От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Roadrunner
Винаги ми е било трудно да пиша за големите банди. Имам предвид наистина големите, повлияли на цели поколения. Независимо дали на някой му се иска да отрече този факт, Slipknot са точно такава банда. Моето поколение израсна с тяхната музика! И сега аз, бившият осмокласник, борещ се да пусне "Wait аnd Bleed" на касетофона в класната стая (алтернативите бяха Василис Карас и българският рап DRS), да критикувам Кори Тейлър и компания? Брр.
Много неща се промениха, откакто Slipknot за последно издадоха студиен албум. Басистът Пол Грей почина, а Джоуи Джордисън бе уволнен по неразкрити засега причини (явно имат договори да не говорят гадости едни за други след евентуална раздяла). Дори тези два тежки удара обаче не са попречили на групата да се концентрира, да даде всичко от себе си и да запише изключително силен албум. Казвам това без свян, защото изобщо не разбирам вечно недоволните фенове, които оплюват всичко, което Slipknot са извадили след "Iowa". "The Gray Chapter" е зверски силен и смазва на пух и прах де що има конкуренция в жанра тази година.
Заместниците на Пол и Джоуи вече са ясни, макар че Кори Тейлър дебело подчерта, че те все още имат "временен" статут. Засега знаем, че басът вече е в ръцете на Алесандро Вентурелa (ex-Krokodil), a почти сигурно зад барабаните е Джей Уайнбърг (ex-Madball, ex-Against Me!). Който и да е барабанист обаче, се справя изненадващо добре с трудната задача да замести Джоуи. Естествено, Джордисън има свой уникален почерк и прави чест на новия "ударник", че не го копира, а допълва музиката по свой начин. Барабаните са плътни и мощни, което е най-важното в случая и затова ми се струва, че отсъствието на Джордисън няма да има чак такъв негативен ефект върху Slipknot. Басът пък може и да не е на преден план през повечето време, но се чува винаги в ролята си на "уплътнител", допълвайки идеално и водещите китари, и ритъм секцията.
Често попадам на писания от типа на "Slipknot вече не са тежки". Ами, ако някой очаква от тях да правят горграйнд - да, не са тежки. Но ако си пусне човек "Sarcastrophe", "AOV (Approaching Original Violence)", "The Devil in I", "Skeptic", "The Negative One" (нищо, че започва малко като "Seek N Strike" на Soulfly, хаха), или размазващата "Custer" и после пак каже "ама те не са тежки", тогава вече ще е необходима намеса на ушен лекар, психиатър и леген със студена вода, за да може въпросният човек да се освести. И да, има и по-леки парчета. "Goodbye" е емоционална балада, "The One That Kills the Least" е доста мелодична и "алтърнатив", а "Killpop" почти не звучи като песен на Slipknot... и може би затова я намирам за една от най-слабите в албума. Не мога да кажа, че съм супер впечатлен още от "Lech", "Nomadic" и "If Rain Is What You Want", които не се вписват много добре в общата атмосфера, а и звучат до една или друга степен разхвърляни. Мисля си, че албумът спокойно можеше да мине и без тях, особено като имаме предвид, че на места дори в най-добрите парчета има някои излишни удължавания с интродукции и аутрота. Държа да спомена и че оставената за бонус трак "Override" трябваше да бъде в основната част на албума, защото има различно, но супер интересно звучене. И горе-долу с това се изчерпват всичките ми критики към "The Gray Chapter".
Осъзнавам, че до известна степен звуча като тропащ с крак фенбой, но искам да ви уверя, че не съм такъв. Фенбой съм само на една група на тоя свят (и тя дори не пее на английски), така че каквото казвам сега е следствие на това, което съм чул в "The Gray Chapter". Не бих имал проблем да кажа, че даден албум на Slipknot е скапан, ако евентуално излезе такъв някога. Но няма как да кажа нещо подобно за тази им творба. "The Gray Chapter" кипи от заразителна енергия и разтърсваща агресия и е един от наистина малкото албуми, излезли тази година, който успя да ме разкуфее с такава огромна сила. Достойнствата му обаче се простират далеч отвъд разкуфяването, за което можем да похвалим очевидно добрия креативен и композиционен процес, бушуващ в редиците на Slipknot. Затова, ако сте решили да слушате този албум, дори не смейте да го подхващате, ако сте настроени за разочарование. Изчистете си главите от хейтърските "trve" глупости, които сте прочели из интернет и тогава си го пуснете. И ще разберете за какво говоря.
+ + + + +
Тежък, зверски енергичен, надъхващо агресивен и отвяващо мощен звук.
Slipknot не са изгубили и грам от идентичността си, но със сигурност за узрели още като музиканти.
Новите (макар и временни) членове на бандата се справят повече от подобаващо.
На много парчета можеш да си откършиш врата от куфеене ("AOV", "Skeptic", "Custer" и прочие).
- - - - -
Slipknot не са изгубили и грам от идентичността си, но със сигурност за узрели още като музиканти.
Новите (макар и временни) членове на бандата се справят повече от подобаващо.
На много парчета можеш да си откършиш врата от куфеене ("AOV", "Skeptic", "Custer" и прочие).
- - - - -
Тук-там има някои и друг пълнежец - я под формата на интро/аутро, я под формата на цял трак.
Някои парчета не звучат много-много като такива на Slipknot.
Някои парчета не звучат много-много като такива на Slipknot.
IF YOU LIKE
Stone Sour, Machine Head, Mushroomhead, 5FDP, Soulfly, Chimaira, Korn, SOAD и др.
Автор: Testset
[9/10]
Може би си втълпявам, но Testset много радикално е променил стила си на ревюта. Просто ми прави впечатление напоследък. Все пак респектирам това, че си задържал добрия тон.
Отвъд това, че ревюто ми е странно, наистина хейта при този албум е излишен, особено аргумента "вече не са тежки". Те са си тежки, но по един по-различен начин. Групата еволюира, така катко еволюираха и In Flames или Five Finger Death Punch - на някои им харесва, на други не. Но след радикални промени в състав и емоции, няма как иначе.
Албума наистина не е слаб.
Моето лично мнение е, че 9/10 му е множко, най-малкото щото има пълнеж. И щото повечето от тоя пълнеж би звучал добре в траклиста на някой Stone Sour албум. AOV може да е здрава, но почва като парче на Annihilator повече, отколкото на Slipknot. Също не може да не се отбележи, че перкусиите на Шон изобщо не се чуват... Пуснете си Psychosocial, после, например, The Devil In I, и разликата става очевадна. Да не говоря за агресията в китарите на Мик Томпсън, която се е стопила някъде.
Мисля, че затова този албум се хейти. Щото като метъл албум е добър метъл албум. Ако беше албум на Stone Sour щеше да е може би един от най-добрите им. Но като албум на Slipknot, особено след All Hope Is Gone, който за мен остава силен албум, хич не ми мирише на 9ка.
Но всеки с мнението си. Въпроса е, че албума си струваше чакането, най-малкото за да видим, че още има Slipknot и те още имат хъс и желание.
това ревю честно казано е писано от фенбой.За тези "смазващо тежки" песни които той изброй мога да кажа че са адски скучни и леки.Не видях минуси нито за ужасните китари нито за натрапчивия барабан(ако това просто думкане го правят 3 човека незнам колко трябва да са сакати),нито за малоумните лирики.ПО скоро е това е албум за 4/10 най-много 5/10
Брилянтен албум. Хейтърите са си хейтъри, но Slipknot са си Slipknot и винаги ще им сочат среден пръст от върха. От малка им го соча и аз. Колко трябва да си прост, та да си помислиш, че имаш капацитета да даваш акъл на Slipknot как да им звучат китарите и какво да правят? Надявам се авторът да се е подготвил за още неграмотни и музикално инвалидни хейтърски коментари като предния.
П.П. Защо не сте го постнали във фейсбук?
-Тина
slipknot ли е единствената група която си слушала?за да ги изкарваш толкова добри трябва да е така.
За разлика от теб слушам много разнообразен метъл от всякакви стилове. Не съм готова да ти падна на неграмотното ниво, иначе бих ти показала колко малко всъщност разбираш от тежка музика. От малка съм закърмена с тая музика и няма да позволя на някакъв жалък хейтър, който не е постигнал нищо в живота си, да си избива комплексите над една от любимите ми групи. Ненавиждам wannabe-разбирачите и жалките комплексари, които си мислят, че могат да ми говорят отвисоко, само защото съм жена.
-Тина
Slipknot и In Flames имат най-отвратително мрънкащите и вечно недоволни фенове. Понякога ме е срам да се нарека фен на тия две групи заради тия мрънкала. Ми като толкоз много пък знаете - фанете направете по-добра музика от тях.
Здравей Тина,
принципно не съм човек, който отговаря на коментари. За разговори и дискусии си има места, а и в крайна сметка всеки си има право на мнение.
Твоето поведение тук е малко като на фенгърл, което също си е твоя работа. Това, което ме провокира да постна нов коментар, обаче, беше отношението ти. Ти си в сайт за критика. Тестсет, цялото крю зад Today's Metal, или ние - читателите, никъде не сме подписвали публично споразумение за вечен поклон пред Slipknot. Не ме разбирай погрешно - и аз съм им фен, даже в момента съм с тяхна тениска. Въпроса е принципен - хората си имат мнения, а някои хора вярват, че мненията им са критически стойностни - хора като Тестсет, като мен, или дори може би Анонимния другар, щото знае ли го някой отде се е взел като е толкоз Анонимен. Не мисля, че е редно да очакваш от хората да възхваляват нещо, само защото си закърмена с това. Не си само ти така. Отвори си малко съзнанието, оцени факта, че има и хора с различно от твоето мнение и толкоз. Радвай се на новия албум като те кефи. В крайна сметка какво ти пука, че даже два коментара си пуснала? Никой не е тръгнал да отрича величието на Slipknot. Просто фактите са факти, а те сочат към това, че след всичкото което изживя бандата не може да са на върховното си положение още с първия албум след сътресението. Дори в ревюто си, Тестсет е споменал, че предвид този детайл, албума е много добър. А ти може да си мислиш, че имаш много добра музикална култура, но това не нулира автоматично музикалната култура на всички останали, нали? Вярвам, че в качеството си на човек, който свири на какви ли не инструменти, особено на китара (особено хеви метъл (и особено Slipknot)) от доста години, все някаква идея за как звучат нечии китари имам, та камо ли Testset, който знам, че свири по-яко и от мен. Тъй че недей с това отношение, не се ядосвай. Така го обръщаш ти на хейтър и нищо не печелиш, освен лош реп. Радвай се на албума, остави хейтърите да си хейтят. Не си длъжна да защитаваш някоя банда, особено като всички знаем, че са големи.
Първо поздравления за страхотния коментар на STAKO.
Второ поздравления за ревюто. Единственият пропуск според мен е споменаването на проблемите с китарите и перкусиите но не мисля че това е пропуск от страна на групата. Група от такъв ранг знае какво прави и защо го прави и крайния резултат е показателен.
Страхотен албум, аз лично нямам някакви сериозни забележки. Много ми харесва как са успели да вложат част от атмосферата както от Iowa така и от Vol. 3, съответно агресията/мрачното звучене и мелодичността от третия албум. Отдавна не слушам Slipknot толкова активно както преди години, но съм доволен и според мен оценката си е заслужена.
Не съм от най-големите фенове на групата но това, което чух до момента много ми хареса.
В интерес на истината, не смятам, че има смисъл да се сравняват албумите на групите един с друг, защото са доста различни всичките. Не смятам също че този им албум е лош по какъвто и да е начин. Най-малкото, защото наистина групата, както и хората в нея не са с онази младежка агресия с която са били някога, а напротив, вече са доста професионални, по-стегнати, а и хора, това са пичове на по 30 + години. Нима наистина очаквате да свирят същото, при положение, че сами по себе си хората в групата са доста по-зрели? Ако някои от вас свирят и си спомянт какво са правили преди и как са се променили с времето нима няма да видят същите промни и в себе си? Аз лично съм изключително доволен от албума. Вярно, наистина има някои Стоун Соуър неща, но да се нарекат минус?
По повод пичът който спомена, че Файв фингър дет пънч са претърпели развитие. Извинявай, не го приемай за хейт или там както негативно може да го сметнеш, но определено в групата няма никакво развитие. Те си свирят едно и също. Както бях чел в едно ревю тук "...групата си следва мотото "не поправяй това което не е счупно"" и определено съм съгласен. Айвънчо си пее както може, а музикантите от групата го подкрепят по един и същ начин. А още по-малко, това е лично мнение, смятам, че последният им двоен албум (щото тогава беше модерно да се вадят такива) е с нещо по-различен от предходните им, дори в някои отношени ми се стори изключително слаб. Но както и да е, това е само лично мнение.
Не забравяйте, че .5: The Gray Chapter дава началото на една нова ера за групата. Сега те са без две от най-важните бутала в двигателя си. Няма как новите хора да не донесат промени в звука, колкото и вяли да са те.
Истината е, че албумът хем оправда очакванията, хем не съвсем. Оправда ги с това, че е живото доказателство за пълнокръвното съществуване на Slipknot. Не ги оправда с това, че звученето му излиза извън рамките на класическият Slipknot звук. Сега групата звучи по-технично и предлага по-трудносмилаеми парчета.
Сигурно е само едно - способните музиканти превръщат смелите експерименти в приятни изненади. Това сториха Slipknot със .5: The Gray Chapter.
Поздравления за ревюто! Евала! Тука обаче пак разбирачи и дебили. Вечно недоволни лекета, спрете се!!! Ако няма какво да кажете си трайте и се скрийте понеже вие не сте истински фенове на Slipknot!
Пак съм аз -Анонимния.
Особено ме дразни сравняването на някои песни на slipknot със такива на Stone Sour. Това вече е върха на дебилизма.
Като чуете по soft песни и моментално ги причислявате към Stone Sour . Слушайте някои от по-ранните песни на Слипкнот , няма ли по-леки парчета,а отворковци?? vermilion? Snuff??? Wait and bleed много ли ви е тежка?
Отделно, хората се променят, не може да очаквате абсолютно същите Слипкнот със абсолютно същата музика. Ама тогава пак щяхте да сте недоволни щото ще кажете ,че са еднообразни.Казах!
Да, бе, в ретроспекция, зак'во изобщо съм сравнявал със Stone Sour. Т'ва не го забелязвайте. Мисълта ми е била не толкова в отношение на звучене, а в отношение на атмосфера може би, но и аз не помня какво съм имал предвид. Ама факт: откакто излезе тоя албум до сега съм го чул сто пъти и само 4 песни са ми в главата. Което не го прави лош, все пак.