Стилът: Alternative/Modern Metal
Вече сигурно знаете, че Wovenwar е създадена от членовете на As I Lay Dying, които останаха без вокалист, след като Тим Ламбизис се призна за виновен задето поръча (неуспешно) убийството съпругата си и влезе в затвора за 6 години. Така пред останалите музиканти имаше два варианта - намират нов вокалист и продължават с AILD, или си правят нова група. И се случи второто. Зад микрофона бе привлечен Шейн Блей от Oh, Sleeper и съвсем скоро след това се появи и дебютният, едноименен албум на Wovenwar.
Приликите с музиката на AILD са очевидни и разбираеми, но между двете групи има сериозни разлики. Най-основната сред тях е, че в музиката на Wovenwar няма екстремни вокали и като цяло групата има доста по-"алтърнатив" звучене. Всички се запознахме с нея чрез сингъла "All Rise", който започва досущ като песен на AILD (напомня доста за "Whispering Silence") и който наистина е най-представителният трак в албума. Шейн Блей и басистът Джош Гилбърт пък си поделят вокалните отговорности и това им се получава много добре, тъй като имат сходни гласове - и то сходни дотолкова, че на места е малко трудно да отгатнеш кой точно пее (докато преди нямаше как да сбъркаш дали е Тим или Джош).
Това, което откроява Wovenwar от всички подобни групи наистина е липсата на екстремни вокали. Такива със сигурност биха се вписали добре в музиката им, ако съдим по спорадичните изкрещявания във великолепната "The Mason", или в "Archers" (малко странно, феновете на Oh, Sleeper се наричат така), където пък за кратко крясва Мика Кинрад, също от Oh, Sleeper. Наличието на постоянни екстремни вокали обаче щеше да донесе опасност да се получи просто някакво копие на AILD като краен резултат, което музикантите явно нарочно са опитали (успешно) да избегнат. Китарната работа пък е впечатляваща и далеч от всякакви метълкор клишета (които мнозина очакваха) и напомня леко за тази на Killswitch Engage, басът е кристално ясен и отчетлив и не следва сляпо китарите през цялото време, а зад барабаните сякаш постоянно ври и кипи казан с енергия.
Песни като "All Rise", "Tempest", "The Mason", "Profane", "Matter of Time" и "Prophets" са напъно достатъчни, за да направят и сами един много качествен албум, та какво да кажем, когато около тях има още поне толкова качествени композиции? Вярно, малко по-странно се вписва съвсем алтернативната "Father/Son" (която спокойно може и да мине като песен на 30STM), интрото и аутрото са ненужни и скучни, а в 1-2 парчета (като "Identity" и "Ruined Ends") не се случва нищо нечувано интересно. И въпреки това този албум изобщо не страда от тях. Макар и зад него да стоят доказани професионалисти, "Wovenwar" е дебют и като такъв е нормално в него да има повече тракове, с помощта на които по-правилно да бъде напипана възможно най-успешната формула. Затова преди да съдите Wovenwar за каквото и да е, се поставете на тяхно място, помислете какво бихте направили вие, ако вокалистът на групата ви изведнъж влезе в затвора и вие трябва да измислите нещо, за да продължите да правите това, което обичате и с което си изкарвате хляба.
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Metal Blade
Вече сигурно знаете, че Wovenwar е създадена от членовете на As I Lay Dying, които останаха без вокалист, след като Тим Ламбизис се призна за виновен задето поръча (неуспешно) убийството съпругата си и влезе в затвора за 6 години. Така пред останалите музиканти имаше два варианта - намират нов вокалист и продължават с AILD, или си правят нова група. И се случи второто. Зад микрофона бе привлечен Шейн Блей от Oh, Sleeper и съвсем скоро след това се появи и дебютният, едноименен албум на Wovenwar.
Приликите с музиката на AILD са очевидни и разбираеми, но между двете групи има сериозни разлики. Най-основната сред тях е, че в музиката на Wovenwar няма екстремни вокали и като цяло групата има доста по-"алтърнатив" звучене. Всички се запознахме с нея чрез сингъла "All Rise", който започва досущ като песен на AILD (напомня доста за "Whispering Silence") и който наистина е най-представителният трак в албума. Шейн Блей и басистът Джош Гилбърт пък си поделят вокалните отговорности и това им се получава много добре, тъй като имат сходни гласове - и то сходни дотолкова, че на места е малко трудно да отгатнеш кой точно пее (докато преди нямаше как да сбъркаш дали е Тим или Джош).
Това, което откроява Wovenwar от всички подобни групи наистина е липсата на екстремни вокали. Такива със сигурност биха се вписали добре в музиката им, ако съдим по спорадичните изкрещявания във великолепната "The Mason", или в "Archers" (малко странно, феновете на Oh, Sleeper се наричат така), където пък за кратко крясва Мика Кинрад, също от Oh, Sleeper. Наличието на постоянни екстремни вокали обаче щеше да донесе опасност да се получи просто някакво копие на AILD като краен резултат, което музикантите явно нарочно са опитали (успешно) да избегнат. Китарната работа пък е впечатляваща и далеч от всякакви метълкор клишета (които мнозина очакваха) и напомня леко за тази на Killswitch Engage, басът е кристално ясен и отчетлив и не следва сляпо китарите през цялото време, а зад барабаните сякаш постоянно ври и кипи казан с енергия.
Песни като "All Rise", "Tempest", "The Mason", "Profane", "Matter of Time" и "Prophets" са напъно достатъчни, за да направят и сами един много качествен албум, та какво да кажем, когато около тях има още поне толкова качествени композиции? Вярно, малко по-странно се вписва съвсем алтернативната "Father/Son" (която спокойно може и да мине като песен на 30STM), интрото и аутрото са ненужни и скучни, а в 1-2 парчета (като "Identity" и "Ruined Ends") не се случва нищо нечувано интересно. И въпреки това този албум изобщо не страда от тях. Макар и зад него да стоят доказани професионалисти, "Wovenwar" е дебют и като такъв е нормално в него да има повече тракове, с помощта на които по-правилно да бъде напипана възможно най-успешната формула. Затова преди да съдите Wovenwar за каквото и да е, се поставете на тяхно място, помислете какво бихте направили вие, ако вокалистът на групата ви изведнъж влезе в затвора и вие трябва да измислите нещо, за да продължите да правите това, което обичате и с което си изкарвате хляба.
+ + + + +
Страхотен звук и продукция, благодарение на която всеки инструмент се чува ясно и отчетливо.
Страшно много мелодия + ритъм и агресия в точно премерени количества
Много добра и разнообразна китарна работа с много рифове и солидна доза сола.
Вокалите на Шейн и Джош се допълват идеално и ни карат да забравим, че няма екстремни вокали.
- - - - -
Страшно много мелодия + ритъм и агресия в точно премерени количества
Много добра и разнообразна китарна работа с много рифове и солидна доза сола.
Вокалите на Шейн и Джош се допълват идеално и ни карат да забравим, че няма екстремни вокали.
- - - - -
Все пак може би щеше да е добре да има и екстремни вокали... някак... щяха да им отиват.
1-2 леко посредствени парчета + напълно ненужни интро и аутро.
1-2 леко посредствени парчета + напълно ненужни интро и аутро.
IF YOU LIKE
As I Lay Dying, Oh Sleeper, KSE, All That Remains, The Sorrow, Trivium и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
В "Profane" има скрийм към края :P Иначе точно ревю, като липса бих добавил и текстовете на Ламбесис.