От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: -
Трудничко е да самоиздаваш албуми в днешно време, докато се опитваш да направиш нещо различно, стойностно и интересно. A Mechina са наистина различни. Дотолкова, че дори стилът им изобщо не е лесен за обяснение. Тежки китарни мелодии (макар и не идеално озвучени, заедно с барабаните), два типа вокали, като екстремните саниски и мощни, а чистите са с доста ефекти, но пък и перфектно си пасват си с електрониката и цялостната атмосфера. Тя пък от своя страна е изключително завладяваща и ни изпраща на едно скоростно и епично пътуване из дебрите на космоса. Отделно от тях се чуват пиано, мъжки и женски хорове и какво ли още не. Казах ви, не е лесно за обяснение.
"Xenon" започва с едноименната песен, която въпреки стряскащата си продължителност, минава неусетно. Тя съдържа всички гореспоменати елементи заедно с много скоростни пасажи, резки смени на темпото и инструментални части, които просто не ни оставят да си поемем дъх, чак до края на второто парче "Alithea". Тук се забелязва един дребен проблем - песните трудно се отделят една от друга и буквално преливат - често не се разбира кога е свършила една песен и е започнала следващата. Също така в края на втория трак чуваме едно изкуствено удължаване, което не е нищо друго освен "шум" преди следващата песен. Тези два минуса са присъщи за почти целия албум, но ще ги оставя само споменати, защото те така и не успяха да попречат на кефа от това космическо пътуване, на което ни изпраща бандата. "Zoticus" (моят личен фаворит) е най-лекото парче в албума, лишено от екстремни вокали, но съдържащо невероятно зарибяващ електронен лийд, страхотно пиано и грандиозно звучене. Тази песен е перфектно балансирана и въпреки факта, че електрониката е водеща, смея да твърдя, че е една от най-силните композиции в албума. Изненадите в "Xenon" не спират до самия му финал. Така например в "Terrae" се чуват мъжки и женски хорови вокали, "Tartarus" започва невероятно епично и съдържа ориенталски елементи с женско пеене в бекграунда, а "Thales" ни връхлита с дет метъл мощ и много различни похвати, правещи я не само грандиозна (отново), но и изключително епична. Следващите две песни пък са по-кратки и опростени и логично водят до края на албума.
Основният проблем на Mechina е недоизпипаният звук на китарите и барабаните, които често се губят в многопистовия микс. Дори това обаче не може да попречи на "Xenon" да бъде наистина добър. Всяка песен в него напомня на поне няколко коренно различни банди, което само доказва огромното разнообразие в музиката на Mechina. С риск да се повторя, споменатите недостатъцо по никакъв начин не попречиха на удоволствието, което този албум дава при слушане, пък и не мисля, че са много групите, които да правят такава музика. Също така фактът, че предният албум на бандата излезе само година преди "Xenon", а тази творба звучи, не само по-зряло, а и много по-подредено, определено показва израстване. Затова и горещо препоръчвам "Xenon" на всеки фен на по-разнообразната метъл музика!
+ + + + +
Грандиозен, епичен, симфоничен, електронизиран и тежък.
Множество различни елементи и огромно разнообразие.
Всички вокали и хорове са на много високо ниво.
Рядко се срещат банди, които да правят толкова епична тежка музика.
- - - - -
Множество различни елементи и огромно разнообразие.
Всички вокали и хорове са на много високо ниво.
Рядко се срещат банди, които да правят толкова епична тежка музика.
- - - - -
Звукът на китарите и барабаните определено може и трябва да е по-добър.
Излишно удължаване в края на почти всяка песен.
Малко трудно се разбира кога точно свършва и започва дадена песен.
Излишно удължаване в края на почти всяка песен.
Малко трудно се разбира кога точно свършва и започва дадена песен.
IF YOU LIKE
Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Sybreed, Ground Zero System и др.
Автор: Reksy
[N/A]
Ще правите ли ревю на новия на MIW?