Стилът: Modern Metal
Трябваше да бръкна надълбоко в няколко речника, за да разбера какво значи заглавието на този албум. "Tarassis" се оказа мъжката форма на истерията*. Истерията всъщност е женско заболяване, а ако мъж изпадне в подобно състояние, това е тарасис. Този термин е толкова непопулярен и забравен, че изобщо го няма в българския език. Demotional обаче са извадили думата от забвението и са я използвали за заглавие на новия си албум. Който пък от своя страна е много логичен наследник на миналогодишния им дебют.
Дебютът им "State: In Denial" се прие изключително добре в Швеция, като дори достигна 5-о място в националните рок чартове, затова не можем да виним Demotional, че "Tarassis" разчита на почти същата формула. Промени има малко, но пък са за добро - звукът е по-изчистен, композициите звучат една идея по-зряло, екстремните вокали звучат някак по-плътни, а електрониката е много по-адекватна на случващото се в инструментала. Оттам нататък всичко е в рамките на модерния мелодичен метъл и в духа на групи като Sonic Syndicate и Dead by April. Понтус Хьелм от DBA всъщност е и продуцент на "Tarassis", като дори участва и като гост в една от най-добрите песни в албума - "Miracles".
Запомнящите се мелодични припеви и хитовият потенциал в тях накланят везните до голяма степен в посока "поп метъл", но за разлика от DBA, да речем, Demotional не използват пеене в стил "бой банда". Нилс-Петер Нилсон се справя с чистите вокали завидно добре без да се лигави и вживява като поп-звезда, а Кристофър Кристенсен крещи в средния регистър, като единственият проблем при него е, че вокалите му май са с 1-2 децибела по-ниско в микса. Тези два вида контрастиращи вокали са в основата на всички песни в "Tarassis", затова е малко трудно да се каже кои възможно най-хитовите парчета в албума. Така например аз веднага бих избрал "Neverland" за сингъл (групата също - защото са пичове и имаме много сходни виждания за съвременната метъл сцена, ако съдим по едни мои стари разговори с китариста им Себастиан), но след това много бих се чудил дали не е било по-удачно да избера "Illusions", "Initialize the Calm" и "Star Without Fame", защото всички звучат хитово. И разбира се "Miracles" с Понтус Хьелм. Също абсолютен хит.
Проблемът на "Tarassis" - много от парчетата в него звучат прекалено сходно. Няма нещо нечувано, супер смело и изненадващо. Структурите на композициите също са много сходни - екстремни куплети, мелодични припеви, тук-там някое соло, край. И все пак, поотделно всяка песен може да впечатли феновете на модерния мелодичен метъл. Пък и както вече се усеща - Demotional израстват с всяка изминала година и със сигурност ще еволюират в нещо още по-интересно в най-скоро време. С други думи, засега са "просто добри" - но подозирам, че някой ден ще ни изненадат с нещо наистина брилянтно.
* Напълно възможно е Demotional да имат нещо съвсем друго предвид с името "Tarassis".
От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: Dead End Exit
Трябваше да бръкна надълбоко в няколко речника, за да разбера какво значи заглавието на този албум. "Tarassis" се оказа мъжката форма на истерията*. Истерията всъщност е женско заболяване, а ако мъж изпадне в подобно състояние, това е тарасис. Този термин е толкова непопулярен и забравен, че изобщо го няма в българския език. Demotional обаче са извадили думата от забвението и са я използвали за заглавие на новия си албум. Който пък от своя страна е много логичен наследник на миналогодишния им дебют.
Дебютът им "State: In Denial" се прие изключително добре в Швеция, като дори достигна 5-о място в националните рок чартове, затова не можем да виним Demotional, че "Tarassis" разчита на почти същата формула. Промени има малко, но пък са за добро - звукът е по-изчистен, композициите звучат една идея по-зряло, екстремните вокали звучат някак по-плътни, а електрониката е много по-адекватна на случващото се в инструментала. Оттам нататък всичко е в рамките на модерния мелодичен метъл и в духа на групи като Sonic Syndicate и Dead by April. Понтус Хьелм от DBA всъщност е и продуцент на "Tarassis", като дори участва и като гост в една от най-добрите песни в албума - "Miracles".
Запомнящите се мелодични припеви и хитовият потенциал в тях накланят везните до голяма степен в посока "поп метъл", но за разлика от DBA, да речем, Demotional не използват пеене в стил "бой банда". Нилс-Петер Нилсон се справя с чистите вокали завидно добре без да се лигави и вживява като поп-звезда, а Кристофър Кристенсен крещи в средния регистър, като единственият проблем при него е, че вокалите му май са с 1-2 децибела по-ниско в микса. Тези два вида контрастиращи вокали са в основата на всички песни в "Tarassis", затова е малко трудно да се каже кои възможно най-хитовите парчета в албума. Така например аз веднага бих избрал "Neverland" за сингъл (групата също - защото са пичове и имаме много сходни виждания за съвременната метъл сцена, ако съдим по едни мои стари разговори с китариста им Себастиан), но след това много бих се чудил дали не е било по-удачно да избера "Illusions", "Initialize the Calm" и "Star Without Fame", защото всички звучат хитово. И разбира се "Miracles" с Понтус Хьелм. Също абсолютен хит.
Проблемът на "Tarassis" - много от парчетата в него звучат прекалено сходно. Няма нещо нечувано, супер смело и изненадващо. Структурите на композициите също са много сходни - екстремни куплети, мелодични припеви, тук-там някое соло, край. И все пак, поотделно всяка песен може да впечатли феновете на модерния мелодичен метъл. Пък и както вече се усеща - Demotional израстват с всяка изминала година и със сигурност ще еволюират в нещо още по-интересно в най-скоро време. С други думи, засега са "просто добри" - но подозирам, че някой ден ще ни изненадат с нещо наистина брилянтно.
* Напълно възможно е Demotional да имат нещо съвсем друго предвид с името "Tarassis".
+ + + + +
Мелодични и запомнящи се парчета като цяло.
Изчистен, ясен звук, тежки китари, доволно количество електроника.
Двата типа вокали се изпълняват много професионално и се допълват доста добре.
- - - - -
Изчистен, ясен звук, тежки китари, доволно количество електроника.
Двата типа вокали се изпълняват много професионално и се допълват доста добре.
- - - - -
Много от композициите споделят сходни структури/формули, от което лъха на еднообразие.
2-3 парчета много здраво си бият на пълнеж.
2-3 парчета много здраво си бият на пълнеж.
IF YOU LIKE
Dead by April, Sonic Syndicate, The Unguided, Solitude, Emergency Gate и др.
Автор: Stahley
[7/10]
0 Response for the "Demotional - Tarassis"
Публикуване на коментар