Стилът: Melodic Death/Folk Metal
Когато преди някоя и друга година чух дебютния албум на Frosttide бях дълбоко убеден, че на тази група много ѝ се иска да звучи като Wintersun и може би затова първоначално подцених Frosttide. Просто и двете групи са от Финландия, и двете свирят в един жанр, а и двете се справят добре. С "Blood Oath" обаче Frosttide доста са намалили приликите с Wintersun и са направили нещо "по-свое". Крайният резултат изглежда успешен, но преди да почна да се прехласвам както по едно време правех с "Awakening", ще си позволя да кажа, че "Blood Oath" не е напълно безгрешен.
Може би "безгрешен" не е точната дума, защото де факто в албума няма същински грешки - някой да сбърка соло (както си позволиха да го направят Judas Priest, но заслепени от любов, феновете им не отразиха този факт), да изпее нещо фалшиво, или нещо от тоя сорт. Накратко - "Blood Oath" е силен, епично звучащ албум, изпълнен с много добра китарна работа и много добри композиции, които очевидно не са правени по някой от стандартните метъл калъпи. Парчета като заглавното "Blood Oath", "Traitor Within" и 11-минутния епос "New Reign" (е тука вече се избива доста в посока Wintersun още в самото начало) показват колко силни са в композирането Frosttide и като цяло са и най-добрите в албума. Китарите режат със студени рифове, клавишните вкарват мрак и епичност и създават цялостната атмосфера, хоровите беквокали внасят нужната голяма допълнителна доза героична епичност, а барабаните звучат толкова точни, че човек може да се зачуди дали не са дигитално наредени. Всъщност... дали наистина не са? Не ми се вярва, макар да имам съмнения за някои пасажи. Те обаче не са проблем, защото истинският такъв е във вокалите. Или по-точно, в мястото им в микса. Йони Сноро владее добре своите ревове, но те са странно тихи на фона на инструментала. Не че се губят съвсем, но определено звучат заглушени и са доста по-тихи, отколкото би било редно. Изобщо, като цяло миксът не е от най-добрите.
Другата ми основна забележка към "Blood Oath" е, че е малко скучен за слушане наведнъж. Песните, колкото и да са добри сами по себе си, малко или много си приличат една с друга, включително по темпо и начин на развитие. И макар принципно да съм голям фен точно на този изписан най-горе стил, не мога да кажа, че този албум ще се нареди до другите ми любими в жанра. От него по-скоро ми се дослуша Wintersun. Пак казвам (като футболист почнах да говоря) - албумът е добър, епичен, готин и всичко останало, клавишните са супер, някои рифове са просто жестоки - но след страхотния "Awakening" очаквах много повече.
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: NoiseArt Records
Когато преди някоя и друга година чух дебютния албум на Frosttide бях дълбоко убеден, че на тази група много ѝ се иска да звучи като Wintersun и може би затова първоначално подцених Frosttide. Просто и двете групи са от Финландия, и двете свирят в един жанр, а и двете се справят добре. С "Blood Oath" обаче Frosttide доста са намалили приликите с Wintersun и са направили нещо "по-свое". Крайният резултат изглежда успешен, но преди да почна да се прехласвам както по едно време правех с "Awakening", ще си позволя да кажа, че "Blood Oath" не е напълно безгрешен.
Може би "безгрешен" не е точната дума, защото де факто в албума няма същински грешки - някой да сбърка соло (както си позволиха да го направят Judas Priest, но заслепени от любов, феновете им не отразиха този факт), да изпее нещо фалшиво, или нещо от тоя сорт. Накратко - "Blood Oath" е силен, епично звучащ албум, изпълнен с много добра китарна работа и много добри композиции, които очевидно не са правени по някой от стандартните метъл калъпи. Парчета като заглавното "Blood Oath", "Traitor Within" и 11-минутния епос "New Reign" (е тука вече се избива доста в посока Wintersun още в самото начало) показват колко силни са в композирането Frosttide и като цяло са и най-добрите в албума. Китарите режат със студени рифове, клавишните вкарват мрак и епичност и създават цялостната атмосфера, хоровите беквокали внасят нужната голяма допълнителна доза героична епичност, а барабаните звучат толкова точни, че човек може да се зачуди дали не са дигитално наредени. Всъщност... дали наистина не са? Не ми се вярва, макар да имам съмнения за някои пасажи. Те обаче не са проблем, защото истинският такъв е във вокалите. Или по-точно, в мястото им в микса. Йони Сноро владее добре своите ревове, но те са странно тихи на фона на инструментала. Не че се губят съвсем, но определено звучат заглушени и са доста по-тихи, отколкото би било редно. Изобщо, като цяло миксът не е от най-добрите.
Другата ми основна забележка към "Blood Oath" е, че е малко скучен за слушане наведнъж. Песните, колкото и да са добри сами по себе си, малко или много си приличат една с друга, включително по темпо и начин на развитие. И макар принципно да съм голям фен точно на този изписан най-горе стил, не мога да кажа, че този албум ще се нареди до другите ми любими в жанра. От него по-скоро ми се дослуша Wintersun. Пак казвам (като футболист почнах да говоря) - албумът е добър, епичен, готин и всичко останало, клавишните са супер, някои рифове са просто жестоки - но след страхотния "Awakening" очаквах много повече.
+ + + + +
Завладяваща, епична, студена атмосфера.
Много добра китарна и клавишна работа.
Концептуалност, завършеност и оригиналност.
- - - - -
Много добра китарна и клавишна работа.
Концептуалност, завършеност и оригиналност.
- - - - -
Не особено добър микс, в който вокалите са няколко стъпки назад, от което се губи и цялата им мощ.
Песните са добри смаи по себе си, но албумът е скучничък за цялостно преслушване наведнъж.
Много от парчетата имат доста сходно звучене и е малко трудно да запомниш кой пасаж къде е бил.
Песните са добри смаи по себе си, но албумът е скучничък за цялостно преслушване наведнъж.
Много от парчетата имат доста сходно звучене и е малко трудно да запомниш кой пасаж къде е бил.
IF YOU LIKE
Wintersun, Ensiferum, Kalmah, Insomnium, ETOS, Amon Amarth, Eluveitie и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Frosttide - Blood Oath"
Публикуване на коментар