Стилът: Power/Heavy Metal
Bloodbound гостуваха у нас преди доста години (заедно с Hammerfall и Sabaton) и по онова време все още малцина бяха чували за тях извън Швеция. Даже сега като се сетя и ме заливат много приятни спомени - как зала "Универсиада" се тресеше под мощните скандирания "Sa-ba-ton!", после как всички пяха "Hearts on Fire", как един приятел падна от най-високата част в залата зверски пиян... ех, спомени. Но да, оттогава мина доста време и Bloodbound минаха през не една и две метаморфози. Дори сега са преминали през още една такава - предният им албум беше "тру" и във възхвала на хеви метъла, а този тук е много по-"пауър" и почти всяка песен в него ми напомня за песен на други групи от жанра.
Отварящата "Satanic Panic", с мрачния си църковен орган и зарибяващия си припев веднага ме подсети за Powerwolf. Следващата "Iron Throne" пък започва с толкова Sabaton-ски риф (да не кажа направо "Coat of Arms"-ски), че отворих прес-релийза, за да проверя дали в песента не гостува наистина някой от Sabaton. Нататък в "Nightmares From the Grave" ми се причуват Edguy (от онзи период, когато още правеха пауър метъл), а детският хор, включващ се преди края, влиза изненадващо и много приятно за ухото. В заглавната "Stormborn" сякаш отново се завръщат Sabaton с епичните си клавишни и бавни, мачкащи, маршови ритми.
Тъкмо когато се чудех кога ще чуя нещо в стила на Hammerfall, дойдоха "We Raise the Dead" (динамично и мелодично парче с готин припев) и "Made of Steel" (зарибяващ тру метъл химн с Manowar-ски текст). Зарадвах се на пророческите си способности и реших да се самоизненадам със следващия трак - "Blood of My Blood". И брей, наистина изненада - песента не прилича на конкретни групи. По-скоро прилича на смесица от много групи, но в това се крие голяма част от съвременното метъл творчество въобще, така че няма да го правя на въпрос. Освен това парчето е бързо, здраво, разкуфяващо и има величествен припев. Подобни адмирации могат да се отправят още към затварящите "Seven Hells" и "When All Lights Fail", преди които обаче колелото се завърта още веднъж в посока "Sabaton" с епичната "When the Kingdom Will Fall".
Избягвам да правя track-by-track ревюта по принцип, но в случая някак се налагаше, защото наистина почти всички песни в "Stormborn" ми напомнят силно и очевидно за други групи, при това все класици в жанра. Даже композициите, които не бих посмял да определя като вдъхновени от конкретна банда, пак ми навяват асоциации за групи като Helloween, Magic Kingdom, Judas Priest, Iron Maiden, Manowar, Battle Beast и прочие. Най-интересното е, че по принцип такива "заемки" ме дразнят, но не и в този случай. Bloodbound са се постарали да направят нещо, което да звучи добре и "тяхно си", като до голяма степен виновник за това е вокалистът им Патрик Йохансон, чийто невероятен глас се простира от ниско епично пеене до високи Халфорд-ски писъци, отиващи някъде към диапазона на кучешките свирки. С други думи - всичко в този албум е направено с уважение, с мярка и най-вече с добър вкус. Така че ако ви се суша качествен и разнообразен пауър метъл, задължително си запишете 21 ноември в календарите, защото в "Stormborn" има много такъв.
От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: AFM
Bloodbound гостуваха у нас преди доста години (заедно с Hammerfall и Sabaton) и по онова време все още малцина бяха чували за тях извън Швеция. Даже сега като се сетя и ме заливат много приятни спомени - как зала "Универсиада" се тресеше под мощните скандирания "Sa-ba-ton!", после как всички пяха "Hearts on Fire", как един приятел падна от най-високата част в залата зверски пиян... ех, спомени. Но да, оттогава мина доста време и Bloodbound минаха през не една и две метаморфози. Дори сега са преминали през още една такава - предният им албум беше "тру" и във възхвала на хеви метъла, а този тук е много по-"пауър" и почти всяка песен в него ми напомня за песен на други групи от жанра.
Отварящата "Satanic Panic", с мрачния си църковен орган и зарибяващия си припев веднага ме подсети за Powerwolf. Следващата "Iron Throne" пък започва с толкова Sabaton-ски риф (да не кажа направо "Coat of Arms"-ски), че отворих прес-релийза, за да проверя дали в песента не гостува наистина някой от Sabaton. Нататък в "Nightmares From the Grave" ми се причуват Edguy (от онзи период, когато още правеха пауър метъл), а детският хор, включващ се преди края, влиза изненадващо и много приятно за ухото. В заглавната "Stormborn" сякаш отново се завръщат Sabaton с епичните си клавишни и бавни, мачкащи, маршови ритми.
Тъкмо когато се чудех кога ще чуя нещо в стила на Hammerfall, дойдоха "We Raise the Dead" (динамично и мелодично парче с готин припев) и "Made of Steel" (зарибяващ тру метъл химн с Manowar-ски текст). Зарадвах се на пророческите си способности и реших да се самоизненадам със следващия трак - "Blood of My Blood". И брей, наистина изненада - песента не прилича на конкретни групи. По-скоро прилича на смесица от много групи, но в това се крие голяма част от съвременното метъл творчество въобще, така че няма да го правя на въпрос. Освен това парчето е бързо, здраво, разкуфяващо и има величествен припев. Подобни адмирации могат да се отправят още към затварящите "Seven Hells" и "When All Lights Fail", преди които обаче колелото се завърта още веднъж в посока "Sabaton" с епичната "When the Kingdom Will Fall".
Избягвам да правя track-by-track ревюта по принцип, но в случая някак се налагаше, защото наистина почти всички песни в "Stormborn" ми напомнят силно и очевидно за други групи, при това все класици в жанра. Даже композициите, които не бих посмял да определя като вдъхновени от конкретна банда, пак ми навяват асоциации за групи като Helloween, Magic Kingdom, Judas Priest, Iron Maiden, Manowar, Battle Beast и прочие. Най-интересното е, че по принцип такива "заемки" ме дразнят, но не и в този случай. Bloodbound са се постарали да направят нещо, което да звучи добре и "тяхно си", като до голяма степен виновник за това е вокалистът им Патрик Йохансон, чийто невероятен глас се простира от ниско епично пеене до високи Халфорд-ски писъци, отиващи някъде към диапазона на кучешките свирки. С други думи - всичко в този албум е направено с уважение, с мярка и най-вече с добър вкус. Така че ако ви се суша качествен и разнообразен пауър метъл, задължително си запишете 21 ноември в календарите, защото в "Stormborn" има много такъв.
+ + + + +
Албум, на който много му личи, че е направен с уважение, мярка и добър вкус.
Страхотни, класически звучащи мелодии, зарибяващи припеви и разкуфяващи рифове.
Патрик Йохансон е великолепен вокалист и го доказва за пореден път.
- - - - -
Страхотни, класически звучащи мелодии, зарибяващи припеви и разкуфяващи рифове.
Патрик Йохансон е великолепен вокалист и го доказва за пореден път.
- - - - -
Доста очевидни заемки от Sabaton, Hammerfall, Powerwolf и други.
IF YOU LIKE
Sabaton, Hammerfall, Brainstorm, Powerwolf, Edguy, Helloween, Magic Kingdom и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Ревюто някак не съответства на оценката. Как така няма посочени никакви недостатъци в самото ревю, само 1 не особено съществен минус, а едва 7.5?
По принцип избягвам да се оправдавам, но в случая мисля, че този минус е доста важен. Когато чуете албума, ще видите, че нещата с "вдъхновението" са на няколко косъма разстояние от плагиатството. Иначе албумът е много добър. Затова е трудно и субективно да се поставят оценки ;-)
Здравейте, само да попитам дали ще правите ревю на новия "Pink Floyd"?
Здравейте, бих се радвал да видя ревю за новото чудовище на Machine Head - Bloodstone & Diamonds.