Стилът: Deathcore
Казват, че ако Suicide Silence, Whitechapel и Chelsea Grin имат дете, то щяло да бъде именно Walking Dead On Broadway. Силно заинтересован от това твърдение си пуснах "Aeshma" и... твърдението се оказа вярно. Толкова вярно, че WDOB реално звучат като тези три групи едновременно. WDOB звучат тежко, агресивно и помитащо - и в общи линии с това се изчерпва цялата им музика. Но пък ако това ви е достатъчно - защо пък да не им дадете шанс?
Заглавието на албума идва от иранската митология. В нея Аешма е демон, олицеторяващ гнева, алчността, убийството и пиянството. В случая WBOD използват името му като метафора за цялото зло и страдание, което човечеството причинява, заради своето постоянното желание да воюва и разрушава. Но ппо-важен за нас е музикалният аспект. Накратко, "Aeshma" е албум, наблъскан догоре с много брейкдауни, грухтежи и ниско настроени китари. Вокалистът Робърт ръмжи, грухти и крещи подобаващо, зад него всяка минута се сменят брейкдауни и бързи барабанни откоси и въпреки всичко - композициите звучат еднакво, бързо стават предвидими и по някое време доскучават. В общи линии, ако вече сте чули и първото пуснато парче "Illusions", значи кажи-речи сте чули почти всички песни от "Aeshma". Бластбийтовете в "Path of Exile" и епичното чувство в "Sleeping Titans" разнообразяват общата картинка, но като цяло ще ви е трудно да запомните повечето песни от този албум.
И преди сме си говорили по темата за самоцелно тежките албуми и този в общи линии също е такъв. Е, не е неслушаем като новия на Chelsea Grin, да речем, а и със сигурност ще допадне на хората, на които просто им трябва някаква супер тежка и агресивна музика за изливане на енергия - с много тежки китари, свирепи ревове и купища брейкдауни. Обобщено казано, албумът е тежък, мощен, помитащ и бързо доскучаващ. Но все пак е дебют и както казах и по-горе - защо пък да не му се даде поне един шанс? Деткор фенове - от вас зависи.
+ + + + +
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Impericon Records
Казват, че ако Suicide Silence, Whitechapel и Chelsea Grin имат дете, то щяло да бъде именно Walking Dead On Broadway. Силно заинтересован от това твърдение си пуснах "Aeshma" и... твърдението се оказа вярно. Толкова вярно, че WDOB реално звучат като тези три групи едновременно. WDOB звучат тежко, агресивно и помитащо - и в общи линии с това се изчерпва цялата им музика. Но пък ако това ви е достатъчно - защо пък да не им дадете шанс?
Заглавието на албума идва от иранската митология. В нея Аешма е демон, олицеторяващ гнева, алчността, убийството и пиянството. В случая WBOD използват името му като метафора за цялото зло и страдание, което човечеството причинява, заради своето постоянното желание да воюва и разрушава. Но ппо-важен за нас е музикалният аспект. Накратко, "Aeshma" е албум, наблъскан догоре с много брейкдауни, грухтежи и ниско настроени китари. Вокалистът Робърт ръмжи, грухти и крещи подобаващо, зад него всяка минута се сменят брейкдауни и бързи барабанни откоси и въпреки всичко - композициите звучат еднакво, бързо стават предвидими и по някое време доскучават. В общи линии, ако вече сте чули и първото пуснато парче "Illusions", значи кажи-речи сте чули почти всички песни от "Aeshma". Бластбийтовете в "Path of Exile" и епичното чувство в "Sleeping Titans" разнообразяват общата картинка, но като цяло ще ви е трудно да запомните повечето песни от този албум.
И преди сме си говорили по темата за самоцелно тежките албуми и този в общи линии също е такъв. Е, не е неслушаем като новия на Chelsea Grin, да речем, а и със сигурност ще допадне на хората, на които просто им трябва някаква супер тежка и агресивна музика за изливане на енергия - с много тежки китари, свирепи ревове и купища брейкдауни. Обобщено казано, албумът е тежък, мощен, помитащ и бързо доскучаващ. Но все пак е дебют и както казах и по-горе - защо пък да не му се даде поне един шанс? Деткор фенове - от вас зависи.
+ + + + +
Бърз, тежък, мачкащ, агресивен и зловещо мощен инструментал.
Подобаващо свирепи ревове, грухтежи и крясъци (ниски, средни и високи).
Няма и помен от лигавщини - няма дори чисти вокали и мелодични пасажи.
- - - - -
Подобаващо свирепи ревове, грухтежи и крясъци (ниски, средни и високи).
Няма и помен от лигавщини - няма дори чисти вокали и мелодични пасажи.
- - - - -
Албум от типа "Един голям брейкдаун".
Много от парчетата са почти неразличими едно от друго и рядко изненадват с вътрешно разнообразие.
Много от парчетата са почти неразличими едно от друго и рядко изненадват с вътрешно разнообразие.
IF YOU LIKE
Suicide Silence, Whitechapel, Chelsea Grin, Carnifex, Thy Art Is Murder и др.
Автор: Stahley
[6/10]
0 Response for the "Walking Dead On Brodway - Aeshma"
Публикуване на коментар