От/Год: Унгария, 2014
Лейбъл: Hear
Като малък много исках да стана полиглот. Сега знам добре само английски, все повече забравям гръцкия, зацепвам горе-долу за какво става дума на немски, чета свободно руски и мога добре да излъжа някой, че знам арабски, просто защото го говоря с хубав акцент (един сириец ми го каза). На още много езици знам по някоя и друга дума, но на унгарски не знам и една буква. Само вижте колко вида "о" има в заглавието на този албум! Но това изобщо не ми пречи с огромно удоволствие да го слушам и да се радвам, че и на подобни "екзотични" езици се прави метъл на световно ниво. Интересното е, че Leander често записват и на английски, но на унгарски просто звучат по-добре.
Leander всъщност вече се казват Leander Rising (по разни причини). Някои от вас може и да помнят, че преди две години ви ги представихме с това име, с което издадоха "Szívidomár". но днес вече сме на вълна "Öngyötrő"! Новият албум по нищо не отстъпва на предшественика си и включва в себе си все така мощен, здрав, тежък, но и мелодичен материал. Ниските китари на Атила Ворош (познат ни от Nevermore) разтърсват стени, вокалистът Леандер Котолеш се справя великолепно с всички възможни видове вокали, а ритъм секцията разкуфява подобаващо. Всичко започва с "Szerelmes Dal", която мачка с мощен и агресивен риф, преминава в супер мелодичен бридж, удря с хитов припев и после съвсем унищожава със зверски вокали и още по-мачкащи рифове. Нататък тази формула се подхранва добре от "Lőjetek Fel" и тежката "Győzelem Nélkül", която пък е в абсолютен контраст със следващата "27 Év" - балада, започваща с умопомрачително красиви цигулка и пиано. Рядко си харесвам балади, но... уау, тази е невероятна. Спрях албума за кратко след като я чух, за да поема цялата емоция, с която ме завладя тя (с извинения за мелодраматичния коментар).
С "Némán Állni" Leander продължават това, което са започнали в началото, а в "Öngyötrő" достигат и неговия апогей. Убийствено добро парче, достойно служещо и за заглавно. И точно когато човек вече се е разкуфял и развилнял из стаята, идва втората невероятно красива балада. "Take Me" е единственото парче в албума, изпято на английски, при това от дама. До края на албума има още цели две балади - "Hóvirág", която скучнее с бавното си темпо и мелодичната "Nem Akarok", която затваря албума с прекрасни акустични китари.
На няколко места в този албум останах абсолютно възхитен и безмълвен, което рядко се случва при мен, тъй като ежегодно минавам през повече от 200 нови албума и с течение на времето все по-трудно се изненадвам, особено пък чак толкова приятно. Сигурно затова дори след няколко слушания усещах как ме сърбят ушите да си пусна няколкото любими трака от албума и да пропусна тези между тях. И то не защото са лоши, а защото просто не са ЧАК толкова добри. Текстовете на унгарски пък изобщо не пречат на това музикално изживяване, така че изобщо не се колебайте дали да дадете шанс на "Öngyötrő". Преди две години много хора го сториха и съм сигурен, че и до ден-днешен са много доволни от решението си ;-)
+ + + + +
Музика, преминаваща безпроблемно от тежка, мощна и агресивна в супер мелодична и красива.
Разнообразни постройки, техничен (но не излишно или показно) инструментал.
Първокласна продукция, в която всичко е на световно ниво.
- - - - -
Разнообразни постройки, техничен (но не излишно или показно) инструментал.
Първокласна продукция, в която всичко е на световно ниво.
- - - - -
Унгарският може и да е пречка пред тези, които обичат да разбират какво им се пее.
Част от парчетата не се ЧАК толкова силни, а едно дори е скучно.
Част от парчетата не се ЧАК толкова силни, а едно дори е скучно.
IF YOU LIKE
Depresszió, Kotiteollisuus, Digimortal, Icon In Me, Across The Sun и др.
Автор: Testset
[9/10]
Сега ще го преслушам. Лично за мен унгарският е много приятен език.