От/Год: САЩ/Германия, 2014
Лейбъл: Universal/Spinefarm
Китаристът на Rammstein Рихард Круспе най-сетне издаде нов албум с групата си Emigrate. И надали е случайно, че албумът се казва "Silent So Long" - 7 години са много време. Даже се наложи да си пусна пак дебютия им "Emigrate", за да си припомня какво точно правеше тази група. След това си пуснах "Silent So Long" и... вече не исках да си го пускам пак. Да ме извинява г-н Круспе, но като фен ми е неприятно да знам, че тази група и тази музика много повече му допадат от това, което прави с Rammstein (както намекна в няколко интервюта). "Silent So Long" не става дори за временна залъгалка. И не че очаквам Emigrate да е копие на Rammstein, но... поне да си струваше парите, баси.
Албумът започва с рокаджийския сингъл "Eat You Alive". Усеща се духът на класическия рок, намирисва и на Ozzy - абе, като цяло е окей. Но идва следващата "Get Down" и нещата тръгват стремглаво надолу. Парчето представлява един кратък, но постоянно повтарящ се електронен мотив, подкрепен от бас и пъшкащия глас на гостуващата Peaches. Ако някой издържи до края ще чуе как се включват и малко китари, но това далеч не спасява песента. Веднага след това идва "Rock City", а в описанието ѝ пише, че пее Леми Килмистър! И да, наистина е той! Легендарният дрезгав глас на Motörhead! Да му се чуди обаче човек защо се е навил да пее в песен, която прилича на слабо демо на собствената му група. Звукът е гаден, миксът също, барабаните звучат като наредени на MIDI и пуснати без допълнително озвучаване, китарите жужат неразбираемо, а в песента няма никакво вътрешно развитие. Дори Леми не успява да спаси положението.
"Hypothetical" (с участието на Marilyn Manson) е първата песен, в която има нещо "по-така". Рифът е здрав (макар и ползван от около 10 други банди), електрониката се връзва добре с мрачната атмосфера и като цяло това е едно от най-добрите парчета, в които Менсън е участвал в последните 10 години (да ме извиняват феновете на по-новите му неща). Следващата "Rainbow" пък е първата песен в албума, в която няма гост-изпълнител, но и е една от малкото силни композиции в албума. До края на "Silent So Long" ни чака поредица от не толкова лоши, колкото скучни песни, в които Рихард всячески се опитва да скрие факта, че не може да пее добре. Единственото, което спасява парчетата от пълен провал са добрите рифове. Каквото и да си говорим, Рихард знае как се пишат здрави рифове и го доказва и тук в "My Pleasure" и "Faust". Ако пък не заспите от скука на "Happy Times", може и да дочакате финала на албума, където в едноименното парче се включва Джонатан Дейвис от Korn - и там вече ще заспите със сигурност.
Две добри песни + две, които са "окей" + няколко готини рифа = не особено незадоволителен резултат, особено като се има предвид, че в тази група има членове на Rammstein и Apocalyptica, а сред гостуващите изпълнители са Леми, Менсън и Дейвис. Изобщо, цялата тази работа с гостуванията доста намирисва на несигурност (има защо) и напомня за онзи скучен проект на вокалиста на Disturbed - Device, където Дреймън беше докарал една сурия звезди да му помагат, пък резултатът накрая беше плачевен. Уви, подобна е ситуацията и сега. Затова Круспе по-добре да спре да се занимава с глупости и да започва да пише нова музика с Rammstein, че да отмие срама възможно най-скоро. И накрая - да, ще си купя този албум от чиста колекционерска страст. Но както е тръгнало, май няма да ми се наложи дори да го отворя, за да си го рипна на компютъра, защото надали ще имам желанието да го слушам скоро.
+ + + + +
Ако повече песни притежаваха заряда на "Hypothetical" и "Rainbow", този албум щеше да е супер.
Почти всяка композиция е снабдена с наистина готин основен риф.
Гост-включвания от Леми Килмистър, Джонатан Дейвис, Мерилин Менсън и други звезди.
В интерес на истината - малко групи свирят точно такива неща.
- - - - -
Почти всяка композиция е снабдена с наистина готин основен риф.
Гост-включвания от Леми Килмистър, Джонатан Дейвис, Мерилин Менсън и други звезди.
В интерес на истината - малко групи свирят точно такива неща.
- - - - -
Повече от половината албум е пълен със скучни и/или протяжни песни, в които няма и грам заряд.
Рихард може да е страхотен китарист, но определено не е страхотен вокалист.
Като цяло албумът не става дори за временна залъгалка, докато чакаме нов материал от Rammstein.
Дори именитите гости не успяват да спасят парчетата, в които гостуват.
Рихард може да е страхотен китарист, но определено не е страхотен вокалист.
Като цяло албумът не става дори за временна залъгалка, докато чакаме нов материал от Rammstein.
Дори именитите гости не успяват да спасят парчетата, в които гостуват.
IF YOU LIKE
Rammstein, Marilyn Manson, Device, A Life Divided, Rob Zombie, Ozzy и др.
Автор: Testset
[5/10]
Съжалявам за off-topic-a, но ще има ли ревю на новия албум на Foo Fighters?
Още не е сигурно. Ще видим в идните няколко дни ;-)
3.5! Това е оценката! Тая петица от къде я измислихте не знам. Единствената хубава песен (даже и тя не е кой знае какво) е тази с чичо Брайън, другите просто не стават. Само нея ще си запазя за повторно слушане, а останалата част се изтрива напълно и се забравя. Иначе, като цяло, съм съгласен с написаното.
Ще има ли ревю на новия на Motionless in White?