От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Solid State Records
Основната ми забележка към предишния албум на FFAK беше, че групата е прибързала като го е направила само за година и половина. Но ето че днес, около година и половина след "Creation/Destruction" идва "Slave To Nothing", който доказва, че времето за създаване на албум и качеството му невинаги са взаимосвързани. Още след сингъла "A Greater Sense of Self" бях сигурен, че цялата творба ще бъде силна (така се случи и с последния албум на WATG, на който доста ми напомня и този) и в общи линии - познах.
Всеки трак в албума е по своему различен и носи със себе си различни настроения и нива на агресия и мелодичност, а отварящата "Kill the Pain", като типичен представителен трак съчетава в себе си по малко от всичко - тежки ревеое, мелодични припеви, здрави брейкдауни и прочие. Заглавната "Slave To Nothing" пък е най-тежката песен в албума и единствената без чисти вокали, като в нея се включва и Мати Монтгомъри от For Today. И колкото и да им отива на FFAK да са мелодични, в това парче си проличава, че още повече им отива да са тежки и брутални. За добро или зло, повече такива песни нататък няма. "Break Away" обаче изненадва приятно със страхотно преливане от тежък куплет към мелодични бридж и припев, като на подобна формула залага и малко по-разчупената в китарно отношение "Hooked". "Selfish Eyes" пък има по-скоро алтърнатив звучене, тъй като е изпята само с чисти вокали и е най-леката песен в албума, в пълен контраст с тежката "Slave To Nothing". "A Greater Sense of Self" е друго по-разчупено парче, на моменти избиващо в джент - с ниски китари, резки смени на темпото, и редуване на бързи, средни и бавни пасажи със страхотен синхрон. Динамичната "Forever Unbroken" пък има може би най-зарибяващия припев в целия албум, а следващите я "Impostor" и "Cleanse My Soul" по-скоро се вписват като типичните пълнежни предпоследни тракове. Албумът бива закрит от "The Final Thoughts of a Dying Man", в която групата отново редува бързи и бавни пасажи (като частта с речетатива някак неволно напомня за "In the End" на Linkin Park), има супер мелодичен и запомнящ се припев и едно леко епично звучене. Силен финал на силен албум.
Добрата китарна работа, мощните барабани (ако не ви впечатлят в заглавния трак, ви е време за УНГ - бел. ред.) и двата типа вокали, с които така добре се справя Райън Кирби (с помощта на китариста Боби Линдж и новия басист Райън О'Лиъри) са трите елемента, заради които този албум автоматично получава висока оценка, а оттам нататък - всичко е бонус. Е, вярно, има и пълнежчета, има и не толкова силни парчета, но пък няма чак толкова изтъркани клишета, което вече си е рядкост в съвременния метълкор. Палци високо горе.
+ + + + +
Ново, запомнящо се, неклиширано звучене.
Много добър синхрон между всички инструменти и елементи.
Наистина добра китарна работа, мощни барабани, два страхотно изпълнени типа вокали.
- - - - -
Много добър синхрон между всички инструменти и елементи.
Наистина добра китарна работа, мощни барабани, два страхотно изпълнени типа вокали.
- - - - -
На места имам чувството, че слушам няколко различни банди - някои от които доста познати.
Има 1-2 пълнежчета, айде сега.
Има 1-2 пълнежчета, айде сега.
IF YOU LIKE
Wolves At The Gate, For Today, Adestria, Tear Out The Heart, Erra и др.
Автор: Reksy
[7.5/10]
0 Response for the "Fit For a King - Slave To Nothing"
Публикуване на коментар