те все пак правят пореден (слаб) албум с такава музика. Е толкова ли пък нямаше кой да им каже бе?! Явно не.
"Mind Games" е един от онези албуми, заради които те е срам да кажеш, че принципно слушаш и харесваш пост-хардкор с електронни елементи, че и поп метъл. Нивото на "Mind Games" е някъде около това на "Malocchio" на AAS и едноименния на Issues, като даже с последния споделят и общи семпли. С други думи - Джъстин Бийбър с китари, ама не добри. В интерес на истината, често има и добри инструментални моменти, но те хич не си заслужават чакането, като се има предвид колко зле е всъщност основата около тях.
Да речем, че отварящата "Player Haters' Ball" е окей и като цяло е една от най-добрите песни в албума - и въпреки това не е нещо повече от посредствен пост-хардкор, какъвто има в изобилие в наши дни. Нататък обаче става доста трудно за слушане. "Bad Girls" звучи точно като парче от албум на Issues, а заглавната "Mind Games", напук на доброто си начало, рязко преминава в денс-поп. И по някое време се включва и гост-рап. Тук всъщност са и онези готини инструментални моменти, за които споменах по-горе, но сами ще се убедите, че до тях се стига трудно и с много воля. "Whatever You Want Me To Be", "Afraid", "People Like Us" и "Like a Drug" пък споделят много общи неща - еднакви поп-извращения, един и същ електронен семпъл, повтарящ се почти през цялото време и едни и същи нива на непоносимост. "True Blood" донякъде връща интригата и показва, че групата има потенциал да прави и по-тежки неща, но или не може да ги изпълни докрай, или много си държи на аудиторията от мол-тийнейджърки и не иска да ги плаши с много крясъци. За финал, капак и лопата по въпросния капак идва "Come Over And Watch Netflix" - изцяло EDM/поп парче, което няма нищо общо с нищо общо. С лакти на бюрото и лице в ръце, чакам с нетърпение да свърши.
И ура, свърши. Даже не съм толкова доволен, че свърши, защото мъката беше сходна с тази от мача България - Малта. И тогава накрая си отдъхнах, че се свърши с тая мъка, но това не значеше, че бях доволен от резултата. Та и сега така. "Mind Games" е безпомощно слаб албум, какъвто една друга група вече издаде точно преди да се разпадне, а друга група, чийто вокалист се вживява като новия Майкъл Джексън, вече издаде като успешен дебют. Обидно ми се струва и че тази група постоянно дели една сцена с читави групи като Crown The Empire, WCAR, LMTF и прочие. Продуктът им не е подходящ дори за най-широко скроените фенове на тежката музика и като цяло си е един най-обикновен музикален провал, като безидейната му обложка е символична и симптоматична за хаотичното му, необяснимо и неадекватно съдържание.
+ + + + +
Някои изненадващо добри и разкуфяващи инструментални включвания.
Тук-там групата показва, че може да прави и по-балансирана и обмислена музика.
Свършва сравнително бързо.
- - - - -
Тук-там групата показва, че може да прави и по-балансирана и обмислена музика.
Свършва сравнително бързо.
- - - - -
Трудно слушаема шльокавица от пост-хардкор, емо, денс, поп, рап и повтарящи се семпли.
Обидно лигав, неприятно разхвърлян и хаотичен, ужасяващо дразнещ.
Джъстин Бийбър с малко китари би звучал по много сходен начин.
Обидно лигав, неприятно разхвърлян и хаотичен, ужасяващо дразнещ.
Джъстин Бийбър с малко китари би звучал по много сходен начин.
IF YOU LIKE
Issues, Abandon All Ships, Breathe Carolina, SWS, FIR, Justin Bieber и др.
Автор: Undepth
[2/10]
На мен ми е интересно защо има ревю на тази никому неизвестна група, част от стотиците хиледи еднакви такива, които се въдят в момента. С две думи, who cares?
Връщам си думите назад, тия верно са изплували малко над другите по-популярност, идея си нямам защо. Тъжно ми става като попадна на такава музика.