Стилът: Industrial/Gothic Rock/NDH
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: NoCut/SPV
Като закоравял NDH фен следя Unzucht още отпреди тази група да издаде дори първото си EP. После с радост видях, че тези юнаци са много продуктивни, тъй като вече имат три албума за три години. Завидно КПД, нали? Да, само че напоследък в смесицата им от индъстриъл/NDH и готик рок последният започна да има много голямо надмощие и това не е чак толкова добре. Или поне според моите уши - не е много гот да си прекалено goth. Разбирам желанието на групата да балансира именно между тези два стила и да прави нещо наистина свое, но точно в този албум контрастът между двата жанра е прекалено голям и е много очевидно кой тип музика им се отдава повече на Unzucht.
Различни видове съмнения ме обгърнаха още щом си пуснах "Venus Luzifer", защото за пръв път се случва техен албум да не започне ударно. Отварящата "Wir Sind Das Feuer" започва с протяжно 100-секундно интро, след което изненадващо става още по-протяжна - и така се влачи близо 6 минути, което изобщо не е окей за отварящо парче (а по-скоро за закриващо). В общи линии, Down Below правят подобни песни за пълнеж в слабите си албуми, което не е за завиждане. На третата "Das Denkmal Fällt" много повече щеше да ѝ отива да открие албума, защото в нея от всичко, на което Unzucht са способни, че и най-важното в случая - енергия. Тук за пръв път си проличава и колко повече им отива на Unzucht да са тежки. Вторият подобен пример срещаме в сингъла "Unendlich". Песента е разделена на две редуващи се части - тежка (динамична) и мелодична (бавна) - като ми се струва очевидно коя от двете е по-интересната. Скоростната и агресивна "Krieg" е единствената изцяло тежка песен в албума, но за сметка на това е и най-кратката в него (само 2:38 дължина).
Балансът между двата стила е много по-приемлив в песни като "Seelenblind", "Ikaria", "Neugeboren" и "Schweigen", но за съжаление всички те са бавни до среднотемпови, което си е направо досадно и дори леко изморително, въпреки доброто качество на материала. С малко повече енергия и забързано темпо се открояват "Leidbild" (която по някое време доста заприличва на песен на Stahlmann) и подходящата за сингъл заради запомнящия ѝ се припев "Nimm Mich Mit". За финал пък ни е оставено възможно най-проятежното парче в албума, което на всичко отгоре също е с дължина около 6 минути - "Mein Grab". Прозяяяв.
Не ми е приятно да го призная, но наистина често се прозявах, слушайки този албум. Явно без да осъзная съм поизлязъл от таргета на Unzucht, защото за пръв път ми е толкова скучно да слушам тяхна музика. Естествено, може и малко да преувеличавам, защото в албума има много добри попадения и като цяло повече от половината песни са добри сами по себе си. Но бавното и средно темпо просто много убиват ентусиазма.
+ + + + +
Нееднократно Unzucht показват, че могат и да са тежки и бързи - и че така много им отива.
Смел опит за съчетание на два контрастно изсвирени стила.
Повечето песни хич не са лоши сами по себе си.
- - - - -
Смел опит за съчетание на два контрастно изсвирени стила.
Повечето песни хич не са лоши сами по себе си.
- - - - -
Бавното и средно темпо е почти навсякъде и докарва много прозявки.
Толкова е очевидно, че по-тежката музика им се отдава повече... защо не залагат на нея?
Толкова е очевидно, че по-тежката музика им се отдава повече... защо не залагат на нея?
IF YOU LIKE
Unheilig, Stahlmann, Down Below, Treibhaus, Megaherz, Rammstein и др.
Автор: Testset
[6/10]
0 Response for the "Unzucht - Venus Luzifer"
Публикуване на коментар