Стилът: Industrial Metal/NDH
Добре, пак се хванах. Megaherz за пореден път успяха да си поиграят с очакванията ми и да ме накарат да настръхна (не само от кеф) няколко пъти в процеса на слушане, но в крайна сметка все пак останах доволен. И макар съставът на групата вече да няма нищо общо с оригиналния, Megaherz поддържат легендарното си име с достойни албуми, какъвто до голяма степен е и "Zombieland". Но да - и този албум си поигра с нервите ми, особено в първата си половина.
Да речем, че откриващaтa "Zombieland" е окей. Не е "уау", но... бива, колкото да те посрещне на входа и да те вкара в атмосферата. Виж, "Himmelsstürmer" вече е друга работа - първокласен NDH с мелодични вметки, от които да настръхнеш (засега все още от кеф). Куплетът мачка с машинен ритъм и нетърпеливо драскащи китари, а като влезе оня ми ти мелодичен бридж и Лекс каже "Dieser Moment ist für Helden gemacht... Ich start die Motoren, gebe Gas und hebe ab!" и направо и на мен ми иде да запаля мотора и да дам газ, докато слушам припева. Изобщо - еуфория. И тъкмо когато съм се настроил за още такива парчета... бам, темпото умира. "Für Immer" звучи като нещо, излязло от общия труд на лирично настроения Der Graf от Unheilig и Гари Велер от Stahlhammer в най-мързеливия му период. В следващата "Roter Mond" 2-3 минути чаках да се появят китари, докато накрая осъзнах, че досега ги е имало, но са толкова приглушени, че едва се чуват. "Wir Könnten Götter Sein" пък съвсем звучи като парче на Unheilig от новия им супер скучен и леко естраден период и затова в dieser moment започнах да се притеснявам. Баси, дали може да стане и по-зле?
Но ето, че дойде "Lieblingsfeind" и въздъхнах с облекчение, а секунди след въздишката вече отново куфеех. "Fanatisch" е друга много силна и интересна композиция, която вдига оборотите точно навреме и внася малко Rammstein-ски привкус в затишието след средата си (и усещам отсега как дълго ще си подсвирквам тая мелодия). "Schwarzer Engel" включва повече мелодия и рок, а както се подразбира от заглавието ѝ, има и по-"готик" отенък. До финала "Unter Strоm" и "Hurra Wir Leben Noch" (хм, авто-кавър... това е песен от "Himmelfahrt" - албумът на групата от 2000-та година, тогава още с Алекс зад микрофона) залагат на повече NDH, "Gegen Den Wind" на повече мелодия (и пак онова Unheilig-ско звучене), а "Frei" закрива баладично, което често се случва с албумите на Megaherz. И за разлика от другите бавни парчета в албума - това е добро.
Мислех си преди няколко дни, че ако бях чул този албум преди 10 години, надали щях да повярвам, че това изобщо са Megaherz, но със сигурност щях да го харесам, напук на факта, че половината парчета в него скучнеят. Разликата в предпочитанията ми отпреди 10 години е, че днес вече много се дразня на естрадната прочувственост, с която Der Graf запълни албумите на Unheilig и затова сега реагирам така негативно, когато чувам, че Megaherz също опитват да навлязат в тази ниша. Така де - тайната на добрия NDH се крие в тежките китари, здравия ритъм и машинното звучене - няма нужда небето да плаче и леличките по улицата да се усмихват като в клип на Миро. Песни като "Himmelsstürmer" и "Fanatisch"обаче ясно показват, че Megaherz още си го могат и далеч не са за изхвърляне. И въпреки че много си поигра с емоциите ми, "Zombieland" накрая взе, че се оказа добър. Въздъхвам още веднъж - тая група тепърва ще я бъде.
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Добре, пак се хванах. Megaherz за пореден път успяха да си поиграят с очакванията ми и да ме накарат да настръхна (не само от кеф) няколко пъти в процеса на слушане, но в крайна сметка все пак останах доволен. И макар съставът на групата вече да няма нищо общо с оригиналния, Megaherz поддържат легендарното си име с достойни албуми, какъвто до голяма степен е и "Zombieland". Но да - и този албум си поигра с нервите ми, особено в първата си половина.
Да речем, че откриващaтa "Zombieland" е окей. Не е "уау", но... бива, колкото да те посрещне на входа и да те вкара в атмосферата. Виж, "Himmelsstürmer" вече е друга работа - първокласен NDH с мелодични вметки, от които да настръхнеш (засега все още от кеф). Куплетът мачка с машинен ритъм и нетърпеливо драскащи китари, а като влезе оня ми ти мелодичен бридж и Лекс каже "Dieser Moment ist für Helden gemacht... Ich start die Motoren, gebe Gas und hebe ab!" и направо и на мен ми иде да запаля мотора и да дам газ, докато слушам припева. Изобщо - еуфория. И тъкмо когато съм се настроил за още такива парчета... бам, темпото умира. "Für Immer" звучи като нещо, излязло от общия труд на лирично настроения Der Graf от Unheilig и Гари Велер от Stahlhammer в най-мързеливия му период. В следващата "Roter Mond" 2-3 минути чаках да се появят китари, докато накрая осъзнах, че досега ги е имало, но са толкова приглушени, че едва се чуват. "Wir Könnten Götter Sein" пък съвсем звучи като парче на Unheilig от новия им супер скучен и леко естраден период и затова в dieser moment започнах да се притеснявам. Баси, дали може да стане и по-зле?
Но ето, че дойде "Lieblingsfeind" и въздъхнах с облекчение, а секунди след въздишката вече отново куфеех. "Fanatisch" е друга много силна и интересна композиция, която вдига оборотите точно навреме и внася малко Rammstein-ски привкус в затишието след средата си (и усещам отсега как дълго ще си подсвирквам тая мелодия). "Schwarzer Engel" включва повече мелодия и рок, а както се подразбира от заглавието ѝ, има и по-"готик" отенък. До финала "Unter Strоm" и "Hurra Wir Leben Noch" (хм, авто-кавър... това е песен от "Himmelfahrt" - албумът на групата от 2000-та година, тогава още с Алекс зад микрофона) залагат на повече NDH, "Gegen Den Wind" на повече мелодия (и пак онова Unheilig-ско звучене), а "Frei" закрива баладично, което често се случва с албумите на Megaherz. И за разлика от другите бавни парчета в албума - това е добро.
Мислех си преди няколко дни, че ако бях чул този албум преди 10 години, надали щях да повярвам, че това изобщо са Megaherz, но със сигурност щях да го харесам, напук на факта, че половината парчета в него скучнеят. Разликата в предпочитанията ми отпреди 10 години е, че днес вече много се дразня на естрадната прочувственост, с която Der Graf запълни албумите на Unheilig и затова сега реагирам така негативно, когато чувам, че Megaherz също опитват да навлязат в тази ниша. Така де - тайната на добрия NDH се крие в тежките китари, здравия ритъм и машинното звучене - няма нужда небето да плаче и леличките по улицата да се усмихват като в клип на Миро. Песни като "Himmelsstürmer" и "Fanatisch"обаче ясно показват, че Megaherz още си го могат и далеч не са за изхвърляне. И въпреки че много си поигра с емоциите ми, "Zombieland" накрая взе, че се оказа добър. Въздъхвам още веднъж - тая група тепърва ще я бъде.
+ + + + +
Половината албум е пълен с първокласен, класически звучащ NDH.
Песни като "Himmelsstürmer", "Fanatisch", "Unter Strоm" и "Hurra Wir Leben Noch" рутят кочината.
Вътрешно разнообразие, даващо по нещо и за феновете на по-"готик" звученето.
- - - - -
Песни като "Himmelsstürmer", "Fanatisch", "Unter Strоm" и "Hurra Wir Leben Noch" рутят кочината.
Вътрешно разнообразие, даващо по нещо и за феновете на по-"готик" звученето.
- - - - -
4-5 парчета звучат досущ като слаби композиции на Unheilig.
Лекс може да вземе още малко уроци в помощ на мелодичното си пеене.
На места китарите рязко се изгубват без видима причина.
Лекс може да вземе още малко уроци в помощ на мелодичното си пеене.
На места китарите рязко се изгубват без видима причина.
IF YOU LIKE
Eisbrecher, Die Allergie, Unheilig, Rammstein, Oomph!, Stahlmann, Stahlhammer и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Megaherz - Zombieland"
Публикуване на коментар