От/Год: Австрия/Полша, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Нека е ясно от самото начало - "Explositive" определено не е по-добър от "Second Hand Wonderland". Това си казах при първото му слушане и това мисля 10 слушания по-късно. Това обаче е едно от малкото неща, за които не си промених мнението след отделните преслушвания - елементи и цели песни, които в началото ме дразнеха, след време ми станаха симпатични, а други, които много харесах на първо слушане, започнаха да ми омръзват бързо. Затова отсега предупреждавам - ще трябва да чуете този албум поне три пъти, преди да си правите каквито и да е изводи за него.
Мисля, че това е първият албум, за който ми се е налагало да се съветвам с приятелката си (голяма фенка на Kontrust) преди да пиша за него, тъй като дълго време не бях сигурен къде е причината някои пасажи да не ми харесват и не можех да намеря правилните думи, с които да се изразя. Така постепенно си изградих едно сравнително ясно мнение за албума и защо съдържанието му звучи точно по този начин. Простичко казано, с "Explositive" Kontrust опитват да покажат, че колкото и да са били разноорбазни някога - могат и още. В основата на всяка композиция отново са лесно запяващите се вокални куки, тежките китарни рифове и разкуфяващият ритъм, с тази разлика, че тук мелодиите играят дори по-голяма роля от тези в "Second Hand Wonderland". Вокалистката Агата, чиито глас познаваме като сходен на този на Санда Насич (Guano Apes), обаче се отплесва в дивотии и лиготии малко повече, отколкото ѝ отива, а Щефан се включва по-рядко, отколкото би ни се искало.
Kontrust за пореден път си играят със стиловете, но за пръв път използват толкова явно хватки от различни жанрове. Така например тарамбуката и "ориенталският" китарен мотив в "Dance" навяват мисли за музиката на Близкия Изток, в "I Freak On" има откровено реге влияние (дотолкова, че в припева чувам да се пее "African African African banjo!"), a "Just Propaganda" може и да започва като тежък алтърнатив, но рязко преминава в поп-пънк в припева си. А aко изключим фънкарския бас от почти изцяло инструменталната "Play!", песента почти би могла да мине и за нещо много смело от страна на Lacuna Coil.
Игривата и електронизирана "Why" е песента, която независимо дали ще харесате или не, най-силно ще се забие в главите ви. Още след първото слушане започнах да си припявам припева "Why-ay-ay-ay-ay-ay-ay-ay-ay, boy you make me cry, ay-ay-ay-ay-ay-ay!" и вече няколко дни този пасаж не спира да ме тормози на всеки 5 минути. Друг трак с подобно лепящо се за мозъка съдържание е "Bulldozer" - сигурен бъдещ концертен хит (на който много ще се скача), а вероятно и бъдещ сингъл. И няма как да е другояче с текст като "Sometimes I wish I had a bulldozer, purple shining bulldozer!". "Shut Up" пък започва с електронен лийд, перкусии и агресивен риф, но губи насъбраната енергия в не особено добре връзващия се мелодичен припев, докато следващата "Cosmic Girls" звучи много типично за групата и с успех би се вписала и в SHW. "Vienna" също е приятно парче, което обаче става интересно най-вече след средата си, когато с маршов ритъм и подсвиркване се насъбира много енергия, избухваща в един... не чак толкова мощен риф. Струва ми се, че песента щеше да звучи доста по-добре с по-тежък китарен звук, а не както сега, изсвирена само на една струна. За финал ни чакат "This Is My Show" и "Bad Time", които обаче колкото и да слушах, не можах да харесам. Първата просто е прекалено лека и най-хубавото нещо в нея е бриджът ѝ, а втората има хубав припев, но куплетите звучат странно лигаво (от страна на Агата) и затова започнах преждевременно да спирам албума по някое време.
Началото на албума е по-силно от края му, но не мога да разделя албума на две половини, както обикновено опитвам да правя. Добри парчета има пръснати из целия албум, но дори най-добрите сред тях не успяват да достигнат хитовия заряд и мощта на песни като "Hey DJ!" или "Bomba" (да речем). Инструменталното и стилово разнообразие обаче е наистина завидно, особено като се отчете фактът, че колкото и инструменти да звучат по едно и също време, всеки от тях има свое място в микса, като дори басът е винаги отчетлив и силен. Точно затова давам на албума малко повече (като оценка) от това, което първоначално му бях замислил.
+ + + + +
Огромно разнообразие от похвати и вплетени стилове - гарантирано нескучен албум.
Много ясен и изчистен микс, в който всеки инструмент има свое отчетливо място.
Изключително лепящи се и зарибяващи мелодии, текстове и вокални куки.
- - - - -
Много ясен и изчистен микс, в който всеки инструмент има свое отчетливо място.
Изключително лепящи се и зарибяващи мелодии, текстове и вокални куки.
- - - - -
До известна степен липсват мощта и енергията от "Second Hand Wonderland".
Прекалено много се разчита на игрите на думи, което по някое време почва леко да дразни.
Агата на места се лигави малко повече, а Щефан се включва по-рядко, отколкото би ни се искало.
Прекалено много се разчита на игрите на думи, което по някое време почва леко да дразни.
Агата на места се лигави малко повече, а Щефан се включва по-рядко, отколкото би ни се искало.
IF YOU LIKE
Guano Apes, Skindred, Rootwater, System of a Down, Soulfly и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Kontrust - Explositive"
Публикуване на коментар