Стилът: Melodic Metalcore
Случва се понякога да си пускам албуми на групи, които с години съм подминавал, които не звучат адски интересно като жанр и които дори нямат хващаща окото обложка. Вече имам чувството, че всичко се прави на конвейр, че обложките ги рисува един и същи човек и че метълкор групите (особено американските) правят един и същи албум с едни и същи брейкдауни и едни и същи поп-мотиви, целящи да хванат за аудитория от малки момиченца. Но каква бе изненадата ми, когато чух този нов албум на Affiance! Мелодичен метълкор с изключително добри чисти вокали (на ръба на пауър метъла) и качествен инструментал в духа на The Sorrow и AILD. Ей такова ми се слушаше!
Групата свири метълкор, но трябва да се има предвид факта, че в музиката им преобладават чистите вокали. Крясъците служат по-скоро за допълване, хармония и фон и рядко са самостоятелни, но това не е никакъв проблем, защото вокалистът Денис Твърдик (само ако знаеше колко би билa подходящa фамилията му за порно актьор в България) пее наистина добре. Както казах и в предния абзац, във вокалите му се усеща една специфична нотка на пауър метъл (чува се още в първите секунди на "Fire!"), която се връзва (и контрастира) много приятно с китарно ориентирания метълкор инструментал зад него.
След бързо сравнение с предишните албуми на бандата става ясно, че Affiance рязко са узрели. Предните им творби също са качествени и мелодични, но звучат някак несериозно и леко майтапчийски, докато "Blackout" звучи наистина професионално. Това си проличава бързо в зарибяващите "Blackout", "Limitless" (брейкдаунът е много в стила на For Today) и "Death Cycle", както и в агресивните "In Justice" и "Brothers". Във всяка песен освен брейкдауни има и поне по едно китарно соло, а барабаните през цялото време не спират да бъдат машинно прецизни и по някое време да изненадват с по някой и друг картечен откос или скоростен брейк.
С други думи - всяко звено си върши работата съвестно, от което накрая се е получил един изключително приятен за слушане метъл продукт. Като добавим и изчистената продукция, радваща ушите с тежък китарен звук и перфектно балансиран и плътен барабанен саунд, "Blackout" се превръща в една от най-приятните изненади (поне за мен) в метълкора за тази година. Всички палци горе за тази група и този албум!
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Bullet Tooth
Случва се понякога да си пускам албуми на групи, които с години съм подминавал, които не звучат адски интересно като жанр и които дори нямат хващаща окото обложка. Вече имам чувството, че всичко се прави на конвейр, че обложките ги рисува един и същи човек и че метълкор групите (особено американските) правят един и същи албум с едни и същи брейкдауни и едни и същи поп-мотиви, целящи да хванат за аудитория от малки момиченца. Но каква бе изненадата ми, когато чух този нов албум на Affiance! Мелодичен метълкор с изключително добри чисти вокали (на ръба на пауър метъла) и качествен инструментал в духа на The Sorrow и AILD. Ей такова ми се слушаше!
Групата свири метълкор, но трябва да се има предвид факта, че в музиката им преобладават чистите вокали. Крясъците служат по-скоро за допълване, хармония и фон и рядко са самостоятелни, но това не е никакъв проблем, защото вокалистът Денис Твърдик (само ако знаеше колко би билa подходящa фамилията му за порно актьор в България) пее наистина добре. Както казах и в предния абзац, във вокалите му се усеща една специфична нотка на пауър метъл (чува се още в първите секунди на "Fire!"), която се връзва (и контрастира) много приятно с китарно ориентирания метълкор инструментал зад него.
След бързо сравнение с предишните албуми на бандата става ясно, че Affiance рязко са узрели. Предните им творби също са качествени и мелодични, но звучат някак несериозно и леко майтапчийски, докато "Blackout" звучи наистина професионално. Това си проличава бързо в зарибяващите "Blackout", "Limitless" (брейкдаунът е много в стила на For Today) и "Death Cycle", както и в агресивните "In Justice" и "Brothers". Във всяка песен освен брейкдауни има и поне по едно китарно соло, а барабаните през цялото време не спират да бъдат машинно прецизни и по някое време да изненадват с по някой и друг картечен откос или скоростен брейк.
С други думи - всяко звено си върши работата съвестно, от което накрая се е получил един изключително приятен за слушане метъл продукт. Като добавим и изчистената продукция, радваща ушите с тежък китарен звук и перфектно балансиран и плътен барабанен саунд, "Blackout" се превръща в една от най-приятните изненади (поне за мен) в метълкора за тази година. Всички палци горе за тази група и този албум!
+ + + + +
Страхотни мелодични вокали, чудесна китарна работа, прецизна и плътна ритъм секция.
Китарни сола + брейкдауни + зверски зарибяващи мелодии във всички парчета.
Сами по себе си всички песни са силни - пълнежи няма.
- - - - -
Китарни сола + брейкдауни + зверски зарибяващи мелодии във всички парчета.
Сами по себе си всички песни са силни - пълнежи няма.
- - - - -
След средата може да почнете да бъркате коя песен коя е, защото повечето разчитат на сходни елементи.
Колкото и да са мелодични и радващи, парчетата се запомнят малко трудно - или поне при мен е така.
Колкото и да са мелодични и радващи, парчетата се запомнят малко трудно - или поне при мен е така.
IF YOU LIKE
The Sorrow, As I Lay Dying, Wovenwar, Across The Sun, Adestria, Any Given Day и др.
Автор: Stahley
[8.5/10]
0 Response for the "Affiance - Blackout"
Публикуване на коментар