От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Когато интернет още не беше масово достъпен и хората ходеха по клубове за него (1 лев на час за игри, 1.50 за интернет), шефчето в нашия клуб постоянно надуваше Blind Guardian. Да, само че тогава не знаех, че това са Blind Guardian, а ме беше срам и да питам коя е тая група. Бях запомнил само фрагмент от мелодия и текст ("... оf bliss and cheerful laughter..."), които чух отново чак 8 години по-късно. Но никога не ги бях забравил! 8 години по-късно знаех коя е тази група и "Mirror Mirror" ми беше любимото тяхно парче. И ето че днес, още повече години по-късно, Blind Guardian отново са тук, отново правят пауър метъл и отново в основата на всичко са огледалата.
Много е хубаво, че Blind Guardian са оставили назад прога и са се върнали до голяма степен към доброто си старо пауър метъл звучене. Още на входа на албума ни чака почти 10-минутен бомбастичен епос, от който става ясно, че Blind Guardian няма как да ни занимават с глупости нататък. След него обаче сингълът "Twilight of the Gods" звучи сухарски. Бомбастичността се губи, барабаните отиват пет нива назад в микса и ако не беше добрата постройка на композицията, щях много да се чудя защо тази песен е била избрана за сингъл. След нея барабаните влизат обратно в строя с мелодичната "Prophecies", а в 7-минутната (и леко прогресарска) "At the Edge of Time" сякаш се включва допълнителен симфоничен оркестър, който на моменти заглушава всичко останало. И въпреки това не успях да се разсърдя, защото композицията е просто страхотна.
Темпото се повишава с модерно звучащата "Ashes of Eternity" и напомнящата за най-добрите години на бандата "The Holy Grail", която е сред най-добрите песни в албума и поне според мен щеше да свърши по-добра работа като сингъл. В 8-минутната "The Throne" отново чуваме подсилени оркестрации и силни Queen влияния, а гонещата 7 минути "Sacred Mind" е... ами, може би вторият трак в този албум (редом с TOTG), който не успя да ме впечатли с нещо специално. За сметка на това след него идва "Miracle Machine" - изключително красива песен, разчитаща само на пиано и на гласа на Ханзи. И всичко това отново някак напомня за Queen.
Всичко в този албум завършва така, както и започна - с епичен трак, който всъщност има и абсолютно същата дължина като отварящия - 9:29 минути. Огледала, казвате? Хммм. А ако броим и бонус трака, дължината на албума става точно 1:11:11 часа. Slo4ainos? Ne mislq!!1! Иначе казано, "Grand Parade" е грандиозният финал на един грандиозен албум. "Beyond the Red Mirror" включва в себе си сдни от най-зрелите и изпипани композиции в историята на групата, но аз май надуших и някои нередности. Не знам дали аз слушам шантаво промо, но ми се струва, че миксовете на някои песни са прекалено различни от миксовете на други. В едни барабаните са на заден план, в други оркестрациите са 10 пъти по-силни от всичко, а трети звучат толкова 90-арски, че може да се зачуди човек дали наистина не са записани преди 20 години. С две думи - все едно слушам песни от няколко различни албума от различни епохи. Ако всичко това не е плод на въображението ми и е съзнателно решение от страна на групата - ще опитам да вникна повече в тази идея. Но поне засега не намирам логично обяснение. Абе, аз защо още се оплаквам? Я да си пусна пак "The Ninth Wave"...
+ + + + +
Завръщане към доброто старо бомбастично пауър метъл звучене!
Огромно количество страхотни, рядко добри, да не кажа гениални композиции.
Повече от час разнообразен материал, даващ по нещо за феновете от всички ери.
- - - - -
Огромно количество страхотни, рядко добри, да не кажа гениални композиции.
Повече от час разнообразен материал, даващ по нещо за феновете от всички ери.
- - - - -
Миксовете на много от песните се различават по доста показатели... май?
Барабаните понякога се губят, а оркестрациите понякога заглушават всичко.
Барабаните понякога се губят, а оркестрациите понякога заглушават всичко.
IF YOU LIKE
Helloween, Rhapsody, Avantasia, Gamma Ray, Sonata Arctica, Stratovarius и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
SLO4AINOS? NE MISLQ!!!!!@!1!1 :D
Рицарчето:
Албумът е разделен на две явни части: Първата половина от траклиста е хипер скучна и бъка от излишен пълнеж, докато виж - втората половина от парчетата наистина звучат добре и 'прашни'. Можеше повече да се постараят според мен. Винаги са прекалявали с оркестрациите, за това никога не съм бил техен голям фен.
7/10
този албум е наистина велик радвам се че вече го няма онова дразнещо прог звучене(ако искам прог няма да си пусна тях има стотици по добри групи в тази област).има 1-2 излишни песни но като цяло мега як албум
Обикновено не съм фен на помпозните оркестрации, но Гардиън някак си успяват да ги направят неделимо цяло от музиката си, при това да без старда изпълнението на групата.
В албума има пълнежи със сигурност (единият е сингълът), но им е простено - за толкова години не мога да се сетя за техен албум, който да не е на ниво. Дори и оплюваният A Twist in a Myth е на светлинни години от доста нови алубми на други банди, сочени за пауър икони.
Като огромен фен на бандата да споделя и аз моето мнение за албума. Не знам автора какво промо е слушал, но това, което аз слушах няма никакъв проблем с продукцията, предполагам, че са изчистили нещата в крайното издание. За останалото съм съгласен с Тестсет на 99%. Само да му обърна внимание за Sacred Mind, мисля, че песента е доста доста добра :)
Айде със здраве!