Стилът: Alternative/Post-Hardcore/Electronic
От/Год: Англия, 2015
Лейбъл: Ambush Reality/PIAS
Много съм много благодарен, че мога да получавам промо издания предварително, както и да свалям чужди такива по разни "други начини". Така мога да чуя материалите преди да съм направил предварителни поръчки за закупуване. И добре че получих този албум навреме, защото иначе щях да се прецакам и да си го купя. Сега с парите, приготвени за него, ще си поръчам две огромни пици, или комплект Jack & Coke (не, не са ми платили да го кажа, уви), или каквото и да е друго - но не и този албум.
Едно от нещата, които най-силно ненавиждам в тежката музика е претенциозността - и много съжалявам да видя как една някога смела и свежа банда като Enter Shikari се е превърнала в претеницозна drum & bass шайка. Излишно театралничене, липса на идеи, липса на китари, липса на тежест и липса на представа за това в какво точно са добри тези хора. Не знам дали са забелязали, но "A Flash Flood of Colour", въпреки многобройните критики към него, беше успешен албум - защото беше по-тежък, по-интересен и най-вече - не беше претенциозен. Но този път Enter Shikari сякаш са съчетали цялата претенциозност от последните албуми на Linkin Park със стадионния поп-рок на 30STM, докато междувременно са се опитвали да докарат най-чувствените черти от творчеството на BMTH. Еми, не става. Отгоре на всичко, вокалите често са ужасяващо зле, все едно са взели първия срещнат човек от улицата, за да изпее (фалшиво) текстове, които вижда за пръв път. Идеалният пример - парчето "Dear Future Historians". Това е най-неприятното нещо, което Enter Shikari някога са правили, но въпреки това усещам как се опитват да го пробутат като "изкуство", което е доста дразнещо. Но дори вокалите да са добре, това не е достатъчно. Слушам лигни като "The One True Colour", "The Bank of England" и "Torn Apart", рапърския drum & bass "Anaesthetist", протяжния синт рок "The Last Garrison" и объркващата "Never Let Go of the Microscope" и си масажирам слепоочията, защото от тях ме заболява главата. Какво сте направили бе, хора?! Къде ви е тежката музика? И не, жалките заглушени брейкдаунчета като това в "Myopia" не се броят.
Не знам чия е била гениалната идея китарите да бъдат сведени до минимум и единственото им по-сериозно появяване да е ограничено в двете части на "The Appeal & The Mindsweep" и хаотичната (по един леко SOAD-ски начин) "There's a Price on Your Head". Това, всъщност, са единствените композиции в този албум, които звучат като Enter Shikari и са достойни да носят това име пред себе си. В тях има идеи, има какво да се чуе, има на какво да си кажеш "Баси, добре са се сетили" и като цяло - в тях добрата музика де факто я има. Остава само въпросът защо остатъкът от албума е чак толкова зле.
Ако сте фенове на претенциозната музика, ако се кефите на дадени банди, само защото смятате британците за секси (да, има такива хора), ако текстовете са ви по-важни от музиката, или ако по принцип не харесвате тежка музика и предпочитате drum & bass - пуснете си "The Mindsweep". Аз съм разочарован и отвратен от 75% от предложения в този албум нов материал, затова засега с голяма засилка няма да си го закупя. И искрено ви препоръчвам първо да го чуете някъде, преди да си дадете парите за него. Иначе после ще ви е срам да си признаете, че не ви харесва и че сами сте се прецакали с 30-ина кинта.
+ + + + +
Там, където има китари, нещата звучат доста, доста добре.
Силни, емоционални лирически послания, засягащи доста наболели теми.
По-различен и по-разнообразен откъм стилове отпреди.
- - - - -
Силни, емоционални лирически послания, засягащи доста наболели теми.
По-различен и по-разнообразен откъм стилове отпреди.
- - - - -
Дека са ви китарете бе?!
Извънредно сладникав, прекалено лек, необяснимо слаб и нетърпимо претенциозен албум.
Когато текстовете ти станат по-важни и интересни от музиката, значи нещо не е наред.
Това се получава, когато вземеш най-лошите страни на LP, 30STM и BMTH и им набичиш dnb отгоре.
Извънредно сладникав, прекалено лек, необяснимо слаб и нетърпимо претенциозен албум.
Когато текстовете ти станат по-важни и интересни от музиката, значи нещо не е наред.
Това се получава, когато вземеш най-лошите страни на LP, 30STM и BMTH и им набичиш dnb отгоре.
IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, 30 Seconds To Mars, Linkin Park, Celldweller и др.
Автор: Stahley
[3/10]
гледах тия типове по фрактура миналия петък и направо ме заболяха ушите от тях.
да ви питам ще има ли ревюта за новия nickelback,nightwish ili blind guardian
Ще има със сигурност за Nightwish и Blind Guardian. Nickelback ги изпуснахме през 2014-та вече :-(
честно казано малко ме учудихте че не дадохте ревю за един от най яките албуми за 2014 IRON REAGAN-The Tyranny of Will дори за човек като мен който обича гама рей хамърфал и strapping young lad албума е смазващ