От/Год: Австрия, 2014
Лейбъл: Winter Solitude
Годината е 1922-ра. Австрийският философ, изобретател и биомиметик Виктор Шаубергер опитва да създаде в лабораторията си летяща машина, с която... да лети до отвъдното и обратно. Близо 100 години по-късно, този странен опит е възпят подобаващо от Eden Weint Im Grab в откриващата песен "Jenseitsflugmachine" от новия им албум "Geysterstunde II". EWIG винаги са имали афинитет към отвъдното, призраците и странните истории от този тип и точно затова винаги ми е било интересно да си превеждам текстовете им, въпреки нищожните ми познания по немски.
Мрачен, поетичен и дори леко налудничав, "Geysterstunde II" е повече от достоен наследник на своя предшественик. EWIG още веднъж размиват границата между живота и смъртта и изпълват стаята на слушащия с призраци и привидения. От подобна музика буквално можеш да настръхнеш, особено ако си пуснеш "Mein Geysterhaftes Grammophon" ("Моят призрачен грамофон"), или се оставиш да бъдеш обладан от призрачния орган и далечните напеви в "Tanz auf dem Ouija-Brett" ("Танцът на дъската Уиджа" - вид спиритическа дъска, бел.ред.). "Wesen aus dem Nichts" с нейния игрив кабаретен ритъм пък ме кара да се чувствам така, сякаш група скелети са грабнали инструменти и си правят среднощен концерт в тъмна гора. И солото на пианото малко след средата... брр, тръпки могат да те побият само от него. А макар че елементи на блек метъл има в много от песните, единственото по-"блек" парче като цяло е само "Aurelia". 8-минутният епос "Die Sage von der Weisen Frau" ("Сагата за мъдрата жена") пък дава много силен завършек на албума, съчетавайки в себе си по малко от всичко, което сме чули в албума. След него има единствено един речетатив, който обаче би бил напълно безинтересен за незнаещите немски - точно както и всички останали речетативи и разкази из албума.
Стоящ някъде на ръба между живота и смъртта, мракът и светлината, гениалността и лудостта, поезията и страха, блека и готика, "Geysterstunde II" е албум, който трябва да изслушаш повече от веднъж, за да оцениш подобаващо. Вярно, дължината му от 70 минути не предразполага много към това, но веднъж потопиш ли се правилно в неговата мрачна атмосфера, времето започва да минава неусетно. А ако знаеш и немски - това е огромен бонус, защото ще можеш да оцениш и поетичните текстове на Александър Пол Блейк. А от разговорите си с него съм установил, че този човек има много и все интересни неща за казване и изпяване.
+ + + + +
Колкото мрачен, толкова и поетичен - че дори и леко гениално-налудничав албум.
Цели 70 минути материал, в чиято атмосфера можеш да се потопиш напълно.
Силно въздействаща музика - като нищо може да настръхнете, докато слушате.
Интересни и разнообразни композиции - къде по-леки и кабаретни, къде по-тежки и злокобни.
Великолепни роли за цигулката, пианото и органа.
- - - - -
Цели 70 минути материал, в чиято атмосфера можеш да се потопиш напълно.
Силно въздействаща музика - като нищо може да настръхнете, докато слушате.
Интересни и разнообразни композиции - къде по-леки и кабаретни, къде по-тежки и злокобни.
Великолепни роли за цигулката, пианото и органа.
- - - - -
След средата дължината вече доста натежава.
Речетативите и разказите са разбираеми само за немскоговорящите слушатели.
Речетативите и разказите са разбираеми само за немскоговорящите слушатели.
IF YOU LIKE
Samsas Traum, Eisregen, Nocte Obducta, Dornenreich, Subway To Sally и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
0 Response for the "Eden Weint Im Grab - Geysterstunde II"
Публикуване на коментар