Стилът: Heavy Metal/Hard Rock
От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: AFM
Минаха повече от 8 години, откакто Lordi неочаквано взеха, че спечелиха Евровизия и шумът около тях постепенно намаля. Финландските рок-чудовища обаче продължават да издават нови и нови албуми с качествен материал и "Scare Force One" не прави изключение от това правило. Разликата - този път Lordi залагат на повече мелодични "куки" от всякога - и точно те са най-хубавото нещо в новия им албум.
По-мелодични, по-модерни и по-освободени - така звучат Lordi през 2014-та и макар в "Scare Force One" да няма суперхитове като тези, които правеха преди 10-ина години, почти всяко парче в него има хитов потенциал - до една или друга степен. Отсега ви споделям и кой е истинския хит тук - "She's a Demon"! Не мога да разбера защо това парче не бе издадено като сингъл, но явно който е имал този избор пред себе си е пропуснал покрай ушите си тоя трак, защото той е почти в края на албума. Пианото, енергията, мелодичният риф, бриджът, припевът - всички са в идеална хармония, писана сякаш по възможно най-успешната класическа хард рок формула. Редом с този трак, с хитов потенциал се открояват "Scare Force One", "Hell Sent in the Clowns", в която клавишните отново играят важна роля, а припевът е може би най-добрия в целия албум. На подобен принцип, но в средно темпо е построена и следващата "House of Ghosts". Клавишните до голяма степен спасяват и "Cadaver Lover", която би била доста скучничка без тях, а в сингъла "Nailed by the Hammer of Frankenstein" удрят в унисон с насечения риф. "Monster Is My Name" звучи като класически хард рок, а "The United Rocking Dead" и закриващата (при това по забавен начин) "Sir, Mr. Presideath, Sir" звучат до голяма степен като нещо на Accept от началото 90-те.
Едно от най-тежките парчета в албума се казва "How to Slice a Whore", но в него около 3 минути се върти един и същи риф и няма почти никакво развитие, затова не мога да кажа, че съм приятно впечатлен от него. Изобщо пък не разбирам и ролята на "вметките" като интрото "SCG7: Arm Your Doors and Cross Check" и интерлюдиите "Amen's Lament to Ra II" и "Hella's Kitchen", от които само последната що-годе звучи така, сякаш има някакво място в албума. Като цяло обаче Lordi за пореден път са се справили добре и са дръпнали с крачка напред по отношение на използваните мелодии. Поне аз останах приятно изненадан от доста от композициите, тъй като, честно казано, не очаквах кой знае какво този път. Но ето, че явно съм грешал в предчувствията си ;-)
+ + + + +
Толкова много мелодични "куки" не са имали от "The Monsterican Dream" насам.
Много парчета с (по-голям или по-малък) хитов потенциал.
Изненадващо голямо количество поводи за куфеене и припяване.
Някои мелодии волю-неволю просто ти се забиват здраво в главата.
- - - - -
Много парчета с (по-голям или по-малък) хитов потенциал.
Изненадващо голямо количество поводи за куфеене и припяване.
Някои мелодии волю-неволю просто ти се забиват здраво в главата.
- - - - -
Няма суперхитове, каквито правеха преди десетилетие с онова си мощно и ярко звучене.
Понякога тъкмо очакваш нещо страхотно в припева, а той се оказва малко... meh.
Понякога тъкмо очакваш нещо страхотно в припева, а той се оказва малко... meh.
IF YOU LIKE
GWAR, Accept, Dream Evil, Bloodbound, Kiss, Edguy, Powerwolf, Teräsbetoni и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Този албум е просто-поредният-(следващ) в дискографията им. Нищо различно, нищо нечувано от тях досега...и...уви - нищо супер качествено. Трак листата е пълна с 'тра-ла-лакащи' мелодични рок парчета, които прекалено кокетничат със слушателя. А това ли е музиката, която трябва да идва от грозни, страховити и толкова внушителни....'чудовища'? За мен в музиката на Lordi винаги е липсвала тежест и този албум само го доказва. Дано следващият път да обърнат повече внимание на музиката си, отколкото на костюмите.