Стилът: Melodic Death Metal
През 2005-та един приятел съвсем случайно попадна на някаква музика от Mors Principium Est и я сподели с мен. Още тогава бях сигурен - тези финландци ще станат легенди, дори да останат в ъндърграунда. И наистина, близо десетилетие по-късно MPE не са в пъти по-известни, не ги залива световна слава и не са хедлайнери на големи европейски фестивали. Но за сметка на тва продължават да бъдат един от най-добрите световни примери за това как се прави истински добър мелодичен дет, с който спокойно надминават кажи-речи всички най-големи имена в жанра.
Един от основните проблеми пред групата е постоянството на китаристите в състава - след всеки албум някой си тръгва и друг идва на неговото място. Въпреки това обаче основната тройка - Виле Вилянен (вокали), Мико Сипола (барабани) и Теему Хейнола (бас) - остава непроменена. Пък и този път бе сменен само един китарист. Може би затова "Dawn of the 5th Era" звучи като един много логичен наследник на "...And Death Said Live" - все така мрачен, епичен (но не по помпозен начин), тежък, бърз, мелодичен и пълен с мощни, режещи рифове. Най-добрата песен от албума беше пусната и като сингъл, така че ако случайно още не сте се сблъсквали с помитащата сила на музиката на MPE, то "Monster In Me" е повече от идеална за запознанство. Перфектно изсвирена, без излишни усложнявания и най-общо казано брилянтна в своята привидна простота и директност, това наистина е най-силната композиция в този албум. Това обаче не значи, че другите ѝ отстъпват с много.
Високите обороти в "God Has Fallen", "Innocence Lost", "Wrath of Indra" и 6-минутната "The Forsaken" разкуфяват силно и безотказно и едва оставят достатъчно време за асимилиране на цялата китарна красота, вложена в тях. Тежките рифове, китарните хармонии и скоростните сола се редуват в непредвидима поредност, а мелодиите изригват сякаш от нищото, разчупват леко темпото и като нищо могат да те накарат да настръхнеш (като тук е мястото да спомена и че мелодичността на MPE се постига без услугите на чисти вокали). С една идея по-бавно (но все пак бързо) темпо, но с по-прецизни китарни украшения и помощ от клавишни включвания се открояват "Leader of the Titans", "We Are the Sleep" и "I am War". С много олд-скул (и почти блек) звучене пък изненадва тежката и много мрачна "The Journey". Интерлюдията "Apricity" пък е кратък и много красив инструментал, който дава време на слушателя да си поеме малко въздух след гореспоменатия сингъл.
Е, знаех си, че MPE ще издадат силен албум, но честно казано ми се искаше да издадат дори още по-силен такъв. Един вид, оправдаха очакванията ми, но ми се щеше да подходят още по-смело и да ме шашнат съвсем. Съзнавам, че е доста нагло да казвам тези неща, след като не съм спрял да куфея в продължение на близо 50 минути (и сега ме боли главата), но наистина ми се искаше да има още нещо "по-така". Нещо по-непредвидимо, изненадващо, смело, противоречиво. В крайна сметка обаче MPE са направили това, в което са най-добри и би било наистина нагло да им търся сметка за това. И имайте предвид, че слушането на "Dawn of the 5th Era" е абсолютно задължително за вас, ако се имате за фенове на мелодичния дет.
От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: AFM
През 2005-та един приятел съвсем случайно попадна на някаква музика от Mors Principium Est и я сподели с мен. Още тогава бях сигурен - тези финландци ще станат легенди, дори да останат в ъндърграунда. И наистина, близо десетилетие по-късно MPE не са в пъти по-известни, не ги залива световна слава и не са хедлайнери на големи европейски фестивали. Но за сметка на тва продължават да бъдат един от най-добрите световни примери за това как се прави истински добър мелодичен дет, с който спокойно надминават кажи-речи всички най-големи имена в жанра.
Един от основните проблеми пред групата е постоянството на китаристите в състава - след всеки албум някой си тръгва и друг идва на неговото място. Въпреки това обаче основната тройка - Виле Вилянен (вокали), Мико Сипола (барабани) и Теему Хейнола (бас) - остава непроменена. Пък и този път бе сменен само един китарист. Може би затова "Dawn of the 5th Era" звучи като един много логичен наследник на "...And Death Said Live" - все така мрачен, епичен (но не по помпозен начин), тежък, бърз, мелодичен и пълен с мощни, режещи рифове. Най-добрата песен от албума беше пусната и като сингъл, така че ако случайно още не сте се сблъсквали с помитащата сила на музиката на MPE, то "Monster In Me" е повече от идеална за запознанство. Перфектно изсвирена, без излишни усложнявания и най-общо казано брилянтна в своята привидна простота и директност, това наистина е най-силната композиция в този албум. Това обаче не значи, че другите ѝ отстъпват с много.
Високите обороти в "God Has Fallen", "Innocence Lost", "Wrath of Indra" и 6-минутната "The Forsaken" разкуфяват силно и безотказно и едва оставят достатъчно време за асимилиране на цялата китарна красота, вложена в тях. Тежките рифове, китарните хармонии и скоростните сола се редуват в непредвидима поредност, а мелодиите изригват сякаш от нищото, разчупват леко темпото и като нищо могат да те накарат да настръхнеш (като тук е мястото да спомена и че мелодичността на MPE се постига без услугите на чисти вокали). С една идея по-бавно (но все пак бързо) темпо, но с по-прецизни китарни украшения и помощ от клавишни включвания се открояват "Leader of the Titans", "We Are the Sleep" и "I am War". С много олд-скул (и почти блек) звучене пък изненадва тежката и много мрачна "The Journey". Интерлюдията "Apricity" пък е кратък и много красив инструментал, който дава време на слушателя да си поеме малко въздух след гореспоменатия сингъл.
Е, знаех си, че MPE ще издадат силен албум, но честно казано ми се искаше да издадат дори още по-силен такъв. Един вид, оправдаха очакванията ми, но ми се щеше да подходят още по-смело и да ме шашнат съвсем. Съзнавам, че е доста нагло да казвам тези неща, след като не съм спрял да куфея в продължение на близо 50 минути (и сега ме боли главата), но наистина ми се искаше да има още нещо "по-така". Нещо по-непредвидимо, изненадващо, смело, противоречиво. В крайна сметка обаче MPE са направили това, в което са най-добри и би било наистина нагло да им търся сметка за това. И имайте предвид, че слушането на "Dawn of the 5th Era" е абсолютно задължително за вас, ако се имате за фенове на мелодичния дет.
+ + + + +
Страхотни, епично звучащи (без помпозност) композиции.
Мелодиите връхлитат изневиделица и те оставят със зяпнала уста.
Великолепна китарна работа - рифове, хармонии, сола - всичко!
Изключителна прецизност във всяко звено (с няколко странни малки изключения).
- - - - -
Мелодиите връхлитат изневиделица и те оставят със зяпнала уста.
Великолепна китарна работа - рифове, хармонии, сола - всичко!
Изключителна прецизност във всяко звено (с няколко странни малки изключения).
- - - - -
Всеки път MPE звучат точно на ръба на гениалността, но все още чакам да го преминат.
Малко повече смелост, размах и клавищни/електронни включвания щяха да дойдат много добре.
Малко повече смелост, размах и клавищни/електронни включвания щяха да дойдат много добре.
IF YOU LIKE
Kalmah, At The Gates, Dark Tranquillity, Wintersun, In Flames и др.
Автор: Undepth
[9/10]
Off topic, но все пак да питам ще има ли ревю за Foo Fighters?
Кога ще се научите да изписвате коректно името на една от големите 3 Гьотеборгски групи ? http://www.darktranquillity.com/ ?
1. За Foo Fighters уж някой беше захванал, но нищо не ми е пратено досега.
2. Auto-correct ;-)