От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Ear Music
Този албум доста си поигра с емоциите ми, докато успея все пак да си извадя някакви изводи за него. Първо дойде сингълът "Exceptional", който ми уби ентусиазма с липсата си на енергия и еднообразието си. След това пуснах албума, 90 секунди се прозявах на интрото и бааам! "Your Time Has Come" започна, отвя ми перчема и ме катурна от стола! Чувам Helloween от края на 80-те, но със съвременен звук, какво се случва?! Къде на обложката пише "Keeper"? И какво е това великолепно соло в "For the Kingdom"? И... защо няма още такива парчета до края на албума?
Колкото и да се назландисва на метъла в последните 20 години, Киске не може да избяга от факта, че именно тази музика е подходящата за него. Не лековат рок, не хард рок - метъл! Истински, бърз, енергичен пауър метъл, благодарение на който някога се превърна в любимия глас на цяло поколение фенове. И "Your Time Has Come" е доказателството за това. Песента звучи по-хелоуински от всичко на Helloween от последното десетилетие (имайте предвид, че не съм от мрънкачите срещу Дерис и фенбой на Киске) и е точно това, което Unisonic трябваше да бъде от самото начало. И не говоря за копиране на някой от "Keeper"-ите, или псевдозавръщане към 80-те в стил "Judas Priest" (само с оакан звук) - говоря за нов, съвременно звучащ материал в тази специфична пауър метъл ниша, в която Киске е толкова нечовешки добър. Уви, веднага след края на парчето идва "Exceptional", която напук на името си не е нищо необикновено и става интересна чак след 3-тата си минута. Още две са песните в албума, които силно напомнят за онази култова епоха от края на 80-те - "For the Kingdom" и "Find Shelter". Първата става все по-интересна с всяка нова минута и направо избухва със (и след) солото си, а втората има бридж, който силно напомня за част от самата песен "Keeper of the Seven Keys".
Уви, като изключим споменатите композиции и всички великолепни сола, пръснати из песните, "Light of Dawn" не блести с кой знае какво повече от един албум на Place Vendome, да речем. На "Not Gonna Take Anymore", "Night of the Long Knives", "When the Deed is Done" и "Throne of the Dawn" сериозно им липсват скорост и енергия, баладите "Blood" и "You And I" омръзват още на първата минута (особено след като знаем колко по-въздействащи е изпял Киске през годините), а китарите в "Manhunter" са толкова блудкави, че почти не се усещат. Дори в нея обаче има добро соло - да се чуди човек откъде ги вади Кай просто.
Оставям на този албум 7-ца, само защото в него има няколко наистина открояващи се парчета, с които ще го запомня задълго. Просто не мисля, че Киске има нужда да прави рок в още една група, при положение, че го прави в още 3-4 други. На Киске и Хансен им трябва скоростен пауър метъл, защото това могат най-добре. А и поне на мен лично ми е дотолкова втръснало от пауър метъл банди, които правят рок, че дори и мощното вибрато на Киске не успява да пробие недоволството ми. С други думи, опитвам се да кажа, че албумът не е лош сам по себе си и рок парчетата не са лоши като за рок парчета. Но когато на едно място са Киске и Хансен, не искам да ги слушам как правят рок. Казах ви какво правят най-добре.
+ + + + +
Истинско удоволствие е отново да чуем Киске във великолепна песен като "Your Time Has Come".
Макар и малко, пауър метълът се завръща там, където му е мястото.
Във всяка песен има зверски добро соло!
Силна китарна (с малки забележки) и бас-китарна работа.
- - - - -
Макар и малко, пауър метълът се завръща там, където му е мястото.
Във всяка песен има зверски добро соло!
Силна китарна (с малки забележки) и бас-китарна работа.
- - - - -
В половината албум слушаме как Киске пее рок, сякаш не го прави в още 36247 групи.
След средата албумът прогресивно доскучава.
И по-добри балади сме чували от тия музиканти.
След средата албумът прогресивно доскучава.
И по-добри балади сме чували от тия музиканти.
IF YOU LIKE
Helloween, Gamma Ray, Avantasia, Revolution Renaissance, Place Vendome и др.
Автор: Testset
[7/10]
Не трябва да се забравя че това не е проект само на Киске, а уастието на Хансен е съвсем символично. Музиката се пише основно от Ward