От/Год: Дания, 2014
Лейбъл: Massacre Records
През 2014-та Raunchy отбелязват своята 20-та годишнина като група. И макар за това време да имат само 6 албума (реално започват да издават през 2001-ва) и да трябваше да чакаме 4 години за нов материал, тези датчани за пореден път ни убеждават, че просто няма как да разочароват. За тези 4 години обаче групата успя да се раздели с Каспер Томсен (екстремни вокали) и да привлече Майк Семески от The HAARP Machine, а Йепе и Йеспер издадоха албум със страничния си проект Vega Nova (виж ревю).
"V.V.V" звучи като логичен и добре развит наследник на "A Discord Electric". Още по-изпипан, още по-разнообразен, още по-мелодичен и още по-смел откъм електроника, този албум се очертава като един от най-силните за сезона. Най-лесният начин да потвърдя думите си е да ви накарам да чуете песни като "Truth Taker" и "The Castaway Crown", които са показателни за нивото на албума. В техните разнообразни (и неследващи изтъркани формули) структури по великолепен начин се съчетават модерен мелодет с ярки електронни лийдове и свръхмелодични припеви. В "The Castaway Crown" смелият размах стига дори до използването на "clap" ефекти (типични за електронната денс музика) в припева, които дават допълнителен заряд на и без това супер енергичното парче. "Digital Dreamer", "Luxuria" и "Eyes of a Storm" пък са други супер мелодични, здрави и раздвижващи тракове от този тип.
Както виждате, албумът е дълъг над час, а парчетата в него са само 11. Какво значи това? Дълги композиции, разбира се. Повечето песни в албума са дълги по около 5 минути, но някои от тях се открояват с по-голяма дължина, дълбочина и епичност. Така например "Never Enough", "Anasthesia Throne" и "I, Avarice" клонят 6:30 минути, "Clarity" минава границата от 7, а великолепният финал "The Singularity Heart" наближава 8. Именно последната композиция е и сред най-силните в албума и явно заради това дължината ѝ изобщо не се усеща.
Не е лесно веднага да сетя за друга група в жанра, която по толкова умел, смел и модерен начин да съчетава толкова много елементи, мотиви и настроения в музиката си. Екстремните вокали на Майк работят в магичен контраст със страхотното мелодично пеене на Йепе, тежките китари се допълват с мощната електроника, а във всяка нова минута се появява по един нов елемент, нова "чупка" (или нова "врътка" на сценарен жаргон), която да задържи интереса на слушателя и да направи така, че този час да се изниже абсолютно неусетно. Като цяло обаче за такива албуми или трябва да се пише прекалено много, или просто да се слуша. Надявам се, че горе-долу съм ви дал някаква представа какво ви очаква, но просто няма как да ви разкрия всяка изненада и всеки готин момент в "V.V.V" - просто защото такива има в изобилие.
+ + + + +
Великолепна работа в композиционно отношение - няма място за пълнеж и скука.
Изключителен контраст между екстремните и мелодичните вокали.
Още по-смел размах, повече разнообразие и дълбочина, по-развита електроника.
Над час материал, който не само минава неусетно, а и те кара да искаш още.
Половината песни в албума директно си клонят към гениални.
- - - - -
Изключителен контраст между екстремните и мелодичните вокали.
Още по-смел размах, повече разнообразие и дълбочина, по-развита електроника.
Над час материал, който не само минава неусетно, а и те кара да искаш още.
Половината песни в албума директно си клонят към гениални.
- - - - -
Не всеки може да отдели повече от час само на един албум.
Всички парчета може да са страхотни, но май-май няма силно открояващ се хит.
Всички парчета може да са страхотни, но май-май няма силно открояващ се хит.
IF YOU LIKE
MyGrain, Mercenary, Sybreed, The Interbeing, MaSu, Mnemic, A Life Divided и др.
Автор: Testset
[10/10]
0 Response for the "Raunchy - Vices.Virtues.Visions"
Публикуване на коментар