От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: AFM
Поглеждайки през прозореца, едва ли има по-подходящо време да пиша за новия албум на Evergrey - от няколко дни името на бандата трайно се е настанило в атмосферата над главите ни. Явно има нещо във всичко това, защото в последно време тук на сайта в често споменаваме думите "мрачен", "меланхоличен" и т.н. Е, и този път ще е така, но с някоя и друга условност. Първо - доста време мина от последното издание на групата. Второ - големият брой промени, станали в нея след това, и трето - отправената заявка, че това е най-силният албум в 16-годишната кариера на бандата. Леко клиширано, леко невярно, но пък съвсем нормално за албум тип "завръщане".
Началото се поставя от клип-сингъл-флагмана "King of Errors". Парчето е от типа такива, които наричам "асоциативни". Страхотно е, а навежда мислите в посока "това съм го чувал", което си е атестат за направа с майсторство и вкус. Веднага реших, че този албум ще си го бива. Чудесно заключение, но посоката му на развитие за се оказа низходяща. С други думи, тежкото начало, мрачните нотки и мъгливата атмосфера след час музика се превръщат по-скоро в олекотен и омекотен рок. Да вземем например крайно сладникавата пиано балада "Missing You", която звучи така, сякаш някой рок-талант от музикално риалити я пее, за да покаже на журито колко е емоционален. Пък и такъв край (на албума) с три бавни парчета идва малко в повече. "The Grand Collapse" пак е по-добре откъм темпо и звук, но за 8-те си минути предлага предимно инструментал, което е малко странно. "The Aftermath" пък загатва, че ще се разгърне все по някое време, но това се случва чак на 5-ата минута, след което просто затихва в продължение на още 2 минути.
Дотогава обаче нещата стоят добре. "Black Undertow" е абсолютно "друга ракия", където вокалите са извисени и мелодични, а дори се долавя и гняв. Определено това е вторият ми фаворит. След това в затихваща поредност мога да изброя заглавната "Hymns For the Broken", "Barricades" с много якото си соло в средата, "Wake a Change" с дъждовното си настроение (и личен фаворит на редактора заради насечените китари и електрониката, бел.ред.), "A New Dawn" и "The Fire" с идеално включващите се детски вокали.
Мисля, че би било по-удачно да изслушаме "Hymns For the Broken" без да се съобразяваме с поредността на песните. Защото подхващайки го така, както е подреден, по някое време нещо окуцява и в към края дори леко досадява. Но кой знае, аз голямо слушане му ударих, може и да съм прекалил. Ето, че и ревюто се превърна в лъкатушене между положителните и негативните определения за албума. Със сигурност в него има много за харесване - има много емоция и атмосфера, но често няма енергия, а по-лошото - няма и метъл - и след час слушане това много уморява. Бавен хард рок по света има бол, нямаше нужда и Evergrey да ни стоварват още такъв. Въпреки всичко, не се отказвайте лесно от слушането на този албум. В един по-широк спектър, тук има музика за хора със свободен мироглед - така както прокламира и революционно настроената обложка.
+ + + + +
Така желаната промяна (дори частично), е вече факт.
Виртуозен подход към създаването на супер як продукт, който трябва да бъде чут.
Сами за себе си почти всички песни притежат огромен (и силно емоционален) заряд.
- - - - -
Виртуозен подход към създаването на супер як продукт, който трябва да бъде чут.
Сами за себе си почти всички песни притежат огромен (и силно емоционален) заряд.
- - - - -
Общото залитане към дебрите на един олекотен рок.
Еднакво темпо в голяма част от албума.
Трайно усещане за това, че силното начало прелива в слабичък край.
Еднакво темпо в голяма част от албума.
Трайно усещане за това, че силното начало прелива в слабичък край.
IF YOU LIKE
Lake of Tears, Vanden Plas, Threshold, Masterplan, Tad Morose, Conception, CIIC и др.
Автор: Nightice
[7.5/10]
0 Response for the "Evergrey - Hymns For the Broken"
Публикуване на коментар